С такива „освободители”, признавани все още за такива, такава „свобода” ни се полага!

… Впрочем, както и преди съм обръщал внимание, паметникът на десетките хиляди загинали българи във войните, които съвсем не са „незнайни”, не само не се перчи над гологлавите държавни лицемери при полагащите им се церемонни по полагане на цветя пред този символ на„незнайния воин”, а е издълбан под нивото на улицата.

В училище ни учеха, че при турското робство са карали християните да снишават църквите си със закопаването на част от тях, за да не мерят ръст със стърчащите над тях минарета.

А минарето със солдата с автомата, от което ни призовават да прекланяме главица, какво друго е тогава, ако не символ на робството, за което робите поддържат благодарствен надпис със златни букви?!

За смокиновия лист на преродения сталинизъм, стърчащ с оръжие в ръка на главите на уж освободената и уж свободна днес България, властта упорито не иска да каже нищо- както не може да се каже името дори и на един загинал съветски „освободител” на България, защото няма такъв.

С такива „освободители”, признавани все още за такива, такава „свобода” ни се полага! Освен ако не си я поискаме достатъчно убедително.

На 9 ноември, от 18.30 ч., ще припомним, че Берлинската стена отдавна падна, но тук тя оцелява с благословията на властта в условията на едно продължаващо мълчаливо престъпление към свободата на България. Ще бъдем отново пред Монумента на окупационната червена армия, за да кажем в ноемврийския мрак „добро утро” на сънародниците си.

Из Ако искаме будители, да навием собствения си будилник, автор: Иво Инджев

(ЗАБЕЛЕЖКА: В тази същата статия, която ви призовавам да прочетете непременно, г-н Инджев е написал и нещо друго, което току-що цитирах на страницата си във Фейсбук със съвсем кратичък коментар, който можете да прочете току-под него:

ГЕРБ: Гарвани за Ехидно Реставриране на Болшевизма

Формулировката принадлежи на Иво Инджев. Напълно я споделям…)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…