Аджеба, влезе ли в крайна сметка в историята Б.Борисов – или вече излезе от нея преди още да е влязъл?!

Искам да приведа – докато седя в едно уютно кафене за да се постопля, понеже комай измръзнах в лапавицата на снежно-влажния софийски делник – два според мен хубави коментара, първият написан от мен във Фейсбук, а вторият открит в един приятелски блог, именно в блога на И.Инджев; ще ми се те да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето първият:

Една дама, именно Даниела Младенова, явно гореща фенка на Премиера (изглежда има още останали такива!), се опита да разкрие загадката на феномена Борисов ето по какъв начин; тя написа:

Според мен, недоволството срещу Бойко Борисов идва оттам, че е толкова обикновен, че всеки си мисли, че би могъл да е на неговото място. Завист просто…

Аз бих си позволил да коригирам или редактирам изказването й ето така, та да придобие все пак някакъв смисъл:

Според мен възмущението от наглостта на Бойко Борисов се дължи на това, че той е дотолкова прост, че си вярва, че има правото да ни обяснява какво е правилно да мислим по всеки един въпрос. А дори най-средностатистическият българин вече изглежда е по-горе от Боко в умствено отношение. Причината е проста: сравнявайки се с медийния шампион Борисов хората у нас значително поумняха в изминалите 3 години и половина и дори придобиха известно интелектуално самочувствие… 🙂

А ето сега и вторият интересен според мен коментар, този от блога на г-н Инджев:

В помощ на затруднените ласкатели, които се чудят какво да откроят от комплиментите на Барак Обама и самохвалствата на Бойко Борисов, пояснявам: нашият премиер сам посочи кой е за него основният акцент. Той театрално отхвърли обобщаващата хипербола на официозната българска ТВ 7, която нарече визитата му в САЩ „историческа”, изразявайки нещо като смущение по този повод с репликата, че не знае дали това е така. Но веднага се оживи и уточни: именно интервюто на ТВ 7 било историческо (защото се прави в студиото на Си Ен ЕН)…

Който още не е разбрал след толкова години, нека да вникне най-накрая, че за Бойко Борисов пропагандата е абсолютен приоритет. Още ли не вярвате? Та той е готов да се откаже от ласкателството да е осъществил „историческа” среща в Овалния кабинет, но не може да устои на съблазънта най-вече да бъде зачетен да седне в студио на Си Ен Ен, макар и за стандартно придворно българско интервю!

… Докато слушаме от обслужващия персонал за „първото” и „историческото” посещение, на сайта на Белия дом се мъдри една нула внимание. Просто оставят Борисов да си говори сам и той, разбира се, е във вихъра си. Всичко, което научаваме, извън краткото изявление на самия Обама, взел на подбив своя гост за черния му колан по карате, извира от щаба на българската делегация и най-вече от устата на самия Борисов, който на фона на рекламите на фаворизираната от правителството Корпоративна търговска банка по ТВ 7 (под мотото „Клиентите са ни скъпи”) даде скъпо струващо безкрайно интервю, почти равно по времетраене на срещата в Овалния кабинет, в скъпото на егото му студио на Си Ен Ен. Кой на кого служи в симбиозата на този клиентелизъм, е задача с повишена чудност!

Да, Обама изрече няколко явно добре премислени похвали със суперлативи, които, ако се замислите, звучат направо иронично. Пренебрежимо малката ни роля в НАТО той нарече „изключителна”. Допусна в бъдеще да станем лидер в най-бедния регион на Европа. Самият Борисов определи като „ефективен лидер на световната сцена”. Бисери!

Употребата на превъзходна степен в похвалите за успехите на най-мизерстващия оставач в Европа по всякакви показатели и неговия „ефективен” в това изоставане лидер е на ръба на сарказма. И Обама не ни го спести. Нищо не му струва. Той знае, че тези бисери са мъниста, с които ще зарадва част от простодушното българско население, което все още подкрепя своя вожд, за когото потупването по рамото от големия бял баща Обама е свещен ритуал, от който ще изстиска всяка възможна капка пропаганда с тъпото на предизборната томахавка.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.