Нови писания по епистоларния административен бестселър „Репортажи от… кратера на вулкана“

ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Директор,

На 30 окт. 2012 г., в 13.45 часа, малко преди да започне тържеството по повод на връчването на ПГЕЕ-Пловдив на почетния знак на Пловдив секретарката на училището ми връчи писмена покана Изх. № 65 от 30 окт. 2012 г., съобразно която в съвсем спешен порядък, в срок до 14.00 часа (!) на 30 окт. 2012 г. ми нареждате да Ви връча писмени обяснения по повод на това, че на 1 окт. 2012 г. бил постъпил доклад № 111/01.10.2012 г., с който се настоявало да бъдат взети два невзети часове по философия – с избягали от час ученици от 11 В клас. Поради крайно малкото време, което ми бяхте отпуснали, именно само 13-14 минути, аз тогава не можах да напиша искания доклад, за което Ви отговорих моментално в писмен вид, като помолих да ми наредите и определите с нова писмена „покана-заповед“ един по-реалистичен, по-изпълним срок, в който наистина да мога да напиша обясненията си.

Понеже обаче съм крайно съзнателен и дисциплиниран човек и преподавател, ето, с настоящето Ви отговарям предварително, дори още преди да съм изчакал да получа новата „покана“ да сторя това. Апропо, заради заетостта ми с писането на тия писмени обяснения не можах да присъствам на провеждащото се в този същия момент мероприятие: заснемането на целия колектив на гимназията на обща снимка; отбелязвам това, за да се знае от бъдещата история защо моя милост няма да фигурира на тази паметна снимка.

От текста на Вашата писмена „ПОКАНА“ съдя, че Вас Ви е смутило това, че аз все пак съм нанесъл темата на урока в материалната книга и съм се подписал в дневника, без да уведомя ръководството, че часовете не са били взети. Във връзка с горното се считам за длъжен да Ви известя за следното:

По принцип аз внасям учебния материал в т.н. „материална книга“ винаги преди началото на съответния учебен ден, рано сутринта, още с пристигането ми на работа; това съм си го изработил като навик с оглед да нямам никакви пропуски в нанасянето на материала. Това го правя от години, тъй че, предполагам, същото се е случило и тоя път; понеже моя милост, за жалост, не разполага с ясновидски способности, аз не съм могъл още в момента на внасянето на материала да зная, че същия ден учениците от този клас ще дръзнат да извършат простъпката „масово бягство на целия клас“ от съответния час по философия. Така аз мога да хвърля светлина върху тази така развълнувала Ви загадка – как при невзет час в материалната книга все пак е записана темата на съответния урок.

Уверявам Ви, при вписването на тази тема в материалната книга не съм имал някакви престъпни намерения, не съм имал умисъл да не си взема часа и да измамя властта и администрацията, и то е по причина на това, че, за жалост, както по-горе отбелязах, нямам изискващите се за това екстрасензорни, гадателски или ясновидски способности, та да мога да предусетя с абсолютна точност, че тия ученици в същия този ден ще осъществят визираната операция „бягство от час“ по философия.

Що се касае до другата вълнуваща Ви загадка, а именно защо има моя подпис в дневника при невзет час, разтълкуването и на този казус не представлява особена трудност. Причината е вероятно в това, че по онова време, именно седмица след началото на учебната година дневникът на този клас все още не е бил на разположение в учителската стая, аз затова съм внесъл подписа си значително по-късно, може би седмица или две по-късно, когато дневникът вече е бил на разположение, и при това съм направил вписването съвсем механично, пак без никакъв престъпен умисъл да заблудя толкова бдителната администрация, която, въпреки цялата си бдителност обаче, е успяла, както виждаме, да открие и извади наяве този случай (неизвестно защо) с повече от месец закъснение.

И още нещичко да добавя. Когато класът не се яви в час, а пък преподавателят е налице, то това не означава, че часът е невзет по негова вина; причината за невземането на часа е, както подсказва здравия разсъдък, че липсва класът, а не преподавателят. Тъй че аз лично съвсем не разбирам в какво Вие виждате проблема. Аз съм бил налице, класът го е нямало, а Вие мен вините за непровеждането („невземането“) на часа; простете, не разбирам къде е логиката? Ако можете да ми обясните в какво е проблемът, ще Ви бъда твърде много задължен.

И, накрая има нещо отрадно, твърде радващо ме. Много се радвам, че класът или тайнствен негов благожелател е написал нарочен доклад, с който се иска да бъдат взети в допълнително време тия два невзети часа по философия. Явно учениците впоследствие така силно са се привързали към философията, че са осъзнали грешката си да избягат от час, разкаяли са се и в разкаянието за стореното са стигнали дотам, че са пожелали да ме помолят отново да си вземем изпуснатите по тяхна вина два часа. Което, както и да го разглеждаме, е нечуван прецедент в нашето така напредничаво училищно образование: ученици да молят директорката в нарочен писмен доклад да си вземат два изпуснати по тяхна вина часове по философия!

Това именно и показва колко правилна е била моята преценка да не докладвам на ръководството, че учениците не са се явили в тези два пропуснати учебни класа: моето очакване, моята теория, от която се ръководех, беше, че би следвало учениците да бъдат оставени в един момент сами да си признаят деянието, сами да осъзнаят щетата върху тяхното обучение, появила се след като не се се явили за тия два учебни часа по философия, да се покаят и също така сами да поискат от ръководството часовете все пак да бъдат взети допълнително, та значи, както се вижда, тази моя дидактическа и възпитателна стратегия, в крайна сметка, се оправда бляскаво!

Прочее, можете да отговорите на тия толкова трогателно загрижени за обучението си по философия ученици, че моя милост винаги е готова да откликне на тяхното желание да се занимават допълнително с философия, тъй че няма никакъв проблем по договорка с тях и мен и по Ваше разпореждане да проведем два нови или допълнителни учебни часа. Като преподавател много ме радва това, че учениците наистина искат да наваксат пропуснатото в своето философско образование. Искам също тук да благодаря и за Вашата пословична отзивчивост да служите толкова самоотвержено на делото на личностното и духовното израстване на нашата учеща се младеж.

Това е в основни линии моя отговор. Ако имате други въпроси, готов съм да Ви отговоря. Искам също да споделя, че много ме радват нашите така диалогични епистоларни отношения, породили се от няколко месеца насам. Искам да Ви известя, че това идейно богатство, съдържащо се в нашите обменени мисли, по моя преценка трябва или би следвало да бъде споделено с любознателното човечество, поради което моя милост смята да издаде в самостоятелна книга поне своята част от така интензивното наше епистоларно общение. Даже и заглавие на книгата измислих вече, смятам да я озаглавя „Репортажи от… кратера на вулкана“, какво по-точно имам предвид ще се разбере в пълния обем след като книгата стане факт. Ако желаете, нямам нищо против да издадем книгата съвместно, като Вие ми предоставите авторските права на Вашите текстове (предимно „покани“ от Ваша страна за писмени обяснения от моя страна, констативни протоколи, свидетелстващи за моите несъмнени „престъпни наклонности“ и, като венец на всичко, Вашите толкова вълнуващо написани заповеди за мои дисциплинарни наказания).

В очакване да получа новата, следващата поредна покана за някое друго, неизвестно за мен до този момент „нарушение“ оставам Ваш предан служител и колега!

30.10.2012 г.
14.50 часа
ПОДПИС: (Ангел Грънчаров)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Едно мнение за “Нови писания по епистоларния административен бестселър „Репортажи от… кратера на вулкана“

  1. 😀 „няма да им цепиш бъсмъ“.
    С удовоствие следя кореспонденцията ти с другар …. , оп простете госпожата ,
    Някой от колегите дали ще се усмели да напише нещо ;). Тайничко помежду си вероятно шушукат, но накрая всички утвърдително кимат с глава.
    Все пак всички знаем как се избират хората ;). Конкурси дрън дрън, трябва да са „НАШИ ХОРА“
    Иска ми се да имаше повече учители като тебе.
    Треперковци няма как да създават и възпиват личности. Ученика винаги прилича на учителя си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s