Тръгвай сине! Напред, и… късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана…
Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.
Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата –
не се връщай тук никога вече.
Даже вън да е тежко – ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък – поне се живее.
Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.
Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.
Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха…
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!
Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е…
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.
И да пишеш… Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета…
Усмихни се, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета..
Ден: януари 11, 2013
Чуваш ли, министър Игнатов: ти си просто клетка от голям тумор!
„Родителите са в правото си да не са съгласни [за задължителната детска градина за 4-годишните]… но… и държавата има право да поиска определени мерки за по-високо образование за своите граждани“.
За разлика от водещата, която каза „Дай Боже!“, трогната от милостта държавата да иска нещо „по-високо“ за „своите“ граждани, аз имам различен коментар:
Гражданите не са на държавата, обратното е. Държавата няма право да иска нищо, което не са поискали гражданите, всъщност „държавата има право“ е нонсенс, защото държавата има само задължения, делегирани от гражданите, които са тия с правата. Държавата има правомощия, за да изпълнява задълженията си, които са да гарантира правата на гражданите – и което тя съвсем се е отказала да прави. Тя няма право да взема решения ВМЕСТО гражданите.
Разбира се тези детайли нито са известни на министъра, нито го интересуват. Самият той продължава да повтаря (и отново във въпросното предаване), че още през 2009 г. министрите на образованието (на ЕС) били взели решение до 2020 г 95% от 4-годишните да ходят на детска градина. Те били взели решение – за нашите деца!
По повод на горното изръсих една обида (на страницата на НМР), за което съжалявам и си взимам думите назад – напълно несправедливо е да сравнявам дебилите и кретените с един министър; в края на краищата хората с увреждания с нищо не са виновни за състоянието си.
За разлика от мафията, която имаме за правителство, където властта произтича от силата, а законът – от властта. И не, не е като в Средновековието – по-зле е, защото днес нямаме дори някакъв морален коректив на злоупотребата с власт.
Но каква по-добра илюстрация на моята песен, че „държавата“ представлява просто монополна корпорация, която оправдава съществуването си единствено със самата себе си; мафия, паразит, раково образование.
Чуваш ли, Игнатов! Ти си просто клетка от голям тумор!
Написа: Явор Ганчев
МОЯТ КОМЕНТАР, написан по повод на горния текст, който открих във Фейсбук:
Напълно вярно разсъждавате, г-н Ганчев, споделям и гнева Ви! Когато държавата разглежда своите граждани като своя… „собственост“, това е проява на откровен тоталитализъм-комунизъм. Държавата по идея обаче е слугиня на гражданите, не обратното, тя не е тяхна господарка…
Шедьовър на милиционеро-мутренска „логика“, мъчещ се да ни убеди, че простотията управлявала по-добре от… компетентността!
Днес мнозина вярват, с право, че е немислимо Иван Костов да се мери с Бойко Борисов. Наистина, ако влязат в дебат, Костов ще бъде съкрушен. Интересен философски въпрос е какво би станало в дебат между Бойко и Поразяващата уста. Но Костов не би могъл да обясни по никакъв начин, че е по-разумен и по-рационален от Бойко. Но просто е такъв. Това е истината. И победите над Костов ни струват скъпо. На нас, не на Костов… Та всеки, който вижда в Костов „лузъра“, всъщност е „лузър“ сам по себе си… Аз виждам в Костов необходимия победител…
Понеже наистина туй съждение съдържа спорен, а най-малкото неясен, недобре изразен момент, написах първом следното:
Добри, не е вярно, че Боко може да победи Костов в един икономически диспут! Искаш да кажеш, че невежеството, съчетано с арогантност и дебелоочие, е по-привлекателно и убедително от компетентността, съчетана с анализаторско майсторство плюс доказан професионализъм?!
Добри Божилов ми отвърна: „Точно това искам да кажа…“; както и да е, разбрахме се криво-ляво. А от самата дискусия, в която има доста сюрпризи на нашенската съвременна „мисловност“, избирам един, който по моя преценка е най-пищен, като давам и моя неизбежен коментар, защото, ако сте забелязали, аз лично съвсем не мога да търпя подвизите на самонадеяната и парадираща със себе си глупост; ето какво пише интернетният апологет на Боко Борисов, за когото мнозина подозират, че е платен дежурен агитатор на ГЕРБ г-н Stankov:
Georgi Stankov каза: Преди около 30-40 год имаше един забележителен научен труд „Законите на Питър“. Костов е класически пример за фундаменталното съждение „да достигнеш нивото на некомпетентност“. Един добър икономист съвсем не значи, че може да е добър Премиер. И Костов КАТЕГОРИЧНО го доказа. Уменията, които трябва да притежава Националният Лидер, нямат нищо общо с конкретните познания в дадена сфера. Защото тогава всеки БАНаджия би могъл да бъде и Премиер, но в действителност той трудно би управлявал и магазин.
Тук привлича внимание думата „БАН-аджия“, приличаща на думата „баняджия“, която показва презрителното отношение на тоя същия гербовак Станков към учените, към интелигентните и към образованите хора; да, ама той не усеща, че с тая дума, дето се казва, се „самоосира“, щото неговият кумир Боко е от Банкя, т.е. си и чисто и просто един… баняджия! Както и да е. Наложи се да реагирам срещу тоя полет на човешката глупост и написах ето това:
Боковистът г-н Stankov изказва интересно съждение, на което дори се е помъчил да придаде „научна“ форма; с туй съждение с марка или от модела на „недоучила калинка“ той иска да ни убеди, че добрият икономист (Костов по всеобщото признание) съвсем не е задължително да бъде добър Премиер (нищо че, пак по всеобщото признание, Костов беше един твърде добър Премиер когато беше на власт), ала в същото време един посредствен пожарникар, един телохранител на Тодор Живков, един посредствен каратист и един горе-долу известен баняджия били имали значително по-големи шансове да станат добри Премиери, дори и в случаи като този на банкянското недоразумение, при което на дело, очебийно биде показано, че съответният бодигард, каратист, пожарникар и баняджия изобщо, ама изобщо не става за тая висока държавна длъжност, сиреч, е същинско безумие да бъде търпян! Аз лично смятам, че съждението на г-н Stankov е достойно да влезе на най-видно място и да бъде записано със златни букви в една бъдеща енциклопедия на бисерите на (не)човешката глупост, понеже не само просто е глупаво, ами както и подобава, е и твърде нахално и претенциозно. Истинската глупост се познава най-вече по това, че е немирна, че е претенциозна, че е много упорита и самоуверена; та ето, в този случай имаме пример за такава една оригинална и същинска глупост.
Прочее, любимецът на г-н Stankov, именно наший нинешний Премиер, който също има достойни за влизане Всесветската енциклопедия на глупостта и на простотията „мисли“ сам себе си охарактеризира бляскаво като заяви един път в неочакван прилив на откровеност: „Аз съм прост, и вие сте прости – затова така хубаво се разбираме!“. Според „научното съждение“ на г-н Stankov се оказва, че неизбежно и закономерно простотията, поставена на власт, умее да управлява значително по-добре от компетентния, образования, способния, професионалния политик и държавник от ранга на Иван Костов.
Основата на тази милиционерска логика е тази: „Що е просто, е добро, колкото нещо е по-просто, то е по-добро, Тодор Живков беше много прост, той значи управляваше много добре, Боко е не по-малко прост, той също управлява добре; Костов обаче е умен, сакън, он не може да управлява, щот не е прост…“ Такива ми ти работи. Милиционерска и мутренска логика е това, нема лабаво!
