Философът Сьорен Киркегор твърди, че между дъщеря-проститутка и син-журналист избира първото, а вие какво избирате?

Преди няколко дни в публикация под заглавие Що е лайнарска „журналистика“? представихме отвратителна статия в една интернетна медия, в която се прославяше Б.Борисов и неговото управление; само заглавието й говори превъзходно за морала на автора й: Защо ГЕРБ си заслужи втория мандат, а подзаглавието е още по-гнусно: Родоотстъпничество е Бойко Борисов да не бъде подкрепен на изборите догодина. Днес пък попадам (по препоръка на фен на гореупомената медия) на нова публикация в същата тази медия, в която се обяснява, че предишната им гнусна публикация била… „експеримент“ с читателите, те само искали да видят как подобна публикация щяла да бъде приета от тях! Вий вервате ли, вий как мислите, тук, в туй оченце, корабче плува ли?! Аз не вервам, че било експеримент, затуй написах съответния коментар в тази дух, ето го:

Никакъв експеримент не е тази публикация, а пък „оправдателната статия“ е опит да си измият малко от малко лицето, да избегнат срама – чрез лъжа, естествено, как иначе да го избегнат! Дето се казва: осраха се, а сега искат да си измият задника, е, не стават така тия работи. Големи експериментатори били тия бе, няма що! Разбираме все пак от журналистика и от писане; има си начин да се напише текст, съдържащ хипертрофирани похвали, и това да се разпознае от читателя; съвсем друго е внушението на обсъжданата публикация. Тъй че лъжливата статия, която ми препоръчвате, не може да ме убеди мен специално, че всичко е било предварително замислен експеримент: чак такъв наивник и малоумник, че да повярвам, не съм.

И други хора мислят така; ето още един коментар, някой си Найденов (нерегистриран) написа:

На този сайт е истината!!!! На мача в Стара Загора преди 10 дена Веско – автора на статията и футболен съдия… добре си поговори с Бойко… и след 10 дена случайно написа статията – възхвала. Само че прекали с похвалите в стремежа си да надмине другите медии по слагане на Борисов – по-умерено трябваше да е – и взе да пее за „СОЦИАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ“. Верно такъв е, и експеримента проверява колко тъп е българския народ. Така че г-н Мишев по-умерено с одите за Борисов, вземете пример от БТВ, НОВА тв и другите медии.

А друг, по-паметлив читател, пише ето това:

А, така ли? Социален експеримент? Ама само тази статия? А статията на същият за горката съдийка Марковска и издевателите от медиите които я мъчат? Или тя също беше социален експеримент, ама забравихте да го споменете? Да изровим ли линкове с всички гъзолизски статии? Или може би се превърна в социален експеримент в момента, в който усетихте, че станахте толкова смешни, че взеха да ви дават за пример за гъзолизци? Когато се усетихте, че толкова сте се навели, че вече и устата ви сочи към някои органи на властта?

Трети пък пише ето това:

Не си падам по Любен Дилов, но в случая ще цитирам сказката му за разликата между инсталация и пърформънс. При инсталацията първо се изсираш пред блока и после звъниш на хората да им покажеш творението си, а при пърформанса първо звъниш. Това е концептуалната разлика между инсталационния минет на Мишев и настоящия пърформънс… Рекламна пауза: Отворете сетивата си с новата ароматна тоалетна хартия Милде…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.