
Та искам в тази връзка да кажа нещичко, което не мога да подмина току-така: установих, че тази Кобилкина, когато се прави на „много осведомена“ не само за голия секс, но и за психологията на секса и сексуалните отношения, до такава степен цитира (без, разбира се, да посочи първоизточника) цели пасажи от моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), че запознатия читател няма как да не си помисли, че тая дама сякаш се е обучавала по тоя предмет изцяло по моята книга.
Книгата ми е писана в периода 1995-1996 г., а излезе от печат преди пет години, когато Кобилкина още я нямаше на хоризонта. До такава степен оправната руска дама борави с цели пасажи от книгата ми, че като едното нищо ще излезе, че тъкмо тази книга е изиграла за нея ролята на мощен стимул тя изобщо да се захване с този предмет – и с тази, предполагам, доходна професия на сексуален консултант на хора като Слави Трифонов и кой ли не още. На тоя свят винаги има два типа хора: тия, които дават идеите, и ония, които след това печелят от техните идеи. Няма нищо учудващо в това: отдавна имам сведения, че в някои български университети разни доценти четат курсовете си изцяло по моя учебник по психология (със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА), който вече има 4 издания, а първото негово издание излезе в далечната вече 1997 година.
Аз изобщо нямаше да пиша за тия неща ако у нас имаше една елементарна почтеност и коректност; но тъй като у нас масово се краде, и то от всичко, що става за крадене, ето, крадат се и идеи. Абсурдно е да се очаква, че крадецът ще си признае, че е крал или че краде; напротив, особено в сферата на идеите се смята, че за кражба изобщо не може да става дума, тъй като върху самите идеи нямало право на собственост. Е, разбира се, аз нямам претенцията, че всичко сам съм открил, който е запознат с книгите ми, добре знае, че коректно съм обозначил на чии именно идеи съм привърженик и на кои съм противник, но пък има нещо, което съвсем не може да се окраде, а също така и да се скрие: и това е, така да се каже, „аромата“ на самия начин, по който един или друг пишещ излага идеите си. Ето въз основа на този „аромат“ аз нямаше как да не „подуша“ някои взамиствания от толкова очарователната Кобилкина.
Е, тя може да каже, че не знае за книгата ми даже, камо ли пък да е щипнала нещо от нея. Но ето в какво се състои незаменимостта на печатното слово: че веднъж излязла, една книга става непроменим и незаобиколим факт на развитието на науката и културата. Ако Кобилкина не е чела една такава книга като моята, която е точно от нейната област, правете си сметка тогава колко компетентна е самата тя…

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.