Чуваш ли, министър Игнатов: ти си просто клетка от голям тумор!

Направих си труда да изгледам записа на сутрешния блок на 10-ти януари по Нова ТВ, в който министър Игнатов каза:

„Родителите са в правото си да не са съгласни [за задължителната детска градина за 4-годишните]… но… и държавата има право да поиска определени мерки за по-високо образование за своите граждани“.

За разлика от водещата, която каза „Дай Боже!“, трогната от милостта държавата да иска нещо „по-високо“ за „своите“ граждани, аз имам различен коментар:

Гражданите не са на държавата, обратното е. Държавата няма право да иска нищо, което не са поискали гражданите, всъщност „държавата има право“ е нонсенс, защото държавата има само задължения, делегирани от гражданите, които са тия с правата. Държавата има правомощия, за да изпълнява задълженията си, които са да гарантира правата на гражданите – и което тя съвсем се е отказала да прави. Тя няма право да взема решения ВМЕСТО гражданите.

Разбира се тези детайли нито са известни на министъра, нито го интересуват. Самият той продължава да повтаря (и отново във въпросното предаване), че още през 2009 г. министрите на образованието (на ЕС) били взели решение до 2020 г 95% от 4-годишните да ходят на детска градина. Те били взели решение – за нашите деца!

По повод на горното изръсих една обида (на страницата на НМР), за което съжалявам и си взимам думите назад – напълно несправедливо е да сравнявам дебилите и кретените с един министър; в края на краищата хората с увреждания с нищо не са виновни за състоянието си.

За разлика от мафията, която имаме за правителство, където властта произтича от силата, а законът – от властта. И не, не е като в Средновековието – по-зле е, защото днес нямаме дори някакъв морален коректив на злоупотребата с власт.

Но каква по-добра илюстрация на моята песен, че „държавата“ представлява просто монополна корпорация, която оправдава съществуването си единствено със самата себе си; мафия, паразит, раково образование.

Чуваш ли, Игнатов! Ти си просто клетка от голям тумор!

Написа: Явор Ганчев

МОЯТ КОМЕНТАР, написан по повод на горния текст, който открих във Фейсбук:

Напълно вярно разсъждавате, г-н Ганчев, споделям и гнева Ви! Когато държавата разглежда своите граждани като своя… „собственост“, това е проява на откровен тоталитализъм-комунизъм. Държавата по идея обаче е слугиня на гражданите, не обратното, тя не е тяхна господарка…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s