Срамните конфликти вътре в Синода, на които сме свидетели, безжалостната война за власт между групировките в него – това специално искам да подчертая! – не е сражение между групировки на вярващи и духовни люде, а е битка на по същество нямащи никакво отношение към вярата и религията арогантни служители на Сатана, облечени в раса, които навремето са пратени от безбожническия комунистически режим за да овладеят „отвътре“ и да обезоръжат най-влиятелната и несъвместима с идеологическия диктат на комунистите институция: църквата. Не бива да се изопачава истината, т.н. днешни мутрополити са ярки представители на всичко онова, което е несъвместимо както с духа, така и с буквата, така и със същината, с идеята, със смисъла на християнската духовност, вяра и религия; те са представители на един очебиен материалистически и атеистически манталитет.
Възникват резонните въпроси: какво или що такива още дирят вътре в Православната ни църква? Какво те там правят? Защо още търпим тия безскрупулни наглеци? Защо им позволяваме да се гаврят с вярата и с религията на народи ни – най-святото, което нашият народ има? Това са необходими въпроси, които е крайно време да се поставят с цялата им безпощадна острота!
Да оставим настрана и нещо друго, което обаче сякаш става все по-главното: разпасалите се мутрополити, оказва се, са оръдия за идеологическо поробване и обезсилване на народа ни от най-враждебна, чужда на народа ни сила, именно руската кагебистка олигархия, не посвенила се да превърне православието в свой идеологически бастион и в средство за идеен диктат над покорените, над обезсилените от толкова много комунизъм народи. БПЦ е превърната в слугиня или в клисар на руския кагебизъм, на руската комунистическа ченгесащина, а това, простете, е недопустимо и нетърпимо – ако имахме поне малко съвест, ако бяхме народ на място! (виж Българската православна църква е клисар на КГБ) Положението вече е нетърпимо, а народът, този велик страдалец-търпеливец, продължава да търпи: какво в такъв случай ни остава да сторим ние, които не сме склонни да търпим повече и, преизпълнени с безразличие, да гледаме гаврите и издевателствата над БПЦ и вярата на народа ни?
Размишлявайки в тази посока, реших вчера да отправя един призив във Фейсбук, та да видя как българското човечество ще реагира; речено-сторено, ето, написах там следния кратък коментар и зачаках; как реагира българското човечество можете да проверите там, а ето тук само моя призив, който решавам да отправя наново, този път в блога си:
Дали ние, българите, не трябва да отмъстим на самозабравилите се ченгета-мутрополити от БПЦ и да им дадем един урок с категорично искане да се оттеглят до един, а ако не се оттеглят доброволно, ние, вярващите, да ги заплашим с масово напускане на БПЦ и вливане в католическата църква; пак е християнска тази църква, няма никакъв проблем в това! Аз предлагам такава една протестна акция та да видим дали ще има някакъв ефект, вие какво ще кажете?
Аз лично по начало уважавам католическата църква повече от византийско-руско-„православната“, а сега вече и ченгесаро-кагебистка проруска нашенска църква. Това е моето предложение. Аз съм на този принцип: щом и двете църкви са християнски, то това означава, че няма никакво значение в какъв храм, католически или православен, се молиш на Бога, особено при положение също така и че Бог е все един и същ! Имам подозрението, че на „уникалността“ на православието се държи особено много с оглед прокарването на толкова пагубното руско имперско влияние у нас…
Ако реагираме по този начин, именно заплашвайки с вливане в католическата църква (или в другите, протестантските деноминации) ще имаме възможността да установим, че ако мутрополитите мислят поне малко за БПЦ, биха се оттеглили, което е предпоставка за коренно реформиране на Църквата ни. Аз не вярвам да го направят: битката с тая червена напаст, облечена в раса и увенчана с владишки и патриаршески корони, няма да е лека изобщо!
Но знам едно: без натиск от страна на нас, хората, гражданите, българите, миряните няма да има никаква промяна! Това поне не го ли разбрахте, драги ми български търпеливци?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 