Нови подробности около политически мотивирания инцидент в учебен час по етика

За ония, които са се заинтересували съм длъжен да продължа представянето на толкова интересния нравствен и психологически казус, зародил се в Х б клас, един клас, в който моя милост преподава предмета „Етика и философия на правото”. Историята набира сила, ескалира, приема причудливо развитие.

За тия, които изобщо не знаят за какво става дума, съм длъжен вкратце да кажа: група ученици от този клас проведоха в началото на учебен час една добре замислена политическа демонстрация и провокация, насочена срещу… Иван Костов („който разруши България”) и покрай това си позволиха да подложат мен, техния преподавател, на доста фриволни, агресивни и груби личностни нападки, понеже, както излиза според тях, аз съм набеден, че съм бил „привърженик” на същия този Костов. Интересното е, че в този клас не са обсъждани до този момент никакви политически теми, тъй като тази проблематика е към учебния материал, предвиден за втория учебен срок, т.е. моя милост няма как да ги е предизвикала на спор по такива проблеми. Та значи твърде интересно е да се разбере каква е и мотивацията на тия ученици за една такава незаконна акция, проведена в учебен час, крайно любопитно е да се разбере как изобщо се настанила идеята за такова нещо в главите им, а също евентуално и кой ги е подбудил да дръзнат да предприемат такава една крайно неочаквана, абсурдна, странна, безсмислена иначе, но крайно яростна акция и провокация в мой час, директно насочена срещу мен, техния преподавател.

Допълнително обстоятелство, което може би е повлияло, е това, че аз имам доста популярен блог, в който като личност и ангажиран гражданин пиша активно по всякакви, включително и по политически теми. От друга страна в момента положението ми в това училище е особено, директорката преди време ми наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, и то не за друго, а за отсъствие от един учителски съвет, учителски съвет, проведен при това по време, в което съм бил в платен отпуск. Аз, разбира се, реагирах, оспорих решението на работодателката си, наложи се да пиша жалби до Министъра и други институции, дадох пълна гласност на случая чрез блога си понеже смятам, че съм подложен от нейна страна също така на политически мотивирана репресия и на старателно провеждана кампания за моето уволнение. Този е в общи линии контекстът, в който се развива цялата случка. По повод на това поведение на групичката ученици от Х б клас (те са 3-4-ма най-активни, заедно с новоприсъединилите се) аз написах Доклад по инцидента до директорката на училището и до началника на инспектората по образованието в Пловдив.

Класната ръководителка е известена по случая, днес, прочее, в час на класа, ще се проведе по нейна инициатива обсъждане на инцидента, на който съм поканен да присъствам. Понеже обаче в същото време аз имам учебен час с друг клас има два варианта за да се осъществи присъствието и участието ми в дискусията, именно или по нареждане и разрешение на ръководството, някой друг учител да ме замести в часа и класа, където трябва да бъда по същото време, или пък, както на мен ми хрумна да предложа, да поканим на обсъждането в Х б клас да присъства и класа, в който аз по това време имам час, т.е. обсъждането да се проведе на една по-широка обществена основа (това, разбира се, може да стане с разрешение на ръководството). Това е в основни линии същината на случката, а сега да кажа какво е продължението на самия инцидент – понеже вчера имах също така час в същия клас и същата групичка ученици продължи още по-настървено акцията си.

Вкратце да се опитам да представя продължението на инцидента. Тия същите ученици били прочели в блога моя доклад и, крайно възмутени, че съм бил дръзнал да пиша „лоши неща срещу техния клас“, отвориха дискусия за да ми потърсят сметка как съм се бил осмелил да сторя това, именно, да пиша до директора и до шефа на инспектората. Днес се беше появил нов активист на тази групичка, който отсъстваше миналия път, който обаче наля доста масло в огъня като каза, че баща му бил му казал да ме попита нещо такова: как съм се бил осмелявал да мисля различно по въпроса, че „Иван Костов разруши България!“? Казах му, че тази тема е неуместна в този точно час, тъй като такива проблеми можем да обсъждаме едва през втория срок; той твърде агресивно настояваше да отговоря, понеже силно бил възмутен и лично уязвен, понеже съм бил написал в доклада си „лоши неща за нашия клас“. Когато моя милост показа категорично нежелание да обсъжда политическата тема (заявих, че тази тема в момента не ми е интересна), ученикът се разпали и в един по-късен момент заяви нещо такова: „Абе аз знам кога ще кажете истината: когато някой Ви сложи пистолет на слепоочието!“. Става дума за ученика, който не присъства в часа миналия път, именно когато започна инцидента, ала е бил насърчен от своя родител (по неговите собствени думи) да участва твърде активно в него, понеже, както излиза, родителят явно има своя особена политическа позиция, която смята за меродавна – и значи си мисли, че трябва да бъде задължително възприета от всички „здравомислещи“, но най-вече от преподавателя, т.е. от моя милост.

Друг ученик (аз се старая да посоча все пак най-главното, за всичко не мога да си спомня, а пък и описвам своето възприятие, нямам претенция, че цитирам точните думи) заяви горе-долу следното „Абе, господине, разбрах, че Вие вече сте сгазил в лука дето се казва, директорката Ви е наказала с предупреждение за уволнение, та да Ви запитам: ако за това, което сега се случва с нашия клас, Ви уволнят, какво ще правите когато това се случи?“. Аз отвърнах нещо в смисъл, че това едва ли ще се случи, щото се старая да си върша работата на ниво, но все пак да не се безпокои чак толкова за мен ако случайно ме уволнят, щото аз съм достатъчно зрял и отговорен човек, че да съм способен да се грижа за себе си – и за семейството си. И другите ученици-активисти от групичката се обадиха, казаха си дежурните фрази, въпреки че тоя път сякаш се стараеха да бъдат все пак по-умерени в изказванията си, ако изключим оня ученик, който се разгорещи дотам, че едва ли не ме заплаши с пистолет. Да, още един интересен щрих: понеже някакъв коментиращ във Фейсбук бил нарекъл учениците „мутри“ (някакъв май другояче ги нарече, да не уточнявам как, но за мутри аз специално не съм го срещал!), един ученик се опита мен да държи отговорен за тази дефиниция, а пък други го подкрепиха, твърдейки нещо такова – че те всъщност наистина били мутри и прочие. Въпреки нападките по мой адрес, които и този път се сипеха обилно, а те се сипеха въпреки призивите ми да започнем все пак часа, да започнем да си гледаме работата, в един момент все пак успях да установя известен контрол над ситуацията, започнахме учебен процес, започна обсъждане, често прекъсвано обаче от изблици на ученици от онази групичка, които очевидно още не можеха да се успокоят.

Доколкото разбирам, мотивацията им за цялата тази политическа акция е, евентуално, да помогнат на директорката в нейната задача по-скоро и то „съвсем законно“ да ме уволни – един такъв инцидент е крайно благоприятен за изпълнението на такава една цел, което и показва опитността на вдъхновителя! Има нещо друго, тия ученици е възможно по този начин да се опитват да ми отмъщават за двойките, които им писах съвсем наскоро по първия, по уводния раздел; и такава една причина не трябва да се изключва. Възможно е да смятат, че „Щом този даскал е пред уволнение, щом е, така да се каже, пътник, какво тогава ни пречи в неговите часове да си правим каквото ни скимне, т.е. да си организираме шоу и да се позабавляваме за негова сметка докато още е в училището?“ и пр. Този изблик на политически мотивирана агресия и ненавист към преподавателя по етика и философия на правото от тази групичка ученици обаче по мое мнение не може да се обясни задоволително по начина, по който се опитва да ме убеди главният участник, който инициира акцията, а именно, че „съвсем случайно в междучасието с приятели си говорехме за Иван Костов и ей-така, без да влагаме някакъв умисъл, решихме да повтаряме името му и да скандираме лозунга, че той „унищожи България“ и пр.“; такава една версия съвсем не ме задоволява понеже е крайно неубедителна; не вярвам да е реалистично ученици от Х клас в междучасията толкова редовно да си разговарят за… Иван Костов! Както и да е, днес, на обсъждането, ще разберем, надявам се, по-пълно коя именно е причината за случващото се.

Разбира се, най-любопитна е реакцията да директорката по инцидента, която всички очакваме с интерес; е, реакцията на директорката до този момент е, че тя… няма реакция – ако изключим това, че „съвсем случайно“ вчера се сети да даде строга заповед всички учители писмено да й докладват по въпроса „кои учебници и учебни помагала учителят използва в класовете си“. Коментарите на колегите са, че г-жа директорката с този свой ход се опитва да ме атакува и, дето се казва, „загащи“ по една съвсем друга линия, именно, по линията, че много ученици ползват, по свой избор, учебни помагала, написани от моя милост, т.е. ползват, по нейното становище, „съвсем незаконни помагала“. Аз съм дал пълното право на учениците ми да избират по моите предмети каквито си искат учебни помагала, според предпочитанията си, понеже изобилието на пазара на философските учебници по-специално е огромно. Моята теза е, че когато учениците се подготвят по различни учебници и учебни помагала, то това е добра предпоставка за по-разгорещени дискусии при обсъжданията – понеже всеки учебник провежда по-различна гледна точка в интерпретацията на проблемите. Тъй че не съм задал един-единствен стандартизиран учебник, и то непременно „официално одобрения от Министерството“, понеже смятам, че обучаваните и обучаващите, в случая учениците и учителите, които непосредствено се занимават с обучението, имат пълното право да избират най-доброто измежду многото варианти. А пък това, че голяма част от учениците са избрали да се подготвят именно по моите, по подготвените от мен за тази цел учебни помагала, това нещо е твърде близко до акъла: та нали аз съм техният преподавател! Ако г-жа директорката се опита да ме обвини, както съм убеден в това, в „остър конфликт на интереси“ – това е нейният голям „коз“ в нашите спорове, който, доколкото я познавам, няма да се поколебае съвсем скоро да използва! – тук, за нейно сведение съм длъжен да донеса, че моя милост наполовина подарява учебниците на учениците си, давам им ги за символична цена с 50% отстъпка, като капак на това съм сложил всичките тия помага за безплатно ползване в интернет, тъй че едва ли някой мой ученик е можел да се почувства „изнудван“ да си набави учебника ми; при това много от учениците ми са съвсем без учебници, както е и по другите предмети; тъй че тезата за „конфликт на интереси“, по която очаквам да бъда атакуван в близките дни, е твърде рехава. Както и да е.

Но аз малко се отклоних. Проблемът е, че ако г-жа директорката не реагира никак на вчерашния ми доклад до нея (този, който е посветен на политически мотивирания инцидент в учебен час и евентуално противозаконно подстрекаване на учениците да нападат преподавателя си по политически мотиви от други заинтересовани лица), то това ще означава, че тя в такъв случай, де факто и на дело, изцяло застава зад акцията, един вид ще се получи, че тя самата един вид ги насърчава така да се държат в час, което е крайно недопустимо. Тъй че в днешния ден предстои разрешаването на толкова любопитната загадка каква реакция ще избере уважаваната г-жа директорка, пък и нейната началничка от инспектората, щото и оттам до този момент няма никаква реакция; не вярвам и самият инспекторат да застане с целия си властнически авторитет зад акцията на тази групичка ученици, щото тогава работата, както се казва, ще стане съвсем дебела.

Толкоз по случая. Трябва да се приготвям за работа. Приятен ден на всички! Простете, че ви занимавам с тия неща, но съм убеден, че те са важни – важни са за ония, които искат и държат да знаят точната истина за това какво се случва в нашите училища. Проблемът, явно, притежава гореща обществена значимост, ето, поради това и му придавам тази публичност.

(Забележка: Понеже наистина бързам, нямам време даже да прочета текста, то моля за снизхождение ако някъде съм допуснал от бързане правописни, стилови и дори съдържателни грешки или неясноти.)