Нямало е и не е могло да има каквито и да било договорки между Костов и Добрев за сдаване на властта срещу имунитет за комунистите

Медийните ченгета и мерзавци се разшаваха напоследък в активирането на никога несвършилата пропагандна война срещу Иван Костов; сега лансират някакви „сензационни разкрития“ за някакви „тайни сделки“ на Костов с Н.Добрев, с които комунистите през 1997 г. били сдали властта срещу „обещание“ от страна на Костов да не ги пипа, да не им търси отговорност за това, което сториха на благодушната нация, опосквайки всинца ни до шушка в ония паметни за комунистическите разбойници дни.
Тия неща се обсъждат активно и в интернет, та белким повечко наивници попаднат в капана, заложен от ченгетата. Гледам, че дори и „великият ум“ Добри Божилов, който напоследък се представя като адепт на „неокостовизма“ и агитира неуморно, от сутрин до вечер за Костов, се е хванал на ченгесарската въдица. В тази връзка ми се наложи да реагирам, за да му кажа как стоят нещата; ето какво му написах там, под неговото пространно разсъждение за това, че вероятно, видите ли, Костов съвсем оправдано уж бил дал имунитет на комунистите срещу властта; написах там следния коментар:
Никаква сделка за „сдаване на властта срещу имунитет за БСП“ не е сключвал Костов, Добри. Не се подвеждай по тезата на ченгетата, те неслучайно я пущат в този момент. Просто Костов като демократ е далеч от идеята за каквито и да било „народни съдилища“ над предишните управляващи.
А причината демократите да са против каквито и да било призиви за „народни съдилища“ над предишните управляващи е пределно ясна: щом тия предишни управници са управлявали по народната воля, т.е. благодарение на спечелени избори, то те не могат да носят никаква съдебна отговорност за решенията, които са вземали и за действията, които са предприемали, а такава отговорност носи народът, който им е дал тази власт, който, санким, ги е упълномощил да решават от негово име. Чаткаш ли сега в какво е същината на проблема?
Нямало е и не е могло да има каквито и да било договорки между Костов и Добрев по този въпрос, а пък който ни натрапва тезата, че е имало, такъв с това просто показва, че мисли в парадигмата на комунизма, т.е. че е обременен от пороците на антидемократизма и на ченгесарщината. Схващаш ли сега защо ченгета като Кеворкян-Димитър са така активни в натрапването на тази теза? Ами просто е: щото, първо, са получили съответната заповед, и второ, щото са комунисти… ето, и „демократът“ Дачков е получил такава заповед, пък е взел, предполагам, и хубави парици – щом така старателно изпълнява заповедта
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s