За родоотстъпниците – разтрел, разбра ли мършо?!

Под публикацията в блога на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ със заглавие Паметникът “Альоша” стърчи безсрамно над Пловдив та да ни напомня кой е истинският господар на овчедушна България! намирам от вчера лаконичен коментар, написан от анонимно същество, нарекло се „аз“, намирам едно мило сърдечно възклицание, което, струва ми се, заслужава да бъде изведено на по-преден план; ето какво е написало туй същество, повтарям, вчера, на 16 октомври, 2012 година, 21-ви век в 2:06 pm:

за родоотстъпниците – разтрел, разбра ли мършо?

Вероятно е имало предвид „разстрел“, написало е „разтрел“, то е ясно, че сред „българските патриоти“ знанието на българския правопис не е от някакво особено значение, за сметка на това обаче любовта към… Русия, както си личи, е водеща, е доминанта. Да си патриот, сиреч, на не си „родоотстъпник“, предполагам, не от някой друг, а именно от българския род, означава по тази логика, да богоговееш, да се прекланяш пред ботуша на руско-съветския окупатор на България Альоша. Странно е, но подобни извратености у Нашенско се срещат твърде често, тъй че да не се чудим много-много. Другото обаче е по-съществено:

Полага се „разтрел“ на ония, които не удрят теманета пред ботушите на паметниците на руско-съветския сталинов окупатор на България; присъната е ясна и недвусмислена: „разтрел“! Капчица милост не заслужават „родоотстъпниците“ като мене! Преди време такива „национални патриоти“, за да ми покажат какво ме чака, ми пратиха клип, на който руски изверг съвсем натурално реже с нож главата на млад човек, вероятно чеченец, който, предполагам, също има тоя грях: не богоговее пред „освободителите“, не удря теманета пред тия, които разпънаха на кръст родината му. Пратиха ми този клип и ми казаха да се готвя за същата съдба. Ето, сега пак ми напомнят присъдата, тоя път обезглавяването са ми го заменили с „разтрел“, явно и в тия среди хуманизма напредва, няма що!

Това е положението. Спирам дотук с коментара си. Всичко е ясно. Сами си правете изводите какво означават тия уж дребни „фактчета“, които изтъквам по-горе. Правете си изводите с какви хора – „хора“ ли написах?! – си имаме работа ние, превържениците на българската демокрация, приятелите на Европа (не на „Азиопа“, както определя пространството, заемано от Русия г-жа Валерия Новодворская), любителите на свободата и т.н.

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето все пак ай-пи адреса на туй толкова патриотично същество, което ме заплашва със смърт: 87.119.101.230. Може някой от органите, които по Конституция бдят да се спазват човешките права, да се развълнува и да рече да потърси тоя горещ превърженик на комунистическия тероризъм и екстремизъм.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

В.Новодворская: „Срам ме е да живея в Русия!“

Помествам откъс от текстовия вариант на последния видеокоментар на г-жа Новодворская в блога й, наречен ГЛАСЪТ НА АНТИСЪВЕТСКА РУСИЯ. Излишно е да казвам, че изцяло споделям оценката на случилото се, която руската „желязна леди“ дава; в течение на деня, живот и здраве да е, ще гледам да намеря време да преведа текста на български, та без проблем да го разбират и по-младите, ония, които никога не са учили руски език по задължение, както го учихме някога ние:

Разгромлен гей-клуб. То есть, вваливается толпа в марлевых масках, начинают всех бить, всё громить… И, мало того, что они там разгромили всё оборудование и побили геев, так девушка-бармен в больнице. Разбили очки, стёкла попали в глаза.

Полиция не очень торопилась защитить, хотя им сразу же дали знать. Я думаю, на каждом углу останавливались специально, и пиво пили.

Что же это делается? Где безопасность, где равенство всех перед законом? Получается, что теперь геи клубы не могут иметь? Потому что небезопасно себя обнаружить, небезопасно признать свою нетрадиционную ориентацию, небезопасно вместе провести время. Потому что придут какие-то негодяи, и начнут тебя убивать и калечить.

Я думаю, что здесь надо срочно что-то делать. Иначе мы скоро дойдём до уголовной статьи в Уголовном Кодексе, по которой когда-то сидел Параджанов. То есть, людей будут обвинять в нетрадиционной сексуальной ориентации, и затем сажать на 7 лет.

Это варварство, это нецивилизованность, это азиатчина.

Мне очень стыдно. И вообще стыдно жить в России, но это ещё дополнительный повод. Совсем как в Пакистане; совсем как в Афганистане; совсем как в Египте. Ты там только скажи, что ты гей! Немедленно на тебя набросятся, и не с поцелуями, а с камнями.

То есть, увы, хотя бы по этому признаку, мы очень чётко попадаем в Азиопу, а никак не в Европу. И от этого хуже только нам.

Отношение к секс-меньшинствам – это индикатор. Не обязательно ходить на гей-парады, но страна, где гей-парады запрещают – это нездоровая страна, это очень зажатая страна. Это страна, где нет не только секса, и, там… нетрадиционного секса (это бы ещё полбеды), это страна, где нет свободы.

А ето и самия видеоклип, за ония, които предпочитат да чуят целия коментар:

А ето и нейния знаменит коментар, наречен „Особеният път на Русия“:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.