Относно коминтерновските разбирания за „фашизма“ или по-скоро за национал-социализма на правоверния марксист Ж.Желев

По повод на нещо, което марксистът Жульо Жулев (Жельо Желев де, именно онова твърде вредно човече, изиграло крайно подла и грозна роля в най-новата ни история) е благоволил да каже, подкрепяйки изцяло коминтерновската „теория“ за това, че фашизмът (сиреч: национал-социализмът, но Жульо също като комунистите не обича да използва тая дума и това съвсем не е случайно!) бил произлязъл „от крайнодесни идеи и идеология“, та по повод на това искам да заявя на тоя същия Жульо, че има много здраве от мен, но това изобщо не е така, т.е. национал-социализмът също е плод на крайно леви, родствени на комунизмо-социализма идеи.

Та нали тоз същия Жульо сам заявява, че „фашизмът“ (национал-социализмът) бил едноутробен близнак на комунизмо-социализма (плагиатствайки Чърчил), как е възможно тогава един еднояйчен (аз предпочитам да го определя така) близнак да е ляв, а пък другият – „крайно десен“?! Ето, прочее, текста, който коментирам с горните думи, а ми се наложи да го коментирам, щото много хора се оставят да бъдат подвеждани от същата тая коминтерновска „теория“, която наш Жульо така усърдно натрапва на младите:

„Желю Желев представи пред студенти и преподаватели във Великотърновския университет новото издание на прочутата си книга „Фашизмът“, която сега излиза под името „Тоталитарните близнаци“. То се появява 30 години след първата публикация. В изданието той разглежда генезисът на комунизма и фашизма.

„Новото издание започва с портрети на тоталитарните близнаци Хитлер и Сталин. Те са едноутробни близнаци и тяхната майчина утроба е държавният капитализъм. Но не са еднояйчни, защото комунизмът тръгва от крайно леви идеи и идеология, а фашизмът обратно – от крайнодесни идеи и идеология“, обясни на студентите президентът.“

Моят съгражданин и добър познат г-н Чавдар Каменаров пък написа във Фейсбук следния коментар по повод на горния мой отзив:

Ангеле, харесва ми коментара ти за Жельо, Жульо или Пульо без значение. Считам обаче, че има някои неточности, че фашизмът е възникнал от крайно дясно. Фашизмът си е ултралява идеология. Все едно да кажем „тази дясна лява ръка“. Тя или е лява или е дясна. Защо мисля така?

Ами просто една идеология колкото отива по-наляво, толкова властта е по-централизирана като изземва функциите от обществото, от отделната личност и ги концентрира в ръцете на вожда – като правата на личността при това стават нулеви. При дясната политика е точно обратно. Колкото една доктрина е по-надясно, толкова по-голяма свобода на изява има отделната личност, за сметка на държавата.

Неслучайно даже и комунистите призовават вече за по-малко държава в управлението на отделните сектори, ако щете фирми. Наистина не е случайно, защото в България всички капиталисти до един без изключение са комунисти. Темата е много голяма и не знам дали съм ясен в разсъжденията, но с риск да се повторя не може двете ръце да са леви или двете да са десни или както споменах по-горе „тази дясна лява ръка“…

Това пише г-н Каменаров. На което моя милост му каза следното:

Напълно си прав, г-н Каменаров, нямаме никакви различия в разбиранията по този въпрос, както и по много други! Жив и здрав да си!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.