В търсене на разумен изход от създалото се абсурдно положение

До Д-р Константин Тренчев, Президент на КТ „Подкрепа“

КОПИЕ: г-н Иван Порашки, Председател на Контролната комисия на КТ „Подкрепа“

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив, член на КТ „Подкрепа“ от 1990 г.

Уважаеми г-н Президент,

Съжалявам, че ми се налага да Ви занимавам с такъв един проблем, но се налага, тъй като на по-нисшите нива на конфедерацията, дори на ниво Национално ръководство на Синдикат „ОБРАЗОВАНИЕ“, не срещнах съдействие и разбиране, а проблемът, с който се сблъсках, по моя преценка е твърде сериозен. Става дума за крещящ по абсурдността си пример за ширещата се тенденция синдикални лидери плътно да стоят зад работодатели, да защищават техните интереси, сякаш са една и съща мафия – и да работят срещу интересите на синдикални членове, срещу интересите на работещите. Смятам, че такава една тенденция е недопустима в едно нормално човешко общество. А ето и моят пример.

Председател на синдиалната организация в училището, в което работя, именно в ПГЕЕ-Пловдив, е… помощник-директорът на същото училище (!) инж. Камелия Стоянова, лична приятелка на директорката Стоянка Анастасова. На последното синдикално събрание, на което тя беше преизбрана, се изтъкнаха разумни аргументи, че в това си качество, като пряко подчинена на работодателя е длъжна безусловно да изпълнява неговите заповеди, т.е. не може ефективно да изпълнява функцията си на синдикален лидер, но тъй като г-жа Стоянова се беше погрижила да обработи „членската маса“ и да си осигури мнозинство, тя беше избрана на неподходящия за нея синдикален пост. Намирайки се позицията на очебиен „конфликт на интереси“, скоро се оказа, че тя като синдикалист безусловно изпълнява волята и капризите на директорката. Ето и примерът, който именно показва крайно тежката ситуация в нашата синдикална организация и в учреждението, в което работя.

През последните няколко месеца поради разминаване в разбиранията ни по проблеми на училищния живот (примерно във връзка с отношението на учителската колегия към ученическата стачка от дек. 2010 г., а също така във връзка с потребността от провеждането на демократичен избор на патрон на гимназията) г-жа Анастасова поде абсурдна кампания по моето дискредитиране като преподавател и личност с цел уволнението ми. Перипетиите на тази абсурдна кампания съм ги описал детайлно в свои жалби до Министъра на образованието и до Омбудсмана на Републиката, с копие до Националното ръководство на синдикат ОБРАЗОВАНИЕ на КТ „Подкрепа“; при проверка органите на Конфедерацията могат да се запознаят с тях, тъй че тук ще бъда съвсем лаконичен.

Всичко започна с отнемане на учебни часове в класове, в които преподавам, и то два месеца преди края на учебната година и то веднага след завръщането ми от едномесечен отпуск по болест (страдам от тежко заболяване на сърцето); бях известен за това решение на директорката от самата нея по джиесема в първите минути след завръщането ми на работа, просто тя устно ми заповяда да не влизам в часовете на 4 класа, без връчване на писмена заповед и без изясняване на каквито и да било мотиви. Когато реагирах и помолих синдикалната си ръководителка г-жа Стоянова да се опита да повлияе на директорката, тя изцяло застана зад нея и не само че не ме подкрепи, напротив, през цялото време насърчаваше директорката в по-нататъшния упражняван спрямо мен крайно груб административен произвол.

Когато категорично възразих срещу моето отстраняване от учебни часове без писмена заповед и без задоволителна и разумна мотивировка, а със смехотворни мотиви и се жалвах до ръководството на синдикалната организация към синдиката, в който членувам (КТ „Подкрепа“), тогава председателката на синдиката, в противоречие с елементарните норми на здравия разсъдък, организира нещо като публичен съдебен трибунал над мен (или като заседание на „народния съд“) и на синдикално събрание категорично защити директорката, а мен ме обяви за „вреден елемент“, нарушаващ идилията в училището, за „народен враг“ и прочие! Тук повече няма да се спирам на останалите абсурдни перипетии на тази кампания и отивам да се спра на последния крещящ пример на административен прозвол на директорката.

На 17 септември 2012 година се явих след изтичането на платения ми отпуск на откриването на учебната година; още с влизането ми в училището бях известен, че директорката ме търси във връзка с „неявяването ми на работа и на педагогически съвет“; крайно заинтригуван, потърсих г-жа Анастасова, която ме извести, че съм бил извършил „грубо дисциплинарно нарушение“, тъй като не съм се бил явил на работа цели два дни (!); запитах как така, отвърна ми се, че трябвало било да съм на работа на 13 септември, тогава ми бил завършвал отпуска, т.е. два дни съм бил в „самоотлъчка“; отидох да проверя при секретарката на училището документа, с който излязох в отпуск; оказа се, че там са внесени поправки, моето „14 септ.“ е задраскано от директорската ръка и е писано „12 септ.“; изненадан също така бях, че вече ме чака в писмен вид „ПОКАНА“ от директорката да дам писмени обяснения защо не съм се бил явил; наложи се в първия учебен ден, докато течеше училищното тържество, аз вече да пиша своите обяснения; г-жа Анастасова ми беше организирала такова „мило“ посрещане още в първия учебен ден.

Разбира се, скоро г-жа Анастасова ме покани в директорския кабинет и, едва скривайки ликуването, си ми заяви, че заради „неявяването на работа в два последователни работни дни“ има по Кодекс на труда пълното право да ме уволни дисциплинарно, но понеже била „хуманистка“ след тежки размисли била решила да ми наложи „само“ дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“; попитах я дава ли си сметка какво прави предвид това, че в молбата ми за платен отпуск има нейни собственоръчни поправки относно продължителността на отпуска ми.

Помолих синдикалната си лидерка да реагира и да се намеси с оглед предотвратяването на толкова грубото погазване на законността и разправата със синдикален член. Г-жа Камелия Стоянова ми заяви, че нищо не може да направи, че директорката може да си прави каквото си иска, нещо повече, че тя „съвсем не желае да помогне на човек, който не ме признава за свой синдикален лидер“. След разгорещен спор сякаш успях да я убедя, че прави груба грешка, тя все пак ми обеща да отиде да разговаря с директорката за да уреди проблема, обеща и да ми съобщи какво е станало – и в резултат ето, упорито мълчи втора седмица; явно е твърде обидена, че съм дръзнал да се боря за правата си!

Въпреки че съм преподавател с ПЪРВИ КЛАС КВАЛИФИКАЦИЯ с 30-годишен стаж (работил съм в гимназии и в университет) г-жа Анастасова, водена от нескривана неприязън към моята личност и моите творчески инвенции и иновации (автор съм на много книги, излезли от печат през годините, също така на цяла една поредица от учебни помагала по предметите, по които преподавам, някои от които имат вече по 4 издания; написах и издадох също така три книги по проблеми на българското образование и пр.), се опита да ме „улови“ в някакви, каквито и да са нарушения, като за целта в периода, през който ми отне преподаването в ония класове, форсирано започна да ме проверява, присъствайки в мои учебни часове, известявайки ме за проверката само няколко минути преди влизането ми в час; посещаваше ме заедно с помощник-директорката и „синдикалистка“ (!) г-жа инж. Камелия Стоянова!

Мисля, че казаното е достатъчно. Благодарение на несправянето с функцията си на синдикален лидер от г-жа Стоянова ситуацията в училището, в което работя, сега е твърде тежка: директорката г-жа Анастасова показа пълно неумение да работи по един съвременен начин с хора, с човешки същества, да проявява нужната човечност, такт, разбиране; тя заложи на грубия административен произвол, на недемократичността, на авторитаризма, т.е. все на отречени от времето ретроградни практики. Аз не съм единствен случай на подобно отношение от страна на директорката. Поради това си позволявам да твърдя, че ситуацията в училището е крайно тежка и се налага търсенето на ефективни начини и средства за поправянето й. Неоспорима, дори водеща заслуга за възникването на това нетърпимо положение има нашата „синдикална лидерка“ инж. Камелия Стоянова.

Г-н Президент, смятам че е наложително (предвид това, че Националното и пловдивското Регионално ръководство на синдикат ОБРАЗОВАНИЕ, които отдавна са известени за тежката ситуация, ала не показаха намерение да способстват ефективно за преодоляването на конфликта) по Ваше нареждане Контролната комисия на Конфедерацията да се намеси, да провери целия случай и да потърси разумни средства за изход от създалото се абсурдно положение.

Вярвам, че ще съдействате да възтържествуват правото, справедливостта и законността.

С уважение: Ангел Грънчаров, учител
24 октомври 2012 г.
Пловдив

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.