КОПИЕ: До проф. Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката, София
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, блогър, философ, преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив, ръководител на Центъра за развитие на личността HUMANUS, главен редактор на философското списание ИДЕИ
Уважаеми Господин Президент,
По Конституция Вие имате право да преименувате обекти от национално и общодържавно значение, включително цели градове, географски области, паметници и пр. Обръщам се към Вас с едно по мое виждане съвсем рационално предложение за преименуване с Ваш указ на учебното заведение, в което работя, именно Професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив. Ще кажете: това не е обект от национално значение; да, но това е не общинско, а държавно училище на разпореждане директно на Министерството. Освен това около наименованието на това училище се създаде крайно интересен казус, който при това, убеден съм, има голямо национално, общокултурно и обществено значение. Ето защото смятам, че е от Ваша компетентност да помогнете за разумното му разрешаване. Става дума за следното.
В последните месеци и година-две в страната тече обезпокоителен процес на рекомунизация и реживковизация, насърчаван от някакви дълбинни тенденции в развитието на меланхолично-носталгичното посткомунистическо и при това широко „народно” съзнание. Разбира се, този процес се подклажда от заинтересовани сили, свързани със средите на злокобната ДС, които в последните 10-12 години успяха да създадат в България една по същество олигархична и недемократична, по путинисткия модел, политическа структура. Някои от най-зловещите символи на комунизма си стоят недокоснати на знакови места, примерно на най-централно място в София продължава да си стои необезпокояван паметника на съветския окупатор на България, в Пловдив като хищна птица в небесата се извисява гранитният исполин Альоша и пр. А тия символи на комунизма и тиранията продължават да тровят съзнанията, включително – и то най-вече! – на младите. Крайно време е тия злотворни комунистически символи поне да бъдат неутрализирани от нови символи, щото е добре известно, че новото, демократично и европейско по дух съзнание може да се зароди около нови, свободни по дух символи. В тази връзка, в този контекст се разполага и случая, по който искам да Ви занимая – и по който Ви моля да вземете отношение.
В Пловдив училището, в което работя, все още се знае в широките среди като „ТЕТ-Ленин”. Всички така го знаят, това „ТЕТ-Ленин” се е забило сякаш в дълбините на съзнанията. Никой не знае какво е това „ПГЕЕ”, както по новому се нарича училището, всички го знаят като знаменития „ТЕТ-Ленин”. Някои даже го помнят като „ОТЕТ-Ленин”, това „О” в абревиатурата е от „образцов”. С мила, покъртителна носталгия към комунизма това най-елитно и модерно учебно заведение продължава да бъде наричано поголовно „ТЕТ-Ленин”. Така обаче не може да продължава, същинска аномалия и анахронизъм е така да продължава, примерно, още 50-години. Та в тази връзка Ви предлагам следното.
Има два варианта. Или да се консултирате с г-н Министъра и да наложите, ако счетете за нужно, това „ТЕТ-Ленин” да бъде върнато официално като наименование на учебното заведение, или пък да се даде на учебното заведение едно отговарящо на духа на новото време наименование. За този втория вариант ми се налага да кажа още нещичко.
Преди точно година инициативна група ученици от Дискусионния клуб в ПГЕЕ-Пловдив заедно с моя милост предложихме гимназията да се преименува ето така: да стане ПГЕЕ „Стив Джобс”. Точно тогава беше починал този велик революционер в компютърните технологии и счетохме за нужно да апробираме как би се възприела една такава авангардна идея. Тогава медиите силно се заинтересуваха, в продължение на 10-тина дни имаше голям медиен шум, вземаха се интервюта от учители, от ученици, от директорката и пр., а след това всичко замря. Причината беше, че ръководството на училището в лицето на новоназначената директорка Стоянка Анастасова зае крайно негативна позиция спрямо тази инициатива. Директорката счете, че изобщо не е нужно гимназията да има какъвто и да било патрон, а пък за Стив Джобс директно заяви, че той щял да стане патрон на училището… „само през нейния труп”. След това се проведоха чествания по случай 50-годишнината на училището, и директорката в съвсем официални изказвания многократно продължи да нарича училището… „ТЕТ-Ленин”! Явно тя си има някак сърдечна пристрастеност към това име.
Да, обаче учениците, които бяха инициатори за наименуването на училището на името на Стив Джобс не мирясаха. По тяхна инициатива (след като директорката наложи табу върху темата на Педагогически съвет, който всъщност по закон може да предложи промяна в името на училището!) беше проведен референдум за определяне на името на училището, в който участваха много ученици. На съвсем демократичното допитване (с урни, с комисия, както си му е реда!) идеята училището да бъде наименовано на името на Стив Джобс получи убедителна победа от 38%, а предложенията да бъде наречено на името на някои български учени (академик Георги Наджаков и пр.) получиха от 6 до 10-тина процента. Резултатите от референдума обаче не бяха даже допуснати за обсъждане от директорката на Педагогически съвет, а след това вече тя предприе яростна, както е видно изцяло политически мотивирана кампания за моето уволнение – набедявайки ме за главен виновник за нарушаване на бюрократичното спокойствие и на умилителната дрямка в училището. Сега, година след тия събития, моя милост вече е, така да се каже, „пътник” от училището: амбициозната и отмъстителна директорка успя да ми наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и вече със затаен дъх търси повод за следващото наказание, така силно лелеяно от нея уволнение. Както и да е, това са просто болезнени знаци на интересното време, в което живеем.
Та вторият вариант, между който можете да избирате, г-н Президент, за да преименувате нашето училище е този: ПГЕЕ „Стив Джобс”. Сам решете: „ТЕТ-Ленин” или ПГЕЕ „Стив Джобс”? Ваша воля. При това трябва да знаете, че този вторият вариант е спечелил на нарочен референдум, проведен при това в крайно тежки условия и съпротива на „централната власт” в училището, по-голям процент гласове отколкото партия ГЕРБ спечели на последните избори властта, т.е. според действащия закон народната воля на училищния, предимно ученически народ заслужава да бъде приета за съвсем легитимна. Вие решете дали ще се съобразите с гласа на народа – или ще подкрепите наименование изцяло в духа на носталгията по комунизма, на което е така страстна привърженичка, както излиза, уважаваната директорка на нашето училище, падаща си, явно, по символите на едни отдавна отминали блажени времена.
Смятам, че щом Президентът има правото да преименува цели градове – примерно Вашият предшественик Желю Желев преименува град Михайловград на Монтана! – какво пречи да преименува едно елитно пловдивско държавно училище, което има такава слава, че съвсем заслужено може да бъде определено и подведено под категорията „обект от национално значение”. Така този крайно заплетен и неразрешим иначе казус ще бъде решен с лекота от Вас с един указ. Смятам, че г-н Министърът ще подкрепи една такава идея. Или може да внуши на нашата упорита директорка да допусне за обсъждане въпроса на Педагогически съвет, където гореизложената идея, току-виж, може да получи и подкрепа. Демокрацията не само понякога, а винаги дава прекрасни изненадващи резултати.
За жалост, такова нещо като демокрацията, уважаеми г-н Президент, е твърде непознато в условията на неразградената авторитарна и командна система, която непокътната си съществува в сферата на българското образование. В българските училища 10 ноември 1989 г. още не е дошъл, длъжен съм да Ви известя за това, уважаеми г-н Президент.
Това е идеята, същината на моето открито писмо до Вас. Това предлагам, смятам, че е разумно. Вие решете според своите разбирания кое е правилното, и кое следва да подкрепите. Смятам, че проблемът съвсем не е маловажен. Става дума за символите на едно ново съзнание, което ни е така потребно. Без което не можем да вървим напред. Без което ще продължим да затъваме в тинята на миналото. Става дума за ценностите на младите, заради които сме длъжни да направим всичко – за да живеят един ден в една прекрасна, свободна, просперираща, добре уредена и културна европейска страна. Нека да допринесем с каквото можем та България по-скоро да стане такава. А във Вашата власт е да спомогнете най-много за това – понеже, като държавен глава, Вие сам сте един символ.
Запитайте се обаче като символ именно на какво искате един ден да бъдете запомнен в историята!
С уважение: Ангел Грънчаров
28 октомври 2012 г.
Пловдив
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 