Обществено събитие: Презареждане: след всяка катастрофа идва Иван Костов да стартира новото начало

Презареждане: След всяка катастрофа идва Иван Костов да стартира новото начало

Обществено събитие · От Dobri Bozhilov

21 декември 2012 г., 17:00

Площадът на демокрацията – пред Храм-Паметник „Св.Ал.Невски“

Национална среща (самоорганизираща се отдолу-нагоре) в подкрепа на Иван Костов и възраждането на България след катастрофалното управление на Бойко Борисов и правителството на глупостта.

Dobri Bozhilov: Пуснах следното заявление в Общината през Виртуалното деловодство:

Уважаема г-жо Фандъкова,

Група граждани, самоорганизираща се през Фейсбук, възнамерява да проведе национална среща на 21.12.2012 г. от 17:00 ч. пред „Храм-паметник Свети Александър Невски“. В съответствие със закона за събранията, митингите и манифестациите, Ви уведомяваме в установения срок за това си намерение. Ето и страницата на събитието.

Групата се състои от поддръжници и симпатизанти на Иван Костов, а надсловът на събитието е:

„Презареждане: След всяка катастрофа идва Иван Костов да стартира новото начало“

Групата не е обвързана с Политическа партия „Демократи за силна България“, и не я ангажира с нищо. Възможно е членове на партията да присъстват, но самата инициатива е гражданска, отделна от партията. Доколкото избирателите на Иван Костов са възпитани и културни хора, не се очакват проблеми или ексцесии. Ако все пак прецените, че съществува риск от такива, можете да осигурите необходимото полицейско присъствие. Ние уважаваме полицаите, и ще се радваме и те да участват в срещата ни.

Държим сериозно както на датата на протеста, така и на мястото. Датата символизира края на старата прогнила обществена система. А мястото винаги е символизирало началото на промени срещу всякакви авторитарни или самозабравили се управляващи. В случай, че по някаква причина забраните ползването на „площада на демокрацията“, ще бъде избрано друго място с подобно символно значение – напр. градинката пред „Кристал“. Ние държим на символите, които винаги са ценни в трудни за демокрацията времена.

С уважение и поздрави към Вас, но и към Началника Ви, за да не се почувства пренебрегнат: Добри Божилов (от името на следващото парламентарно, общинско и настоящото цялостно обществено мнозинство)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Развитието на събитията около реализацията на идеята за поредица от телевизионни предавания по модела на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ

Твърде интересна и показателна ситуация се получи около идеята за „Кастинг“ за определяне на участниците в телевизионно предаване по модела „Дискусионен клуб“ в ПО-тв. Какво именно се случи около тази идея за започване на специално телевизионно предаване в Пловдивската обществена телевизия, и то тъкмо по модела на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, съществуващ в ПГЕЕ-Пловдив от много години, сиреч за започване на поредица от предавания с участието на мислещи млади хора, може да се разбере като се изчете ето тази кратка, но наистина изразителна обмяна на мнения:

Анонимен каза: Е, как мина днес Дискусионния клуб? Колко хора дойдоха? И какво разисквахте?

Владимир Трашов каза: Анонимна въшко, вместо да задаваш ехидно злобничките си въпроси, на които е очевидно, че имаш свои отговори, по-добре бълхичко, хапеща подло-отвратно, душичко низка, пък и ако учителстваща – да си преговориш пълното членуване на подлога в българския правопис. Ама ти си го знаела и то прекрасно? Така ли!

Е, то тогаз следва, да си и трижди проклета от всичките светли личности, които са разбиращи какво става в почернялата ти от бездушие, от злоба и от завист дребничка душичка…

30.11.2012 г. Владимир Трашов

Анонимен каза: Не разбрах какво са разисквали… каква е тази защитна реч?

Анонимен каза: така де… колко хора посещават този клуб… едно време го имаше и ходеха ученици сега как е? май никой не стъпва…

Ангел Грънчаров каза: Да отговоря все пак на тия толкова загрижени около идеята на това телевизионно предаване невинни души; или душата е само една? С оглед да не се терзаят излишно, че то на такива мъки трудно се издържа, ще им кажа следното:

Понеже има твърде много кандидати за участие в тази поредица от телевизионни предавания на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, то ще ни се наложи да удължим кастинга за избирането на най-добрите. Ще ми се да приложим демократична процедура за това. Примерно, с оглед да участват колкото се може повече хора аз смятам да предложа следното: група кандидати за участие в дискусията сама да предложи темата на съответното предаване; ако тази тема бъде приета от ръководството на телевизията, то в предаването по тази, или по еди-коя си тема участват тъкмо ония ученици или млади хора, които са предложили или измислили темата. Мисля, че така ще е най-справедливо и демократично.

Аз пък мога да участвам в ония теми, в които участниците ме поканят или сметнат, че моето участие ще е полезно. А могат, ако искат, нека да поканят друг свой учител, аз не държа да се показвам винаги „у телевизията“. Това отговарям по единия въпрос на толкова загрижения таваришч…

А по втория му въпрос ще кажа следното: да, Клубът преживява невиждан ренесанс в дейността си! Може да напишеш доклад до ръководството на училището и да съобщиш тъжната новина. Има много кандидати за дискусии, предложения за теми дискусии и пр., но особеното е, че хората общуват само и единствено с мен, а иначе ми заявяват, че ги е страх да дойдат на открита дискусия в самия Клуб. Това все нещо говори. В училището явно има ненормална обстановка или атмосфера.

Много ученици постоянно ми заявават, че са твърде причастни на каузата на Клуба, ала ги е страх да идват на сбирките – понеже се боят да не би ръководството, ако разбере, че са членове на Дискусионния клуб, няма да им позволи да завършат образованието си!

За жалост, така е у нас. Хората се страхуват. Назависимо дали са млади или по-зрели, все се страхуват. Всички се страхуват. У нас конформизмът, нагаждачеството пред силните на деня е на висота.

А за участие в телевизионните предавания, понеже трибуната в такава медия е изключително авторитетна, има доста кандидати. Аз така си обяснявам наплива от желаещи за участие. Което именно и ни затруднява в избора… за да не обидим някой трябва по-прецизно да решим възникналия проблем…

Клубът го има, съществува, макар и временно да се е преселил в интернет. До идването на по-добри времена ще е така. Или докато някои хора не победят страха, що владее душите им…

Сега по-спокойна ли си, невинна загрижена душо, след като разбра цялата истина? 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Изследване, представящо странните и толкова патологични феномени на уродливата, на болната „човечност“

В последно време съм атакуван от „група възмутени граждани“ (или от един-единствен такъв, който обаче сам себе си клонира, мъчейки се да създава илюзията, че има „твърде много такива“!), представящи се за „бивши ученици на злодея Грънчаров“, които още не могат да му простят неговите „престъпления“ от времето, в което съм им преподавал философия и останалите предмети от т.н. гражданско образование. Представят ми какви ли не абсурдни претенции и обвинения, сякаш тече нещо като „народен съд“ или съдебен трибунал над моята скромна милост, примерно, бил съм обиждал личността на учениците си, бил съм нарушавал клаузата за „аполитичност“ на образователния процес, не съм бил умеел да преподавам тия предмети, бил съм чисто и просто един некадърник и прочие, и так далее, и ала-бала.

Понеже съм философ, сиреч, съм диалогичен и толерантен към глупостта, пък и спрямо аморалността човек – такава, уви, е нашата философска участ и орис: да се ровим и в какви ли не мръсотии и мерзости на изродената „човечност“! – влязох на моменти в доста отегчителни и трудоемки дискусии с упоменатите клонинги. Не крия, забавно ми е понякога да споря и да предизвиквам такива ярки представители на анонимно-доносническото скудоумие, което се вдъхновява обикновено от една цел: да се подмаже на властимещите, да стори „мили очи“ на началството, да помогне за „разгромяването“ на такъв „непоносимо вреден елемент“ като моя милост, който си позволява дързостта да бъде личност с достойнство, сиреч, да бъде един свободен човек. В един момент обаче ми хрумна една идея, която ми даде пълното основание да смятам, че ненапразно си губя времето: реших да събера тия доста специфични „диалози“ в една поредица, която да използвам за нуждите на обучението по философия и гражданско образование.

Разбира се, когато обявих, че ще публикувам в блога тия спорове, това мое решение беше посрещнато с рев на недоволство и вой на дружен отпор: бил съм накърнявал „авторските права“ на упоменатите анонимници (някой, твърде малко, обаче, излязоха с истинските си имена, а пъсле пак потънаха в анонимността, та да могат да си плюят на спокойствие и колкото им душа иска, т.е. направиха нужното да се освободят окончателно от каквито и да било морални скрупули). Е, публикувах тия разговори, проведени предимно във Фейсбук; около техните публикации се проведоха нови цикли на все същата дискусия; сега решавам да публикувам и тях, а всичко да го събера и да го оформя като „специален брой“ или като „приложение“ на издавания от мен в-к ГРАЖДАНИНЪ; речено-сторено, ето, правя това; днес, понеже от вчера съм в болнични (с остра сърдечна криза, която обаче сякаш е на път малко по малко да се поуспокои!) и въпреки че съм на легло, решавам върху лаптопа си да поработя такава една механична работа, именно, да подготвя за публикация упоменатите епохални дискусионни опуси.

Тъй че в близките дни очаквайте появата и на хартиения вариант на същото това издание, което излиза, длъжен съм да упомена това, в съвсем бутиков тираж, т.е. с изцяло нетърговска, а само с благородна и идеална, сиреч, просветителна и възпитателна цел; зер, моя милост е учител по философия, етика, психология и прочие.

А сега си позволявам да ви пожелая един слънчев, при това хубав и ползотворен, именно плодотворен ден – и много постижения и приятни емоции на попрището, на което се трудите, на което минава вашият ден! Бъдете усмихнати и никога не се впечатлявайте прекалено от метастазите на глупостта и простотията, които ни обкръжават и душат, опитвайки се да отровят съществуването ни – те не заслужават такова голямо внимание!

Стига, разбира се, да не сте философ като мен, щото пък моето обичайно занимание е да се ровя точно в тия мърсотии, да изучавам тия тумори, да изследвам тия странни и толкова патологични феномени на изродената, уродливата, на болната „човечност“…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.