Против нравствените чакали, които без капчица смущение или съжаление продължават да гризат нечии сърца

Искам и аз да се изкажа по нашумелия случай за онази учителка, която се яви в класната стая пияна, държала се еди-как си – танцувала! – пред учениците (както е обичайно да се държи пиян човек), после учениците я наклеветили на директорката, а пък директорката извикала полицията; арестували пияната, тя се била държала агресивно, а ето, в крайна сметка я уволняват, а също така и щели да я съдят за „дребно хулиганство“. Една-две подробности: тая същата пияната учителка била самотна майка на три деца и преподавала, доколкото разбрах, по два западни езика.

Всички, разбира се, са възмутени от това, че сред нашето учителство има такива представители, които могат да допуснат това скандално поведение, именно учителка да се яви пияна пред учениците си; всички я осъждат и също така си позволяват да изразяват недобро отношение към нашето учителство и прочие. Изказват се психолози, които „научно“ тълкуват проблема и казват учени думи, осъждайки съответната пияна особа, стремейки се да удивят публиката със своята неординерна ученост.

Моя милост също е учител и искам да си кажа мнението по този случай. Искам да наблегна на един момент, на който сякаш не се обръща внимание: за проявеното безчовечно, нехуманно отношение към тази пияна учителка, за неадекватността на това отношение – понеже, както виждаме, администрацията на училището е направила така, че учителката да бъде арестувана от полицията (!), да й бъдат сложени белезници (!!), инцидентът респективно да получи такава гласност, че да се хвърли петно върху цялото учителство, щото нали знаете как разсъждава скучаещият народ, който отколе има зъб на интелигентните хора изобщо, в частност най-вече на учителите: „виждате ли какви са нашите учители вече, ето, явяват се пияни, майчице, каква излагация, какви откачалки са ни даже учителите, и прочие!“. И се почнаха дълги тиради за учителството ни, за нелеката му участ, за това колко го подценяваме, за тежката му мисия да работи всеки ден с една разпусната, невъзпитана, разхайтена младеж и прочие. Искам обаче да наблегна, че случилото се с тази пияна учителка е лакмус за отношението на обществото към учителството ни изобщо: тя е била пияна, вярно, това е несъвместимо с учителската работа, но тя, позволете да изтъкна, е човек, да, пияните също са човешки същества, и към тях, дори и да са учители, би следвало да имаме едно хуманно, щадящо отношение; дори и да е пиян някой, дори и сам да се излага, трябва да направим всичко, за да съхраним достойнството му, а ето, в това отношение администрацията на училището (да не говорим за нейните ученици!) не е направила нищичко, а са могли да направят много, за сметка на това са направили всичко онова, че да я дискредитират максимално, да я унищожат тотално: това, позволете ми да отбележа, е безчовечно! То издава жестокост, показва, че никой от тия, дето съдят с високо вдигнат показалец „учителството, което в лицето на тази пияна учителка е сякаш дегенерирало до невъзможна степен!“, не е на длъжната нравствена висота, че да оцени, че един учител, пък макар и пиян, който обаче освен че е човек, също така е и родител (майка!), заслужава една подобаващо, човечно, щадящо достойнството му отношение.

Апелирам върху този момент, подчертавам го дебело, понеже той е симптоматичен за ширещата се безчовечност в нашето общество, за това, че масово ни липсва човечен подход към различните, своеобразни индивидуалности, с които ни сблъсква животът, и ето, тази директорка на училище, е била в ситуация на изпитание, която тя не е издържала; нали са с прехвалени „педагогически умения“, защо тогава никой не благоволи (имам предвид и колегите на тази пияна учителка) да покаже своето майсторство в общуването и да намери длъжния подход към пияната учителка, та да решат проблема по един нормален, човечен начин, без да им се налага да викат полиция (!), което именно и издава и подчертава безсилието им, пък и, смея да кажа, безчовечността им към своята колежка. Оказва се в крайна сметка, че толкова осъжданата пияна учителка, на която сега всички се упражняват да изразяват нравственото си възмущение, е една жертва на безчовечното ни общество: а, позволете да запитам, някой от разгорещилите се съдници пита ли се как тази жена и самотна майка на три деца тепърва ще живее, как ще изхранва децата си, как децата й ще понесат срама и унижението на своята майка, т.е. нима не чувствате, че тази учителка, заради един, вярно, крайно неприятен инцидент (да, напила се е, дошла е пияна на работа, по пита ли се някой за психологическите причини да се случи това?!), фактически и на дело вече е унищожена като личност, ала никой не мисли за това, което за сетен път показва и демонстрира безчовечността, от която е пропито обществото ни. И която, уви – ето това именно е кошмарното! – никой не съзнава като такава, никой не я и признава, а всички се упражняват да съдят тази нещастна жена, сякаш са нещо като нравствени чакали, които без капчица смущение продължават да кълват сърцето й, да поглъщат сякаш с наслада месата й. Ето това е истински страшното според мен!

Да, случаят е показателен за обезчовечеността на обществото ни. Аз в момента нямам много време да разсъждавам малко по-обстойно върху случая, понеже бързам за работа, но в скоро време ще се върна към него. Искам да разкажа за други случаи, пак свързани с нелеката участ на учителите ни, които показват безчовечност към отношението към тях и към техни представители, включително и от страна на други учители. Имам много наблюдения в тази посока и имам какво да кажа, което случката с пияната учителка ми дава повод да споделя. Понеже съм съм учител, съм твърде чувствителен, дори съм пристрастен към тази тема, а и гледната ми точка е, така да се каже, „изотвътре“, щото когато човек се намира отвън, е много лесно да съди, но съвсем другояче изглеждат нещата ако е вътре в тях.

А сега-засега съм принуден да замълча, понеже наистина бързам за работа. Хубав ден желая на всички! Нека да си позволим лукса да бъдем малко по-човечни, нека да сме повече грижливи към собствената си човечност – никой няма вечна индулгенция за нея… и в тази връзка си позволявам да заявя: протестирам срещу уволнението на тази учителка! Смятам, че тази жена – която е майка-героиня на три деца, живяла един толкова тежък живот, че заслужава нашия поклон! – трябва да бъде върната на работа независимо от случилото се. На нея трябва да й се извини директорката, която си позволи да я дискредитира по такъв безчовечен начин, а пък учениците на тази учителка не трябва да се възмущават от нея, а трябва да опитат да я разберат! Ако алкохолизмът е болест, ако тази учителка е алкохоличка, то означава ли, че някой може да загуби работата си заради това, че е… болен?! И други въпроси мога да задам, но спирам дотук, че вече закъснявам и после и мен ще ме наказват…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.