Хубаво е, че ченгетата и медийните мерзавци продължават все така системно да плюят Костов; това е добре, добър знак е това!

Старая се да не гледам изобщо телевизия, въпреки че в къщи имаме три телевизора (включително и в кухнята) и от тях комай непрекъснато работят поне два; аз си се уединявам кажи-речи постоянно в кабинета си, далеч от екота на постоянния и така пошъл телевизионен тормоз, на който е подложена нацията ни. Но все пак понякога излизам от кабинета си по някаква работа, минавам през хола или през кухнята, където дори и да няма никой, телевизорът приветливо си свети, и, понеже все пак съм любознателен човек, се заслушвам за миг в това, което се говори.

Ето, и вчера ми се случи на няколко пъти това, ще ви кажа какво чух, то е нещо като съвсем случайна „социологическа извадка“, показваща въпреки случайността си буйния пропаганден огън, на който се пържи съвременния българин, нашият сънародник, живеещ в условията на една безогледна, така нагла телевизионна диктатура.

При едно от минаванията ми пез кухнята за да си направя чай мернах от екрана самодоволната муцуна на Любен дилов-син, на кого друг да мерна самодоволната муцуна ако не на него, щото тоя, явно, изглежда спи по телевизионните студия, наред с неколцина други телевизионно-звездни навлеци. Рекох да разбера все пак за какво говори: говореше за будителите, за народните будители. Той нали самият е „народен будител“, та затова. За събеседник по тази тема си беше поканил… познайте кого… кого мислите че беше поканил… не се сещате ли… как е възможно да не се сещате… ами поканил беше… Боян Расате, разбира се, кой друг да покани?! Туй недоразумение Расате е постоянно канено по всички до една телевизии, за да ни казва най-актуалните позиции на „патриотично-родолюбивата част“ част от природонаселението ни; нищо че самият той е комай неграмотен, учил-недоучил (среднист някакъв), ала постоянно раздава на всички от нищожния си акълец. Разбира се, аз пък не ща Расатето мен да ме поучава, теглих една майна и на Дилов-син, и на патриотичното Расате, и превключих на друг канал. Не помня кой там съм видял, сигурно съм видял Андрей Райчев, кой друг да съм видял, няма начин да не видиш Андрей Райчев ако пуснеш телевизора си. Пардон, грешка: видях съпругата му Виза Недялкова… пак се повтори процедурата с благословията, щото тая лицемерка пък хептен не мога да я търпя.

При едно друго мое отиване тоя път до хола мернах, че съпругата ми гледа… Кеворкян. Няма как, поседнах малко да погледам и аз, поне докато не се наложи и нему да тегля една благословия. В неговото предаване видях, че някакъв старец разказваше нещо за онова прочуто падане на сграда на улица Алабин в София, случило се по времето на министерстването на Румен Петков (с главен секретар Боко Борисов), при което загинаха две млади жени. Заслушах се, стана ми интересно защо се връщат към тази история. Още в края на първата минута се оказа, че туй старче взе да говори, забележете, че за цялата тая трагедия е виновен, разбира се, не някой друг, а… Иван Костов, разбира се. Забележете добре: не от управлявалите тогава някой е виновен, а е виновен Костов, кой друг да е виновен?! Ченгето Кеворкян с блеснали от вълнение очички след като свърши старчето ни каза да запомним, че Костов и по този случай е злодеят, а пък аз се махнах от хола, пускайки по адрес на ченгето една цветиста българска благословия.

След известно време обаче пак ми се наложи да ида в хола за да потърся една книга. Кеворкян разговаряше с някакъв друг, да, с Александър Томов разговаряше, с лъжльото-пилитик, имащ за прякор „Добрия вълк Лупи“ разговаряше Кеворкян, с кой друг да разговаря?! Аз специално това Лупи не мога да го търпя, но таман да си намеря книгата и дочух, че Кеворкан пита Лупи пак за това: Костов ли е виновен за Кремиковци, да, така се изрази, нали Костов е виновен за Кремиковци? Даже мерзавецът Лупи се смути от тоя въпрос и не отговори директно, щото се оказа неуместен, явно обаче Кеворкян има ясно изразена параноя спрямо Костов, ако изключим другия, значително по-правдиво звучащ вариант: някой му плаща хубави пари за да плюе Костов в предаването си почти непрекъснато. Аз скланям към второто обяснение. Имам чувството, че отвориха тая ченгесарница ВСЯКА НЕДЕЛЯ главно с тази цел: пак да възобновят пропагандната война срещу Костов. Защо ли ги е толкова страх ченгетата от тоя Костов, мама му стара, явно има за какво, не вярвам да го плюят само поради вродена мерзост?!

Съпругата ми каза, че и останалите събеседници на Кеворкян били питани за Костов, което вече говори, че тоз Кеворкян с годините хептен се е вманиачил на тая тема. Но е хубаво, че ченгетата и медийните мерзавци продължават така системно и упорито да плюят Костов; това е добре, даже е чудесно. Това е добър признак на живота и на съвременността ни. Това е добра прокоба за самата ченгесарска система, която се е установила у нас. Това и дава известна надежда, че нещата няма да са все така зле, щом мерзавците така истерично ги е страх от Костов…

Да не пропусна: при едно превключване от Кеворкян забелязах, че по същото време по другия канал едно друго, този път Симеоновско медийно ченге, гадничко ухилено, пък разпитваше трето ченге, именно Стоян Ганев какво добро тоя път се гласи да направи на родината си! Е, няма как, благослових телевизора и се оттеглих в кабинета си, щото направо е нетърпим тоя безогледен ченгесарски медиен тормоз, на който е подложен напоследък нашия благодушен и лековерен народец. Дали и други хора като мен псуват когато мернат самодоволните муцуни на мерзавците аз не зная, ама се надявам ефекта от тия попълзновения на ченгетата да е изцяло бумерангов. Тази ми е надеждата, а дали това ще бъде така ще се разбере догодина, на изборите.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.