Допуснахме в европейска България тодорживковата комунистическа номенклатура още да е водеща и да държи съдбините ни в ръцете си

Синчето на живковия (и жанвиденовия) министър на образованието проф. Илчо Димитров, принадлежащ в ония блажени комунистически времена към най-тесния „интелектуален“ кръжец на Людмила Живкова, та значи неговият син, именно сегашният ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев, главен организатор на „научната“ конференция в чест на „Незабравимата Людмила Живкова“, бил заявил: „Това е смешно. Ако някой има мнение за Людмила Живкова може да отиде на конференцията и да каже примерно: „Тя е създавала концлагери“. По думите му всеки има правото да отиде и да заяви публично, че Живкова „е зъл гений за България“.

Моят коментар на това комунистическо безочие е кратък: комунистите са непоправими и са си все същите, ако ще да се представят за какви ли не, за „модернисти“, за „академици“, за „авангардисти“, за „капиталисти“, за „империалисти“, за „мистици“, за лунатици дори, за каквито и да се представят, отзад, неотлъчно, ги следва и лъщи все същият им немит червен задник. Комунизмът в същината си е това: некадърност, аморалност, простащина и наглост на власт. Те, другарите, затова са така признателни на комунизма: щото тогава некадърниците, като се подмазваха на големците като Людмила Живкова и Иван Славков, пък и лично на правешкия простак и наглец Тодор Живков, направиха и кариера, и титли придобиха, и имоти, и в апартаменти в центъра на София се навряха, и по чужбина походиха, и на „аристократи“ се правиха, независимо, че още крият дядовите си цървули и бащините си каскети в скриновете, там, дето са им семейните реликви.

Това, че сме допуснали в уж европейска и свободна България тодорживковата комунистическа номенклатура във всички сфери на живота още да е водеща и да държи в ръцете си съдбините ни, е най-големият национален позор и прокобата на България. Добро няма да видим докато не изметем окончателно тая комунистическа измет, докато не поставим на мястото им тия наглеци! Тази е моята концепция. Не сме народ, щом търпим синът на Димитър Станишев, именно Серьожка Дмитрич, да е главен политически „лидер“ на европейска България, докато дъщерята на комунистическия милиционерски убиец Филип Боков да е шеф, представете си, на ЮНЕСКО, главен прокурор да ни е внукът на тодорживковия приближен Борис Велчев…, да продължавам ли още?!

Навсякъде, във всички области, дори в областта на културата, образованието, какво ли не продължават да колят и бесят синчетата и внуците на все ония същите комунистически сатрапи с каскетите, които дойдоха голи като пушки от планините, а после лапаха ли, лапаха, лапаха, лъгаха ли, лъгаха, лъгаха, крадоха ли, крадоха, крадоха и убиваха ли, убиваха, убиваха…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.