Затова сме и прокопсали толкова – щото сме такива

От рекламите на Гугъл, които съм разположил в блога си, месечно печеля твърде скромна сума пари; примерно, за две години се събират от тях, да речем, стотина или малко повече лева. Причината е, че от стотиците и хилядите читатели на блога ми, които минават всекидневно през него, почти никой не се сеща да прояви малък благотворителен жест не към мен, а към издаваните от мен вестник (ГРАЖДАНИНЪ) и списание (ИДЕИ), които, както и известно, не съществуват благодарение на въздуха, а за тях се искат пари. Четат всеки ден написаното в блога – а да се прави такъв постоянно поддържан блог все пак е доста труд – ала не се чувстват длъжни да се отблагодарят с нещичко, т.е. да подпомогнат поне с каквото могат блога, натискайки от кумова срама някоя рекламка. (За едно натискане се получат някави стотинчици по сметката на автора на блога.)

Само констатирам факта, показващ нашата народна психология. Към нищо не призовавам, щото току-виж някой отишъл да ме наклевети, че призовавам да се натискат рекламите – виж, това непременно някой ще го стори, но другото, разбира се, не, никога, само през трупа ми! 🙂

Такива, за жалост, сме. А не бива така. Лошо е да сме чак такива… ето затова според мен не вървят и общите и български работи. Не се подкрепяме един друг. Атомизирали сме се, всеки дърпа чергата само към себе си. Поради тази психологическа причина сме я докарали дотука. Така не се живее. Глупаво е да се живее така…

Krum Mladenov рече: Г-н Грънчаров, благодаря за обърнатото внимание, защото никога и през ум нямаше да ми мине такова нещо, – че има значение кликването в/у рекламата. Всичко, което си написал според мен е вярно и се съгласявам.

Ангел Грънчаров рече: А аз пък, г-н Младенов, благодаря за разбирането и отклика. С рекламите човек може да подпомогне даден блог или сайт, като кликне върху тях. Хем има полза рекламодателя, щото така или иначе ще почетеш (и прочетеш) рекламата му и ще я видиш, хем пък ще спечели някакви стотинки оня, който е сложил тия реклами в блога или сайта си.

Те, американците, са го измислили добре, само че ето, приложението на тая умна измишльотина у нас не върви нещо, щото българинът да се замисли да помогне на друг българин, при това който не му е зет, баджанак, шурей, братовчед или т.н., е абсолютно невъзможно.

И затова сме е прокопсали толкова, щото сме такива. Тази е моята идея. Затова проповядвам, че ако не се променим, а преди това ако не осъзнаем какви сме точно, и ако не се отвратим от себе си, напредък няма да имаме, а ще продължим да затъваме…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s