Българинът мисли като роб, сиреч, проблемът му е че съвсем не мисли

Попадам на текст със заглавие Хайдути в собствената си държава, с автор ДОНА ДЕЛОВА; решавам, че е добре повече хора да го прочетат, за да ги подтикна към това публикувам тук един откъс от него, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; заглавието по-горе натаманих аз, използвайки мотив от самия текст:

… Да си учител в днешно време е изключително мръсна и неблагодарна работа. И за това сме виновни ние. Защото не учим децата си на уважение към учителите, към училището, към знанието въобще. За днешния първокласник училището е нещо като продължение на детската площадка, където основната му работа е да се тъпче със “Зрънчо”, да си носи играчките, да търчи и да вдига шум, най-добре облечен с анцуг. Децата ни растат с

чувство за безнаказаност

Агресивността е повод за майчина гордост, защото “Моето дете е лидер!” Впрочем не, това с лидера беше модерно преди няколко години. Сега са актуални децата-индиго. В моето детство на “индигото” им викаха диванета и им дърпаха ушите, но видно е, че времената се менят. Днес ги учим от малки, че за тях правилата не важат, може да си правят каквото си искат, важното е да не се накърнява лидерският им дух. Ако някоя лоша учителка случайно се опита да възрази – мама е насреща, тя ще я прегази като разярен носорог. И така днешният първокласник утре ще стане седмокласник. Вместо играчки ще си носи нож, вместо да търчи, ще псува и бие учителката. А ние ще го гледаме по новините, ще цъкаме и ще се чудим откъде ни е дошло. Да ни е честито новото поколение!

Не обичам обобщения от типа “българинът е такъв, българинът е онакъв”, но в случая няма как да избягам от тях. Българинът има проблем с правилата. Огромен проблем. Не защото е свободомислещ, а напротив – защото

мисли като роб

В историята ни периодите, в които не сме били под ничие робство или влияние, са прекално оскъдни, за да успеем да си изградим ценностите и мисленето на свободни хора. Свободният човек носи отговорност – за изборите си, за действията си, за живота си. На роба винаги някой друг му е виновен – някакви неведоми зли сили извън него, които му прецакват всичко. За роба властта е нещо, което му е насилствено наложено отвън. Затова трябва да я саботира във всичките форми и по всякакви начини. Нашите герои са Хитър Петър, който надхитрява Настрадин Ходжа и Андрешко, който зарязва съдията в блатото. Нашето мото е: “Я па, он че ми каже на мене!”, като “он” е съвкупност от всички по-висшестоящи, по-авторитетни, по-образовани и по-умни от нас. Нашият бунт се изразява в това да не дупчим билет, да си изакаме детето в градинката, да си изхвърлим боклука през прозореца. Ние сме хайдути в собствената си страна.

Идеята за демокрация ни е изначално чужда, защото демокрацията изисква отговорност и ангажираност. А ние сме ангажирани най-вече, когато сме на маса. Тогава се превръщаме във воини на

ракиената революция

сучем мустак, блъскаме с юмрук и разкатаваме мамицата на всички душмани. На другия ден с натежала глава и мътен поглед продължаваме светлото си дело – да нарушаваме, да саботираме, да си правим каквото си искаме, щото ей тъй пък, на! И не разбираме, че тая работа е като да плюеш нагоре, легнал по гръб – рано или късно плюнката се връща при тебе.

Затова, скъпи родители, българи, дами и господа – стига вече с туй пусто хайдутство! Ако сте излезли от пубертета, би трябвало да сте проумели, че самоцелните бунтове на дребно не водят до нищо читаво и че еволюцията е по-резултатна от революцията. А ако престанем непрекъснато да внимаваме някой да не ни прецака и да не ни мине, току-виж сме открили, че светът се превръща в едно по-приятно място. Наистина.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

2 мнения за “Българинът мисли като роб, сиреч, проблемът му е че съвсем не мисли

  1. Всичко това е така : залитнахме от времето на униформите , вечерния час, към слободията- направихме училищата по американски образец, само че там законът се спазва- у нас няма законност… навсякъде, за всичко…
    Не ни е виновно времето, преди 140 години… А кога ще се изградим, като хора с морал? Мисля, че най много ни липсва Бог. Най голямото поражение на българина е нанесено с откъсването от храма и то е в комунистическото време и след 89 година, вместо да укрепим вярата и заведем децата в църквата ги оставихме на медиите. Каква източно православна държава сме, щом имаме 1300 регистрирани секти и всеки ден се атакуват служителите на църквата. Всичко което става от 1944 до днес е едно унищожаване на България.
    Заслужава си прочитането на статията и да се замислим. Казват за българина „Я не сакам, да съм добре, а Вуте да е зле!“ Каква тук мисъл има?! Българска!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s