В училище ни учеха, че при турското робство са карали християните да снишават църквите си със закопаването на част от тях, за да не мерят ръст със стърчащите над тях минарета.
А минарето със солдата с автомата, от което ни призовават да прекланяме главица, какво друго е тогава, ако не символ на робството, за което робите поддържат благодарствен надпис със златни букви?!
За смокиновия лист на преродения сталинизъм, стърчащ с оръжие в ръка на главите на уж освободената и уж свободна днес България, властта упорито не иска да каже нищо- както не може да се каже името дори и на един загинал съветски „освободител” на България, защото няма такъв.
С такива „освободители”, признавани все още за такива, такава „свобода” ни се полага! Освен ако не си я поискаме достатъчно убедително.
На 9 ноември, от 18.30 ч., ще припомним, че Берлинската стена отдавна падна, но тук тя оцелява с благословията на властта в условията на едно продължаващо мълчаливо престъпление към свободата на България. Ще бъдем отново пред Монумента на окупационната червена армия, за да кажем в ноемврийския мрак „добро утро” на сънародниците си.
Из Ако искаме будители, да навием собствения си будилник, автор: Иво Инджев
(ЗАБЕЛЕЖКА: В тази същата статия, която ви призовавам да прочетете непременно, г-н Инджев е написал и нещо друго, което току-що цитирах на страницата си във Фейсбук със съвсем кратичък коментар, който можете да прочете току-под него:
ГЕРБ: Гарвани за Ехидно Реставриране на Болшевизма
Формулировката принадлежи на Иво Инджев. Напълно я споделям…)