„Не чета блога на г-н Грънчаров защото всичко написано там са само глупости и простотии!“

Няколко неща, няколко причини ме задължават да препубликувам едно свое есе, писано отдавна, именно есето със заглавие Що е съветска “комуналка”?. Първата причина е да подпомогна обучението на младите хора, предимно учениците по един пропит от европейски дух свободолюбие курс по гражданско образование – понеже в условията на ширеща се рекомунизация у нас такива неща много рядко могат да се прочетат. Втората причина е, че наближава датата 7 ноември, датата, на която избухна толкова злощастния комунисто-болшевишки метеж в Русия, причинил такива нещастия на цялото човечество – и дал началото на страшни кръпопролития, каквито човешкат история преди това не познава.

НА СНИМКАТА: Руският диктатор Владимир Путин, един виден образцов „продукт“ на съветската комуналка, живял в Санкт Петербург и учил в Санкт Петербургския университет горе-долу по съвсем същото време, в което там се подвизаваше и моя милост…

На трето място едно крайно куриозно обстоятелство, обозначаващо крайно болезнен симптом, който показва същината и дълбината на съвременния български живот, симтом и дори синдром, взет направо от ежедневието ни: вчера г-жа директорката на училището, в което работя, благоволи да огласи избрана част от проведени от нейна милост анкети с мои ученици, на които тя беше дала дълъг-предълъг въпросник от цели 23 (!) въпроса; разбира се, тия анкети не ми бяха предоставени да се запозная с тях, щото нашата толкова любезна, състрадателна и човечна г-жа директорка се бояла „извергът Грънчаров“ да не започне след това да „репресира“ учениците за изказаните мнения (това, че анкетата е анонимна не пречело на това, понеже изверг като мен, разбира се, щял да разпознае самоличността на учениците по… почерка!); та г-жа директорката се захвана да чете в присъствие на нарочна комисия избрани места от анкетите; организира нещо като литературно четене, тя чете, ние се чудим на акъла й, че не схваща що прави; прочете сюблимни моменти, и то с най-артистично изражение на гласа; аз отделно и съвсем скоро ще пиша за тия великолепни неща, които чуха ушите ми; но сред всичките тях искам тук да откроя едно становище от анкета на ученик, което г-жа Анастасова прочете с такава подчертана подигравателна интонация, че човек няма начин да не си помисли, че ученикът е успял да изрази най-съкровените трепети на собственото й сърце; а ученикът беше благоволил да напише това: „Не чета блога на г-н Грънчаров защото всичко написано там са само глупости и простотии!“! Сюблимното е, че г-жа Анастасова сякаш не схвана каква умопомрачителна нелепица чете, щото иначе би се поне малко засрамила от това, че ни губи времето по този начин; както и да е; животът е шарен, та затова ето аз препубликувам една от моите така знаменити „глупости и простотии“, които съм вложил в това есе.

А на четвърто, комай последно място – за да препубликувам това свое есе ме подтикнаха и насърчиха два отзива на читатели; ето първия, а по-долу можете да прочетете и втория; а след него вече следва и линка към самото есе:

Svetoslav Alexandrov, който, до колкото ми е известно, е докторант по молекулярна биология или нещо такова, пише следното по повод на есето ми за съветската комуналка: Знаете ли – това според мен е най-хубавото нещо, което съм прочел от Ангел Грънчаров!

А друга читателка, с име lina, пише: Поздравявям Ви, г-н Грънчаров, за перфектното описание на съветските общежития! Завършила съм висшето си образование също в иначе наистина прекрасния Санкт Петербург. Да живееш в общежитие и да учиш в онези години на повечето от нас българи беше голямо изпитание – особено за момичетата. Поздравявм Ви, г-н Грънчаров, и за Вашата гражданска позиция! Страхувам се, че малко хора ще Ви разберат, защото трябва наистина да си живял в комуналка, за да разбереш истински цялата смрад на комунизма!

А ето сега и самото есе, което засега можете да прочетете ето тук: Що е съветска “комуналка”?; днес пък, живот и здраве да е, дано намеря време да го препубликувам – снабдено с подходящи снимки и както изобщо си му е редът.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s