Фили и фоби! Русофили и русофоби! А защо не на русофили и българофили да е днешното разделение! Който е русофил и обича Русия да не работи в България за руските интереси. Ясно да се определи и към руската страна да се присъедини в двустранните преговори. Българофилът е другата страна. Русия иска в България да строи ядрена мощност. Не трябва български министри слугински да ги привикват в Москва, а руската страна трябва да е тук на място в София със своите проектни намерения. Открити, а не с тайни покрити, каквито се оказаха двустранните КГБ/ДС. Американската Шеврон дойде тук в България, а не българи отидоха във Вашингтон да предлагат проекта „Шистов газ”!
За тройният русофилски проект -„Троен шлем” на бившия президент Георги Първанов – редовият българин от джоба си плаща и ще продължи да плаща. Вече плати 13 милиона за Бургас Александропулос. Вече е платил един милиард и триста и осемдесет милиона за АЕЦ Белене. А диверсификацията на газовите доставки за България с „Южен поток” е една рогата лъжа! Газта отново идва от Русия! Три национални предателства извършени от един наемен русофил, какъвто се оказа Георги Първанов! С ловна пушка в гората, в лукс-костюм пред камери и с микрофон в ръката, необезпокояван, нито даже порицаван, той отново е обект на действащ политик през следващото десетилетие.
В настоящия си вид, русофилството в България може да довърши започнатото преди 135 години – да реализира мечтата на руската империя за господство на Балканите! А споменът за Велика България е само в устата на днешните ни „патриотари”, национал-нихилисти, които са подлоги на руския шовинизъм! „Рубладжии” или без право на избор вербувани са те, всьо ровно!
Из Русофили и русофоби, автор: Георги Алексов
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 