„Ние, младите, не знаем нищо за комунизма: само сме чували митове и легенди, които не отговарят на истината…“

Във връзка с вчерашната публикация под заглавие Радващо е, че има млади хора, които са се отдали на порива към истината – и сами са тръгнали по спасителния за човечността ни път! получих твърде интересен отговор от същия млад човек, за който там писах; веднага преценявам, че развитите от него мисли заслужават да стигнат до повече хора, поради което публикувам писмото му в блога, тъй като ми се иска то да стигне също така и до неговото хартиено издание, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ. Съвсем скоро, надявам се, ще смогна да отговоря на неговото писмо, а пък не крия, че тая надеждата, че и други хора ще коментират написаното от него, та евентуално да възникне една хубава дискусия; ето какви удивително дълбоки и верни мисли пише този млад човек:

Здравейте, г-н Грънчаров, много се радвам на Вашия отговор! За мен е чест. Не коригирайте публикацията на нашата кореспонденция, нямам нищо против, че сте постнал писмото; инициалите са достатъчни. Надявам се да е от помощ и на други млади хора, които се интересуват от темата. Не съм чел книгите Ви, но смятам да го направя; дори ще ги потърся в интернет и в книжарниците. Благодаря Ви, че сте ми ги изпратил в електронен вариант. Може да съм старомоден, но предпочитам да държа книгата в ръцете си и да я чета – и затова ще се опитам да си ги набавя.

Да Ви кажа честно винаги ме е вълнувало какво се случва по света и у нас. Друг въпрос е вече специално за положението в България, че никой не ми е обърнал внимание, никой не ми е казал нищо. Имах много въпроси, а нямаше кой да ми отговори. Така наречените възрастни не се интересуваха може би от това какво се е случило преди, а по-скоро какво се случва в момента. А това, което става в момента, има корени отпреди. Има автор, който казва: „Не е страшен самият комунизъм, страшното идва след него“.

И съм склонен да подкрепя това твърдение: защото ние 2012-2013 г. живеем в един посткомунистически строй. Моето поколение също е повредено до някаква степен нищо, че не сме живели комунизма. На практика се получава, че ние не знаем нищо за комунизма. Само сме чували митове и легенди, които не отговарят на истината. Това не е ли лошо? Напротив, много е лошо. Истината се смесва с полуистини и човек ако няма умението сам да разсъждава над нещата много лесно бива подведен.

Говорил съм с млади момчета на възраст между 22-24 години. И говорим за живота в страната, за положението и естествено няма как да не бъде засегнат комунистическият режим от 9септември 1944 г. насам, при което отсреща ми се отговаря: „То комунизъм вече няма бе, пич, комунизмът падна през 10 ноември 1989 година! Нещо си се объркал!“. Не осъзнават дори, че в момента сме управлявани от техните деца, от ония, чиито родители са избили интелигенцията, пращали са невинни хора в концлагери. Убили са духа на българина с репресии, доноси, концлагери, ограничения, забрани от всякакво естество.

И днес виждаме последствието: смачкани млади хора, разбити семейства, няма перспектива за нормално развитие, нито духовна, нито материална. Разбиха църквата, превзеха я отвътре попове-ченгета, зачислени при БКП. За какво си говорим ние? За едно голямо зло, което има много и различни лица.

Надявам се, че няма да имате нищо против да поддържаме контакти. Имам много въпроси и мисля, че можете да отговорите на много от тях.

Още веднъж искам да Ви благодаря за Вашият труд, който сте положил през годините! Знайте: не е било напразно в никакъв случай! Благодаря и за вниманието, което ми отделяте!

Поздрави и най-добри пожелания!

С уважение: М.Д.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.