Е, хайде, от мен да мине, предлагам себе си за министър на образованието, ще се пожертвам за науката де!

Ето как, от дума на дума, се самопредложих за… министър на образованието, младежта и науката! 🙂 Да, съвсем сериозно се предлагам за този пост, не се шегувам; някаква жена преди време стана министър само щото г-н Борисов я бил срещнал на една бензиностанция и я харесал за министър, та аз ли няма да се възползвам?! Ето, вижте, ето, четете какво написах по темата на едно място, слагам го и тук, щот е важно, пък искам да помогна на г-н Премиера да реши нелекия казус, който му се отвори и с туй Министерство; та ето какво написах тая заран във Фейсбук, а после, като се изказаха няколко човека, ми хрумна да добавя и гениалната си идея за самопредлагането ми за министър; та първо написах ето какво:

Нормалното е с оставката на Министъра да си отиде и целия му екип. Отговорността е и персонална, и солидарна. Т.е. глупава работа е заместник на провалилия се (или на сгазилия в лука министър) да го наследява на министерското кресло. Щом си отиде министърът на образованието и науката Сергей Игнатов непременно трябва да си отиде и заместничката му Милена Дамянова. А се оказва, че поради крещящ личностен („кадрови“) дефицит в управляващата партия ГЕРБ явно тя ще наследи своя тартор Игнатов. Това ще бъде пореден скандал на Премиера ако не намери свестен кандидат за Министър…

А после добавих ето това:

Ще видим. Бойко е в трудна ситуация: кой що-годе умен човек би се съгласил пет месеца преди изборите да става министър на образованието и науката? А министър на образованието и науката трябва по начало да е умен и учен човек, нали така. И явно умните и учени хора, даже да ги покани г-н Премиеро, ще откажат да стават министри. Излиза, че му остава тоя избор, да тури за министър на образованието и науката един прост човек. Както тури за министър на културата един некултурен, санким, прост, бих казал даже първичен човек. Както тури за министър на земеделието един крайно опорочен, нагъл и в крайна сметка пак неумен човек. И т.н. Все прости, та да се разбират с простио народ. Като Премиеро са сите министри. Както и да е. А за Министър на образованието и науката, в духа на шегата, бих се самопредложил аз. За да има поне един непрост министър у тоя Кабинет. 🙂

Наистина, защо пък г-н Премиеро да не тури мен за министър на образованието и науката?! Ето, и той да направи нещо смислено, поне накрая на мандата си (ако изключим магистралите де!) 🙂 И тъй, решено е: (само)предлагам се за министър на образованието, младежта и науката! Състудент съм на Сергей Игнатов от Санкт-Петербургския университет, заедно сме учили там и то по едно време, ще ми се да стана министър, за да реабилитирам Санкт-петербургската школа, пък и има доста идеи за образованието и науката.И тъй, г-н Премиер, вчера в ранната утрин писах, че С.Игнатов трябва да си иде; след няколко часа Вий го уволнихте.

Сега сам се предлагам за министър, ще направите нещо разумно като ме турите мен начело на образованието и науката. При това съм честен, неопорочен човек. Що пък да не съм аз министър?! Айде де! Чакам отговора на г-н Премиера. Знам, че чете блога ми…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Темата на следващата сбирка на семинара за образованието и възпитанието на младите

ЗАБЕЛЕЖКА: От само себе си се разбира, че 31 януари е в четвъртък, не във вторник, допусната е грешка в обявата…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Цветни фотографии на Истанбул от края на ХІХ век

Цветни фотографии на Истанбул от края на ХІХ век.

За поредната грозна излагация на г-н Премиеро

Чета коментар на г-жа Зелма Алмалех на тема Борисов отново не уважи гражданите по това, което всички видяхме снощи в новините: как се държа Б.Борисов веднага след като гласува на референдума, с какви „премъдри“ мисли и съображения благоволи да ни осени и пр.; нали го чухте? Няма как, наложи се да реагирам, ето какво написах във Фейсбук (текста в курсив), а по долу можете да прочетете и началото на визирания коментар:

С тия свои изявления Боко направи голям гаф и наистина показа, че не е никакъв демократ, че изобщо няма нищо общо с дясното, че не уважава народа си, че е крайно арогантен простак, който изобщо не може да вдене и най-елементарните нравствени неща, свързани с нормалното политическо поведение. Резил и срам за България е, че такова чудо-невиждано – че такава мутра! – вече трета година е Премиер на България! Бойко всеки ден, с всяка своя дума, се самоубива политически и нравствено, което пък показва, че Бог го е осъдил на гибел, щом му е отнел и последните искрици разсъдък…

Тази вечер и не за първи път премиерът Бойко Борисов доказа, че нито обича народа си, нито че е десен. А просто е един популист. Първите му думи след като гласува в 12-ия час бяха, че е щастлив за победата на Джокович на Аустрелиан Оупън и че хората вероятно са гледали мача на „Челси“.

Само за справка – отборът на Роман Абрамович игра с третодивизионния „Брендфорд“ за английската ФаКъп. Мачът ще се преиграва, защото завърши с равенство. Изключително вълнуващо особено като се има предвид, че днешният референдум е първият в България след демократичните промени в страната. Не, че България в цялата си 135 годишна Нова история след Освобождението има традиции в допитването до народа. Именно за това да започнеш с Джокович в такъв момент е най-малкото дълбоко неинтелигентно и неуважително към собствения ти народ. Не че се случва за първи път, но все пак, човек, особено премиер трябва да се развива и то не надолу и да уважава и народа и опонента си.

Съжалявам за това, че господин Костов много активно по едно време се включи, а това веднага доведе до отлив на много хора от ГЕРБ. Това каза премиерът Бойко Борисов. „На мен ми се обадиха хиляди хора от нашата партия, които казаха: добре, казваш „не“, ама и Костов казва „не“, с него не искаме да гласуваме. И като видяхте какви хора беше извадил по рекламите, тези хора до вчера са ни плюли нас. Как да излязат хората да гласуват заедно с тях? Това е Борисовият абсурд – няма кауза, няма последователност. А махленска реакция – и какъв десен е Борисов?! (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Необходим въпрос към един агитиращ и нарушаващ закона боклук от „Позитано-20“

Дежурният по моя блог другар от пропагандния център на „Позитано-20“, именуващ се „Бачу Колю“, който се подвизава в блога ми от години, тази нощ е изпълнил бойната си заръка и е пропагандирал в блога ми да гласувам(е) с ДА на днешния референдум за нова руска ядрена централа на българска територия (намерил кого да агитира де, но това показва колко му е изобщо акъла!). Не му пука на мерзавеца, че по закон е забранено да се агитира в деня за размисъл и в нощта преди самия избор. Даже привежда „мъдрите думи“ на някакъв другар със сродна душа на продажник, рубладжия и мерзавец, който се бил наричал „Чичо Фичо“ (усещате ли почерка на опитната ръка, дето измисля кличките на дежурещите по блоговете и форумите другари?!), който бил „написал“ нещо като „научен труд“, в който най-убедително доказва, че… „овцата е червена, защото е червена“; били се познавали, препоръчва ни агитацията на тоя Фичу; в тази връзка се наложи да дам отпор на червените наглеци; ето какво им написах тази сутрин:

От ДС ли се познавате с тоя „Чичо Фичо“, а, „Бачу Колю“? Явно сте бойни другари, личи си. Но проблемът е там, че не тоя „Чичо Фичо“ е написал горното, а текста му е даден в готов вид от пропагандния център на „Позитано-20“, който пък е филиал на пропагандния център на КГБ-Путин-Москва-Кремль. Там Ви е проблемът, драги ми „Чичо Фичо“, драги ми „Бачу Колю“ – мекерета си бяхте, мекерета си останахте! Рубладжии си бяхте, рубладжии ще си останете докато сте живи вий, комунистите. Боклуци си бяхте, боклуци ще си останете… непоправими сте! Милион пъти съм ви го казвал, ето, наложи се да ви го кажа и за 1 000 001-ви път.

А ти пък ми кажи: що не вземете да идете в Сибир като обичате толкоз пустата Русия, като ви е хвърлен пъпа там – и там, в Сибир, да вземете да си правите колкото си искате атомни централи, а?

Що не ни оставите най-сетне, а, нагла и безсрамна червена напаст?! Що не вземете да се махнете от главите ни и да оставите тоя народ да си отдъхне от вас, след като го тероризирате вече толкова десетки години, да не кажа и цял век вече?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.