Защо така вбесявам някои дейци на образователната чалга и мафия, за които личността, свободата и духът са най-непоносимото

Приятели са създали група в моя подкрепа във Фейсбук. Имали са предвид политически мотивираната кампания за моето уволнение, която се води от известно време от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, явяваща се ценен кадър на гербовашко-милиционерското движение в Пловдив. Преди няколко дни тя ми наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и сега вече най-лесното е да ме уволни съвсем „законно“ в който си момент поиска – или в който момент й наредят! Искам тук да благодаря на приятелите, които инициираха създаването на групата – и тези, които я създадоха!

Ще съм благодарен ако и други хора влязат в групата. Защото смисълът на цялата работа не е толкова моето лично оцеляване, а отстояването на ония ценности, за които съм работил цял живот. А ето и адреса на тази нова група. Там, на страницата на тази съвсем нова група, която за минути събра повече от 100 членове, двама човека засега са написали свой коментар; ето тия два коментара:

Теорията и практиката в педагогическата работа на Ангел Грънчаров заслужават подкрепа и насърчение, а не порицание и наказание. МОМН трябва да осигури възможност и да предостави условия за разгръщане на творческите търсения на Ангел Грънчаров в обучението и възпитанието на младите хора – управляващите образованието следва да надмогнат късогледството на политическите си ментори и да отприщят бюрократичните бентове пред такива учители като Ангел, а директорката на неговото училище да се смири пред духовното богатство, гражданска ангажираност и денонощния труд на този човек. (Райчо Радев)

Отдавна трябваше да се направи тази група за защита на Ангел Грънчаров. Това е талантлива личност. С група съмишленици издава вестник и списание. Пише книги. Той общува и разбира младите хора, вярва им, че ще направят живота ни по-справедлив. Не трябва да позволяваме една бюрократка-директор да решава живота и творчеството на една надарена и новаторска личност! Аз съм с теб и солидарен с тези, които те подкрепят. А на Вас, г-н Радев сърдено благодаря, че сте се сетили да организирате тази група! Адмирации! (Simeon Ivanov)

И така, битката за едно ново по дух и ред образование продължава. В противоречие с мнозинствените нагласи, свеждащи се до максимата „Какво тук значи някаква си личност?!“, и у нас има хора, което пък смятат, че личността е най-важното, т.е. че българското образование трябва да заработи за да подпомогне раждането и укрепването на толкова нужните на България личности; и у нас има дейци на едно свободолюбиво, личностно одухотворено и просветлено образование; трябва да се противопоставим на десетилетната агресия срещу личностното и личностите у нас, трябва да противодействаме на ширещото се тотално обезличаване в условията на разширяваща се посткомунистическо-чалгашарска агресия на простащината срещу личността, културата, нравствеността и духовността.

Смисълът на моята борба е този: личностно центрирано, свободолюбиво и одухотворено, сиреч, човечно – а не деперсонализирано! – образование, възвръщане към духа на класическите и на традиционните за евро-американското западно човечество ценности, обединени около идеята за суверенната индивидуалност и нейната свята свобода – против набезите на руско-славянофилската азиатщина в българската култура и образование. За това съм работил досега, тази кауза ще отстоявам докато съм жив. Това ме вдъхновява, от тия принципи няма да отстъпя докато изобщо дишам.

Вероятно и затова така вбесявам някои дейци на образователната чалга и мафия, за които свободата и духовното превъзходство на суверенната личност са най-непоносимото. Които са решили да ликвидират врага в мое лице, та да възтържествува навеки вакханалията на арогантната посредственост из българските предели. И да не изчезне, да не бъде с нещо застрашена агонията на бездушното покорство из българските училища, контролирани и така некадърно ръководени от всевластната и самозабравила се в наглостта си образователна бюрокрация и мафия.

Е, да имат много здраве от мен, но тяхната няма да я бъде; дето се казва: първо трябва да преминете през трупа ми! А аз лесно няма да се дам. Пък и имам надеждата, че и у нас вече има една човешка общност, която се вдъхновява от същите ценности, за които съм работил цял живот. Обединени, ние ставаме непобедими. Една по една могат да прекършат личностите и съдбите ни – както, прочее, винаги са го правили! – но ако сме заедно, ние вече ставаме сила, с която ще се принудят да се съобразяват. Вероятно от предчувствието, че този ден е близо, административната чалга-мафия започна да беснее така истерично…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s