Вкратце за обилно сиропираното и захаросано интервю на Премиер-Мутрата при медийното Премиер-Ченге

Снощи Боко беше на интервю при агент Димитър, при Кеворкян де. Случи се така, че улових още първите минути на интервюто. Бях си на компютъра, ала някой от моите хора услужливо включи стоящия наблизо телевизор, за да изследва вероятно реакцията ми. Напоследък съвсем не мога да издържам да гледам мазнярската самодоволна физиономия на Мутрата на екрана; не знам как при вас е, но аз нямам сили да понасям толкова много гнусотия на едно място. Навремето така Гоце не можех да понасям, сега Боко хептен и изобщо не мога да го понасям.

Та като чух гласа и зърнах за миг самодоволното свинско лице на властващата Премиер-Мутра, застанала с гнусно-мазната си физиономия пред разтапящото се от удоволствие Премиер-Ченге Димитър-Кеворкян, сякаш някой мигновено ме шибна по лицето с мръсен парцал. Добре че имах наблизо компютър, та веднага, за да не припадна, изразих емоцията си във Фейсбук. Това временно ме спаси. Издържах няколко минути, после спрях телевизора, щото ми се изчерпаха силите. Излязох на свеж въздух на разходка. Не, не мога да съм чак такъв мазохист, че да издържам и Боко, и ченгето Димитър едновременно на екрана; не, мерси, не ща, нямам толкова сили! Та ето какво написах тогава във Фейсбук:

При агент Димитър ето този в момент Боко започва интервюто си с брадата лъжа: че бил „вярващ християнин“! И за да докаже, че лъже така безочливо, в следващото изречение направи нещо изцяло антихристиянско: похвали се, че е помогнал да се направи църква, т.е. доказа, че няма нищо общо с християнството, с християнския морал!

Лъжльото си е лъжльо. Айде да гледам да не пропусна другите лъжи на тоя търчи-лъжльо. Агент Димитър сияе, явно с Премиер-Мутрата са бойни другари по ДС. Такова подлизурство скоро не бях виждал…

Ето, сега пък Боко каза, че в България по време на управлението му имало „невероятна, най-голяма свобода“! Пак лъже! Значи това интервю ще е лъжа връз лъжа. Търчи лъжльото си е търчи-лъжльо. Хвали се и лъже, само това умее. Забелязвам също, че много се обичали тия двамата мерзавци бе, захарен сироп се лее от устите им като се гледат, туй душевно родство на базата на низостта все нещо говори – за тия, които умеят да разбират.

Боко Мутрата. Премиер-Мутра. Същи бабаит. Бай Ганю. Тотален комунист. Това е. Страшна отврат! Гнус! Пълна гнус, тотална отврат! Дали да не взема да счупя телевизора?! Или поне да се изплюя на екрана?!

Дано българите, дето сега преспокойно гледат тая отврат, вече не са така дебелокожи, че е срамота вече! Аман!

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ КАРТИНКАТА: Ето сега още два коментара на хора от Фейсбук:

Rada Aleksandrova: Братя и сестри, аз не живея в държавата, която ББ управлява. В неговата държава са се опнали едни магистрали, всичко е подредено, църкви, манастири, стадиони и радост за населението! Боже, защо ли не живея в тази държава? и аз!

Агент Димитър се напрягаше да не прекъсне вожда, всъщност предаването бе на ниво – блажен монолог и сиропирано блаженство струеше от лика на обилно напудрения и с подчертани устица вожд.

Но! Внимание! 15 минути хвалби за С.Станишев и неговата умна, практична, интелигентна приятелка, чиито съвети СС слуша! Това хвалебствие не беше случайно. Страх ме е, че в държавата, където живея, след 8 месеца ще осъмна с герберско-комунистическо правителство – и това струеше от четките за интелигентния СС. И, разбира се, „черният Иван“ не е подминат: той е лъжец, интригант, и пр. Двете ченгета така се зарадваха на своята последна тема, мед течеше от устите им и обливаше „черния“ с още по-голяма чернилка.

Но съм притеснена единствено от набелязаната абсолютно директно симбиоза. В тази държава, където за жалост все още живея.

Ivan Barbov: Ще остане в историята това интервю-монолог. Едно от най-култовите на Рапона. За съжаление в следващите месеци ще станем свидетели на още много такива. Щеше да е забавно – ако не беше тъжно…

Дотук с коментарите на страдалците, дето са гледали баковото интервю. А думите, които следват, са на недоразумението, което все още е Министър-Председател на Република България:

„Действително съм много уморен. Всяко нещо, което говоря, ми минава през главата. Всяко нещо!“.

Взех тия думи на народния любимец от тук. Забелязвате ли, он почнал да мисли бре, виждате ли, едва сега открил, че всяко нещо, дето казва, му било минавало през тиквата! Преди говореше без да мисли, сега уж почнал да мисли! Дето се казва: „на свинче – звънче“ за него е мисленето де, ама да не придиряме чак толкоз…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Бог да пази България: по мутренски начин гербовашката власт наложи своя довереник Цацаров на поста главен прокурор!

На кого трябва да благодари Цацаров, SofiaPost 23/12/2012

Фаворитът на ГЕРБ Сотир Цацаров бе избран за главен прокурор от раз, с гласовете на 18 членове на Висшия съдебен съвет. Това се случи въпреки съмненията в моралните и професионални качества на шефа на Пловдивския окръжен съд, при опорочени правила, обезмислящи съществуването на още две кандидатури и въпреки предупрежденията на Европейската комисия, че следи с внимание процедурата.

Членовете на ВСС демонстрираха фрустрираща липса на задръжки и сбъднаха всички прогнози за предизвестен избор. Вотът им в голяма степен решава съдбата на прокуратурата в следващите седем години, с оглед силната ѝ централизация.

Нещо повече, след като отделиха общо пет часа, за да чуят концепциите и да зададат въпроси на останалите двама кандидати – зам.-главния прокурор Галина Тонева и шефа на Апелативната специализирана прокуратура Борислав Сарафов, членовете на съвета дори не си направиха труда да покажат елементарно уважение към труда на колегите си и да ги подложат на гласуване.

Пълното дискредитиране на процедурата и избора за нов главен прокурор показа, че новият ВСС не е по-различен от предишния му състав – напротив конструиран е така, че да пази статуквото и да бъде угоден. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

ДОПЪЛНЕНИЕ: Часове след театралното демонстриране на „пълна прозрачност и предвидимост” от членовете на съвета Българският хелзински комитет напусна Гражданския съвет към ВСС, а Европейската комисия излезе със становище, че “Никой няма интерес ръководителите на ключови позиции да започват своята работа под сянката на съмнения. Разочароващо е, че Висшият съдебен съвет не избегна нови противоречия в тази посока”.

Само два часа след като българските медии отразиха позицията на ЕК, на сайта на президентството излезе следното съобщение:

„След като се запозна с предложението на Висшия съдебен съвет президентът Росен Плевнелиев подписа днес указ, с който назначава Сотир Цацаров за главен прокурор на Република България.”

В сайта не бе публикувана нито дума кое мотивира държавния глава да пренебрегне всички недостатъци на процедурата, с която Цацаров оглави прокуратурата, нито да опровергае опасенията, че „стабилния съдия” ще наложи обща наказателна политика и в държавното обвинение. Липваше и помпозното демонстриране на мъжество в спасяването на държавността, каквото бе режисирано и демонстрирано при клетвата на Венета Марковска.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Медиите са под пълния контрол на ченгесарската напаст, която не спира да заблуждава, да клевети, да лепи етикети, да лъже

Вчера под заглавие „Ние, младите, не знаем нищо за комунизма: само сме чували митове и легенди, които не отговарят на истината…“ публикувах едно интересно и показателно писмо на млад човек по указаната тема. Днес решавам да дам публичност на своя отговор до него, а също така и на новото писмо от този млад човек, което поставя нови важни въпроси. Надявам се и други хора да се включат в начеващата се обмяна на мнения по най-важните и актуални български въпроси, но и да не се включат, мълчанието също е участие, при това още по-многозначително; та ето какво сега-засега си казахме на имейла:

Здравейте, уважаеми г-н Д.,

Много Ви благодаря за чудесното писмо, искам да Ви кажа, че с всичко, което пишете, съм напълно съгласен, имаме пълна общност във възгледите! Позволявам си пак да публикувам в блога си писмото Ви – с надежда да се появи дискусия по тия толкова важни въпроси, които повдигате.

За жалост, ето, излиза, че и в училище никой не Ви е помогнал да осъзнаете истината за съвременния български живот, отровен от толкова много комунизъм; комунизъм, останал си непокътнат в душите на мнозинството от нацията ни – която заради това, а не заради нещо друго продължава още да страда.

На мен също ще ми е приятно да обсъждаме интересуващи ни въпроси, ще се радвам да мога да съм Ви полезен; за мен винаги е голямо удоволствие да разговарям с мислещи и търсещи истината хора – особено пък сред по-младите, за които е така съдбовно важно да привикнат да живеят с истината, а не в раздор с нея. Ще ми е приятно да се включите и в групата коментиращи в моите блогове, сред които т.н. от мен „комуноиди“ – разни мърморковци и лъжльовци, преизпълнени с носталгия към проклетия комунизъм – винаги са били мнозинство, а те заслужават подобаващия отпор; аз всеки ден се боря с тях, тъй че подкрепа от Ваша страна ще е добре дошла.

Пишете ми и винаги смело поставяйте проблемите, които смятате, че е добре да бъдат обсъждани; винаги ще откликна и ще Ви отговоря какво аз мисля, как аз виждам нещата. Толкова засега, че е среднощ; ако възникне дискусия по писмото Ви в блога, ще се включа пак.

Всичко добро Ви желая, весело прекарване на празниците!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Ето сега новото писмо на този младеж; ето какво той ми пише:

Г-н Грънчаров, благодаря за пожеланията! Поствайте в блога писмата ми, имате позволението ми. Заставам зад Вас.

За огромно съжаление комуноидите, както ги наричате Вие, се подвизават навсякъде. В така наречените „казионни медии“, сайтове, форуми, телевизия, радио и не спират да пръскат болшевишка жлъч. Един от многото репресивни методи, които са научили от ДС. Заблуждават, клеветят, лепват етикети, лъжат. Те са големи противници на истината и на доброто. Като цяло дезинформират масата от хора какво наистина се случва. Отвличат общественото внимание от главните проблеми, които са толкова належащи, че направо крещят.

Плоски телевизионни формати, дискусионни предавания, в които, разбира се, не се канят свободно мислещи и образовани хора, а старите комунистически физиономии, които само говорят, но не казват нищо. Биг брадър, чалга, да продължавам ли?

И докато хората се занимават с тези пошли по съдържание неща, комунистите-социалисти продължават да крадат средства от еврофондове, кръгове от фирми, които са се разпрострели като пипала на октопод навсякъде и във всички обществени сфери. Впрочем те никога и за миг не са спирали да крадат откакто превзеха по насилствен начин властта. Хората се заблуждават като си мислят, че една или друга политическа партия ще оправи нещата, а истината е: комунистите са хамелеони, те нямат проблеми с пребоядисването и цветовете. Днешните партии са просто филиали на старата майка-кърмилница, алчно червената и фашизирана БКП!

Боли ме, г-н Грънчаров, за това, че бяха заличени хиляди съдби. От началото на 9.10.1944 г. в рамките само на 3-4 месеца са били избити без причина, без съд и присъда над 30 000 човека. Това са били учители, лекари, свещеници, банкери, учени, свободомислещи хора. Сивото вещество на тази държава е било изтръгнато! Тотален геноцид над собствения ни народ! Няма да им го простя нито на тях, нито на децата им, които днес живеят нашироко – сякаш никога нищо не се е случило!

България днес нямаше да бъде такава каквато я знаем днес! Все още вярвам, че не всичко е загубено. Докато има хора, които да говорят затова и се опитват да разпространяват истината все още имаме шанс да се борим срещу злото.

Без вяра обаче това няма как да се случи! Вярата в Бог, вярата в самите нас – друго спасение няма. Има неща, които зависят от нас самите; не можем цял живот да се надяваме някой друг да свърши това, което ние трябва да направим.

Поздрави и най-добри пожелания!

С уважение: М.Д.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

„Ние, младите, не знаем нищо за комунизма: само сме чували митове и легенди, които не отговарят на истината…“

Във връзка с вчерашната публикация под заглавие Радващо е, че има млади хора, които са се отдали на порива към истината – и сами са тръгнали по спасителния за човечността ни път! получих твърде интересен отговор от същия млад човек, за който там писах; веднага преценявам, че развитите от него мисли заслужават да стигнат до повече хора, поради което публикувам писмото му в блога, тъй като ми се иска то да стигне също така и до неговото хартиено издание, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ. Съвсем скоро, надявам се, ще смогна да отговоря на неговото писмо, а пък не крия, че тая надеждата, че и други хора ще коментират написаното от него, та евентуално да възникне една хубава дискусия; ето какви удивително дълбоки и верни мисли пише този млад човек:

Здравейте, г-н Грънчаров, много се радвам на Вашия отговор! За мен е чест. Не коригирайте публикацията на нашата кореспонденция, нямам нищо против, че сте постнал писмото; инициалите са достатъчни. Надявам се да е от помощ и на други млади хора, които се интересуват от темата. Не съм чел книгите Ви, но смятам да го направя; дори ще ги потърся в интернет и в книжарниците. Благодаря Ви, че сте ми ги изпратил в електронен вариант. Може да съм старомоден, но предпочитам да държа книгата в ръцете си и да я чета – и затова ще се опитам да си ги набавя.

Да Ви кажа честно винаги ме е вълнувало какво се случва по света и у нас. Друг въпрос е вече специално за положението в България, че никой не ми е обърнал внимание, никой не ми е казал нищо. Имах много въпроси, а нямаше кой да ми отговори. Така наречените възрастни не се интересуваха може би от това какво се е случило преди, а по-скоро какво се случва в момента. А това, което става в момента, има корени отпреди. Има автор, който казва: „Не е страшен самият комунизъм, страшното идва след него“.

И съм склонен да подкрепя това твърдение: защото ние 2012-2013 г. живеем в един посткомунистически строй. Моето поколение също е повредено до някаква степен нищо, че не сме живели комунизма. На практика се получава, че ние не знаем нищо за комунизма. Само сме чували митове и легенди, които не отговарят на истината. Това не е ли лошо? Напротив, много е лошо. Истината се смесва с полуистини и човек ако няма умението сам да разсъждава над нещата много лесно бива подведен.

Говорил съм с млади момчета на възраст между 22-24 години. И говорим за живота в страната, за положението и естествено няма как да не бъде засегнат комунистическият режим от 9септември 1944 г. насам, при което отсреща ми се отговаря: „То комунизъм вече няма бе, пич, комунизмът падна през 10 ноември 1989 година! Нещо си се объркал!“. Не осъзнават дори, че в момента сме управлявани от техните деца, от ония, чиито родители са избили интелигенцията, пращали са невинни хора в концлагери. Убили са духа на българина с репресии, доноси, концлагери, ограничения, забрани от всякакво естество.

И днес виждаме последствието: смачкани млади хора, разбити семейства, няма перспектива за нормално развитие, нито духовна, нито материална. Разбиха църквата, превзеха я отвътре попове-ченгета, зачислени при БКП. За какво си говорим ние? За едно голямо зло, което има много и различни лица.

Надявам се, че няма да имате нищо против да поддържаме контакти. Имам много въпроси и мисля, че можете да отговорите на много от тях.

Още веднъж искам да Ви благодаря за Вашият труд, който сте положил през годините! Знайте: не е било напразно в никакъв случай! Благодаря и за вниманието, което ми отделяте!

Поздрави и най-добри пожелания!

С уважение: М.Д.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Радващо е, че има млади хора, които са се отдали на порива към истината – и сами са тръгнали по спасителния за човечността ни път!

Получих едно писмо, което за мен има огромен смисъл: показва ми, че ненапразно съм работил, писал, мислил, търсил, че ненапразно съм се борил; дори че ненапразно е минал и живота ми, който, както и да го погледна, отдадох на философията, сиреч, на истината и на свободата, понеже това е философията: царство и шествие на истината и на свободата. И на битката срещу комунизма отдадох живота си, защото това е то комунизмът: най-люта неприязън и патологична злоба срещу истината, свободата и особено много пък срещу личностите, които се вдъхновяват от преданост към истината и към свободата. Та ето какво писмо получих, а пък по-долу можете да прочетете и отговора, който счетох за нужно да напиша на този млад човек:

Здравейте, г-н Грънчаров, как сте? Казвам се М. Д. и Ви поздравявам за блога. И по специално за клиповете, които сте заснел в разсъждения за тоталитарния антихуманен и алчно червен комунистически режим, установен и проведен в България, а и не само. На 27 години съм, роден съм през 1985 г., може би малко съм закъснял, но от няколко месеца се вълнувам изключително много от темата и миналото ни, което несъмнено определя и нашето бъдеще.

Пиша Ви в знак на благодарност за поднесената по изключително интелигентен начин информация!

Тая дълбока надежда особено към младите и подрастващи да искат да знаят за това зло. За да може да спасим това, което е останало от прекрасната ни родина.

Семейството ми е увредено от комунизма и не само то, а и семействата на мои познати и приятели, не физически, а психически, душевно. За съжаление в семейството ми не се е говорило по темата и се наложи сам да диря истината и да разговарям с хора, които са запазили доброто в себе си и държат на истината. Мисля, че един такъв човек сте и Вие!

Бог да Ви пази! Вас и семейството Ви!

Весело посрещане на предстоящите Коледни и Новогодишни празници!

Това ми е написал г-н М.Д. (не му давам цялото име, а само инициалите, понеже не съм го питал дали е съгласен да публикувам кореспонденцията ни). А ето сега какво аз счетох за нужно да му отговоря:

Здравейте, уважаеми г-н М.Д., благодаря Ви много за писмото, за добрите думи и за насърчението! За мен всичко това, което ми пишете, е изключително важно и ценно, понеже ми показва, че ненапразно съм работил, щом като има хора, които възприемат направеното от мен по този начин. Обикновено за това, което правя, срещам в отплата злобни ругатни, оплюване, обиди и какво ли не, ето, оказва се, че има хора като Вас, които съвсем иначе възприемат и оценяват направеното от мен, което ми дава увереността, че въпреки всичко съм успял да си изпълня дълга – като философ и като човек, като гражданин.

Радващо за мен е особено това, че благодарение на Вашето писмо разбирам, че има млади хора като Вас, които, вървейки по собствен път, са успели да прозрат ужасната истина за комунизма – нищо че не са го живели, нищо че не са го изстрадали на дело и на практика, непосредствено, с живота си. Както се случи с нас, моята генерация, която има възможността да се наслади на всичките му отровни „сладости“. Дай Боже с времето младите хора като Вас да стават все повече, защото, от друга страна, сам виждате на каква масирана, безогледна пропагандна кампания и манипулация в полза на комунизма от страна на продажните медии са подложени младите хора у нас напоследък, след като, за жалост, в последните години у нас се установи един рекомунизационен по характера си милиционеро-мутро-комунистически режим, успял да поеме в себе всичко най-долно и отвратително от автентичния, от „първосортния“, както аз го наричам, комунизъм. Много е тежко положението, много трънлив и мъчителен е пътя, който младият човек трябва да извърви, за да стигне до истината за преживяното от нацията ни минало, пък и за настоящето, което е толкова силно обременено от дефектите, от уродствата на комунистическата извратеност.

Много от хората, които могат да помогнат на младежта в това съдбовно вървене към истините на живота ни, за жалост, предпочетоха да се продадат на рекомунизаторите, на пръсти се броят ония, които, подобно на донкихотовци, още се борим за тяхното тържество, понеже останахме до гроб верни на хуманните идеали на човечеството, сред които верността към истината е на първо място; понеже, както е учил нашият велик Учител Христос, само тя, истината, е тази, която прави свободни нас, човеците. Много съм щастлив обаче, държа да повторя това, че се убедих, че има млади хора като Вас, които с цялото си същество са усетили всичко това и са тръгнали сами по спасителния за човечността ни път!

Иска ми се да Ви се отблагодаря някак за приятното чувство, което ми доставихте с Вашето писмо затова Ви изпращам като подарък файловете на три мои книги, които, вярвам, ще са Ви полезни: първата е книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България, втората и третата са по-скоро автобиографични, но също така психологически и философски по характера си книги, едната е със заглавие ПРЕЖИВЯНОТО В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА, а другата пък се нарича ТАМ ГОРЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ и в нея съм описал преживяното, трепетите и копнежите, вълнували ме когато съм бил войник. Първата книга е издадена и в книжен вариант, втората и третата също (тия дни реших да ги преиздам като ги обединя в една обща книга, понеже общото в тях е, че съм описал свои преживелици и размисли от моята младост) но пък така, в електронен вид, книгите можете да ги получите веднага, затова и Ви ги пращам.

Благодаря Ви за пожеланията, свързани с наближаващия велик празник Рождество Христово и с идването на Нова година; аз също Ви желая вдъхновено и одухотворено посрещане на празниците! Бог да Ви пази – Вас и най-близките Ви и обичани хора!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

П.П. Счетох за добре да публикувам нашата кореспонденция в блога си именно с оглед на това евентуално заедно да помогнем, да се надяваме, на други лутащи се към истината млади хора, които, като прочетат написаното, може и да се обнадеждят, че вървят във вярната посока. Затова сторих тая волност. Сложих Вашите инициали, понеже не съм Ви питал дали сте съгласен да фигурира там пълното Ви име. Моля, кажете какво мислите по този въпрос, дали да остане публикацията така или, ако трябва, да внеса някакви корекции.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…