Американците пак издържаха изпита за зрялост!

Г-н Петко Симеонов е намерил, извадил и публикувал на страницата си във Фейсбук важна според мен информация за случващото се в Америка по време на урагана, информацията е почерпил от двама българи, които са на мястото на събитието. Смятам, че е важно да се знае какво става и то така, както е видяно от тия наши сънародници; ето, да знаете и вие, най-напред какво и писал то този въпрос г-н Stefan Tafrov:

Големи части от южната част на Манхатан са под вода, електричеството е прекъснато на много места, аз все още имам. Гледам изумителни репортажи по телевизиите, това е истински професионална, достойна за уважение журналистика.

Наводнени са залите на борсата на „Уолстрийт“, което може да доведе до сериозни сътресения по борсите в целия свят и е с непредвими последици за глобалната икономика. Когато „Уолстрийт“ кихне, светът хваща настинка, това е стара максима, а сега като „Уолстрийт“ се наводни ще се давим ли, какво? На този фон наводняването на летище „Дж.Ф. Кенеди“ почти не е новина…

Бяха взети всички възможни мерки, но природата си е природа. Като цяло забележителна организация, ефикасност и резултати от страна на властите на всякакво равнище, които несъмнено минимизираха последиците от урагана, дисциплинираност от страна на гражданите, никаква паника. Американците пак издържаха изпита за зрялост.

Лила Кара: При мен в момента, в Балтимор, МД, е невероятно затишие. Снощи беше много шумно от бурята. Трябваше да местя колата, че в пик час има забрана за паркиране пред мен, без изключение, но не можах да запаля, паднал ми акумулатора. Сложих големи бели плакати на предния и задния джам… защото нямаше жив човек навън да ми помогне. Вятърът ми обърна най-големия чадър наопаки, да събира водата, не да я отклонява.

Докато се опитвах да паля, вятърът отворил предната врата на къщата и ми отвял чека от масичката под пощенската кутия! Дано е в къщата, а не навън! Днес ще търся. Снощи се бях втвърдила от студ, защото бях мокра до кости. Хвърлих се в кревата, завих се с тежки завивки, преди това включих отоплението и съм го откъртила.

Събуждам се, никое време, тишина и спокойствие. Колата ми си е на мястото, а времето за забраната отдавна минало. ОТМИНАЛИ СА МЕ. 🙂 Сега, ако си намеря и чека, всичко ще е наред.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.