Отворено писмо на гражданина Парпулов до Премиера Борисов, апелиращо за известен морал у управляващите

Получих от г-н Р.Парпулов текста на негово Отворено писмо до Б.Борисов. Веднага публикувам писмото му и дори се подписвам под него – понеже споделям изцяло позицията на уважавания г-н Парпулов; ето какво пише този човек:

Отворено писмо до Министър-председателя на България

Господин Борисов,

Повод за настоящото писмо е въпросът за раздадените даром пари („бонуси”) в Комисията за защита от дискриминация. Никога не съм се захващал да коментирам такива въпроси защото ги смятам за извън моята компетентност. Но сега нещата не са до компетентност, а до съвест и морал.

Направи ми впечатление как доц. д-р Ана Страшимирова говори за това. Касаело се просто само за сума колкото една заплата от 3 хиляди лева. Защо бил този шум?! Какво пък толкова станало?! Връщат ги…

Да, но не като резултат на угризения на собствената им съвест, а под натиска от станалия скандал!

Вие, предполагам, добре знаете, че средната пенсия в България е 271 лева, т.е. повече от половината пенсионери (между които съм и аз) трябва да преживеем от 1 януари до 31 декември с 3252 лева – с малко повече от това, което раздава г-жа Страшимирова над едномесечната заплата от 3 хиляди лева. Ами тази огромна част от пенсионерите, които са много под средния размер, замисляте ли се за тях?!

Не ме интересува какви пари се дават в една частна фирма. Там собственикът си ги раздава както прецени – защото тези пари сам си ги печели.

Тук въпросът обаче е друг – това са пари от Бюджета и не може така да се бърка в „кацата с меда”. Освен от пътища, магистрали, спортни зали, театри и прочие хората се нуждаят и от справедливост! Трябва да има и морал. Къде го този морал, щом и в Комисията по дискриминация го няма? Пък и, ако вярваме на журналистите, не само там, защото скандалите с „бонусите” не са от вчера.

Радомир Парпулов от Пловдив

Моля, който е съгласен с мене, да се подпише под това писмо.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България),изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

За туршиеното битие и доматените „революции“ в чудната менте-страна на бат ви Боко

Прочетох чудесен текст, написан от Иво Беров, един от двама-тримата, най-много четиримата честни и достойни журналисти у нас, двама от които, прочее, носят за собствено име името „Иво“ (кой е другият Иво, вярвам, се сещате!); та текстът на Иво Беров, който ви съветвам да прочетете непременно, носи заглавието Туршиеното битие ражда доматени революции; аз го прочетох току-що и бързам да споделя възхищението си с вас; ето един откъс от този текст, пропит от „гъст“, упойващ, богат смисъл, ще ми се той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Хубаво е, че има някакво негодувание. Лошото е, че негодуванието е никакво. То е като бунтът срещу лошите политици въобще. От бунта срещу лошите политици въобще имат полза само политиците. Но не политиците въобще, а лошите политици.

Твърдението може би изглежда търсено, нагласено и измислено, но нито е измислено, нито е нагласено, а си е доста точно и смислено даже. Когато всички са лоши, ти не си лош, дори и да си лош, ти си просто както всички. Когато всички са лоши, остава все пак един добър, който се бори срещу лошите. Сещате ли се кой е той?

От три години насам в България върви по един път, отъпкан от доста, ако не и от всички недоразвити, полуразвити и не дотам развити страни от третия и от четвъртия свят.

Пътят на популизма. На народнизма, или както там би трябвало да се казва на български. И тъй като в България не се знае какво точно е популизъм, всеки си го представя и си го обяснява както му хрумне, както му дойде и най-вече както му е изгодно.

Като – о, своеобразие на туршиеното ни битие! – срещу популизма се обявява дори самият ми ти Бойко Борисов.

Популизмът може сравнително точно да се определи и разпознае по няколко показателя. Единият от тях – може би точният е отстраняването на институциите от политическия и обществен живот на една държава.

Отстраняването, принизяването, пренебрегването, подмяната, премахването и унищожението на смисъла и същността им.

При едноличното и популистко управление всъщност няма институции. Няма Народно събрание и народни представители няма разлика между изпълнителна и съдебна власт, няма свободни медии и още много неща няма, за сметка на едно нещо, което го има навсякъде и във всичко.

Вождът и учителят. Него го има. Навсякъде и във всичко. И непрекъснато при това.

При едноличните и популистки режими народът няма нужда от представители и посредници, за да общува със своя любим вожд и учител. Той, народът си общува със своя вожд и учител пряко.

Ако му затворят предприятието и го уволнят той, народът, не отива при някакви си там измислени народни представители, а отива направо при своя любим си вожд и учител, за да му се оплаче и обжалва. Както е свикнал да се оплаква на султана и на партийния секретар още от време турско и от време комунистическо, зер те са хората, които могат да му свършат работа.

Та отиват широките простонародни маси при вожда и учителя, жалват му се, той се трогва, гневи се на лошите и като един ми ти хайдутин-закрилник им казва: „Аз няма да оставя тая работа така!“, след което им намира отнякъде (измежду своите авери, откъде другаде), едни вложители, тоест инвеститори, вложителите, тоест инвеститорите влагат пари в предприятието, спасяват го, дават, между другото пари и за някой футболен клуб (всъщност избрания от вожда и учителя клуб), работниците и широките простонародни благодарят на батето си Бойко, футболистите благодарят на батето си Бойко, феновете, тоест запалянковците благодарят на батето си Бойко, народът благодари на батето си Бойко, а батето им Бойко казва на всички тях, че само на него трябва да благодарят, защото той не е като предишните, а реже ленти, плиска менци с води, прави първа копка, прави магистрали и метра и пъха залъци в устите на изпаднали в сладостна омая моми, докато разни репортери и захласнати от възторг (и от същата тая сладостна омая) репортерки отразяват подвизите му и въобще всичко чудесно си се натъкмява, всички се чувстват уютно, като чушки в туршия се чувстват, тук презрените депутати от разните му там парламенти са съвсем излишни, няма никакъв смисъл от тях, само лапат народната пара, как да не ги замеря човек с домати… (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Убийствен компромат, показващ как злодеят Грънчаров тормози учениците да мислят и да обичат България

Публикувам без никакво изменение крайно изобличителния текст, с който съвестен възмутен гражданин, разбира се, изцяло анонимен, представящ се или по-скоро дегизиран като „бивш ученик на Ангел Грънчаров“, громи същото това лице, неговия крайно неправилен, направо престъпен, осъдителен начин на преподаване или обучение и пр.; ето, четете сами тия толкова патетично силни изобличителни слова спрямо народния враг, именно моя милост, които откривам на едно доста „подходящо“ за такива доноси място, именно под публикацията със заглавие Почина още един български учител – преди да достигне до пенсия!:

Това, че се опитвате да си излеете фекалните политически идеи като използвате смъртта на колегите си е меко казано отвратително. Когато преди години ми преподавахте всички ви мразеха заради това и мога да се обзаложа, че продължават учениците да не ви харесват, заради жалката политическа пропаганда, която правехте от трибуната на преподавател, използвайки авторитета и властта си и потъпквайки хората, които бяха на друго мнение от вашето. Не, че идеите Ви са грешни, напротив, аз лично бях съгласен с много от тях, но начинът им на налагане сред учениците е меко казано фашистки!

Много демократично… Можете само да се радвате, че видеото, в което хвърляте столове и крещите в час как Костов е невинен подобно на реч на Хитлер и ругаете учениците не се разпространи тогава (по молба на ваши колеги, които за разлика от вас учениците уважаваха), защото сега нямаше да наричате учителите колеги. Вие сте един от най-лошите преподаватели в ПГЕЕ, не защото сте необразован или некадърен, а защото сте комплексар и нямате подход.

Това е моето мнение и мнението на всичките ми вече бивши съученици за вас. Не бих написал всичко това, ако не бях прочел колко неуважително и надменно се държите с хората, пишещи тук. Истината боли но по-добре да я чуете от бившите си ученици, не очаквам да се съгласите с нея, защото вие сте твърде вироглав човек но нека децата да ви повтарят често какво мислят.. а вие в подкрепа на собствените си твърдения вярвайте на разни пенсионери, които никога не са ви познавали като преподавател… вярват на всяка ваша дума без да имат доказателство за това…

ВИЖТЕ НА ТОЗИ ЛИНК КРАЙНО ИЗОБЛИЧИТЕЛНИЯ КОМПРОМАТЕН ВИДЕОКЛИП, ЗА ДА СЕ УБЕДИТЕ КАК ЛИЦЕТО А.ГРЪНЧАРОВ ТЕРОРИЗИРА УЧЕНИЦИТЕ ДА МИСЛЯТ И ДА ОБИЧАТ БЪЛГАРИЯ

Не знам кой е лъжец, на мен ми звучи като политическа пропаганда, при това качена от вашият личен профил. Освен това наричате учениците малоумници, дървени философи, обиждате ги, заплашвате ги и ги прекъсвате. Подход – нулев. Сигурен съм, че анти-комунистическата пропаганда и обсъждане на политически теми също не е част от учебната програма, нещо повече – забранена е.

Ще се опитам да намеря и видеото, в което си изпускате нервите, въпреки, че няма голям смисъл, горното е доста подобно като съдържание само без блъскането на столове.

А за по-горе направения ми профил, всеки, който гледа горното видео и реакциите Ви от отговорите на „малоумните“ Ви ученици ще прецени дали съм лъжец или не. Името ми е без значение, така или иначе не ме помните, защото вероятно съм бил един от всичките Ви „малоумници“.

Предполагам знаете лафа за лайното и вентилатора, вашето лайно ще намери доста fan-ове в медийното пространство, не мислите ли? Аз лично не бих се занимавал да го комерсиализирам, но виждам, че сте насъбрали „почитатели“, някой може да хареса идеята.

Пълна трагедия… това ако е нормален час аз ще отида на луната. Не знам какво са научили от тази час учениците но е страшно… Нека да гледат урока и феновете му в пенсионна възраст и да преценят искат ли такъв учител за техните внуци?истерии… блъскане… нищо философско… а е час по философия все пак!

ЗАБЕЛЕЖКА: Последните, сложени в тъмен шрифт думи са на… загадка, който познае или идентифицира лицето, което ги е написало, ще получи специална награда на блога, състояща се от пълната колекция на досега излезлите книжки на списание ИДЕИ плюс колекция от всичките издадени досега книги (20 на брой), написани от злодея Грънчаров.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.