Реших да обявя постоянно действащ семинар под надслов
ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ, който в рамките и под егидата на
ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ ще заработи в съвсем скоро време. Семинарът ще се събира два пъти в месеца в удобно за участниците в него време, като първата сбирка обявявам да е във вторник, 15 януари 2013 г., от 13.40 часа,
МЯСТО: кабинет 1403 на ПГЕЕ-Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ – 26.
Заповядайте всички, които се интересувате от тия наистина горещи, направо парещи проблеми: ученици, учители, родители, граждани! На разнищването на тия толкова важни и съдбовни проблеми залага семинарът, който вече фактически открих с тази обява.
Каня неслучайно всички интересуващи се от най-горещите проблеми на образованието, възпитанието и на училищния живот учители и ученици и особено родителите: обезпокоените от случващото се с децата им родители трябва да са на първо място; ето, каня най-вече тях! Зная, че много родители четат блога ми, ето, каня ви, заповядайте на семинара ми, за да се запознаем лично! И да дискутираме ония най-сериозни проблеми, от които зависи бъдещето на децата ви! Моля ви, елате, не си позволявайте да проявявате и капчица безразличие и равнодушие, понеже наистина става дума за направо съдбовни въпроси!
Каня също така настойчиво и самите ученици, младите хора, не само от ПГЕЕ-Пловдив, а и, защо не, от други пловдивски училища: няма нищо лошо да дойдат и такива ученици, напротив, прекрасно ще е! Същото мога да кажа и за учителите. Тях, ще ми се да вярвам, изобщо не се налага да ги убеждавам в навременността и полезността на инициативата, която предлагам.
Прочее, няма значение чия е тази инициатива, нещо повече, нека да направим така, че този семинар да стане място, където всички ние, отговорните учители, родители, ученици, граждани и т.н. да споделяме болката си, проблемите си, творческите си търсения и пр. Аз лично смятам, че имаме нужда от такова едно място, нещо повече, нуждата ни от подобен тип неформално, сиреч, наистина свободно общуване и споделяне на опит, е наистина съдбовна. Представям си колко полезни ще бъдат тия семинари пък за младите колеги, не ми се говори изобщо за това, понеже то е очевидно, саморазбиращо се!
Интересно ми е да видя обаче колко хора ще дойдат в крайна сметка. Да, много ми е интересно това. Хората у нас се страхуват. Дали няма да излезе, че ние, българите, сме все още нация, съставена предимно от страхливци? И от малодушници, от подлеци, от нахалници, от самонадеяни простаци, от мерзавци, а, какво ще кажете?
На първата сбирка на семинара ще обсъдим идеята за самия семинар, ще си набележим теми и проблеми, по които да дискутираме най-напред, аз бих желал да изнеса една кратка уводна беседа, в която да очертая най-главното от всичко, което ме вълнува напоследък. Ето, горната така провокативна тема, която подхвърлих по-горе, например, е чудесна за обсъждане, защо не? Има и други, направо страхотни теми, по които загрижените родители, учители и ученици следва да говорят, ала не само на четири очи, както досега ставаше; да, за жалост, мнозинството у нас много, прекалено много се страхува, а иначе всички, обаче тихичко и споглеждайки се уплашено, така или иначе роптаем и недоволстваме; ала не бива да е така, недостойно е да е така, унизително е да е така!
Трябва да се говори съвсем открито и публично, та белким демокрацията в българското училище един ден проработи. Белким нещата се отпушат в един момент. Тази е моята идея.
За това се боря, за това работя. Струва си да се работи за това, а без борба, разбира се, новото никога няма да си пробие път. Да се надяваме, че има и други такива като мен в Пловдив, които мислят по родствен, по близък начин, ще ми се да е така, склонен съм да вярвам, че е точно така! Нека да проверим как именно е. Ето, този семинар, който обявявам днес, е прекрасен начин да се разбере как стоят нещата по този въпрос – пък и по много други. Да го сторим тогава, какво още чакаме?!
Все пак е крайно време да се разбере, че в съвременна, демократична, европейска България не бива да допускаме повече образователната ни система да продължава да е все така и все още в жестоките клещи на тоталитаризма, на антидемократизма, на самодоволния и арогантен бюрократизъм, на упадъчната ретроградност, на убийствено скучните стереотипи, на анахронистичния манталитет на миналото, на посткомунистическата абсурдност и т.н., а също и на породената в резултат от всичко това и толкова коварна анархия, на безвластието, на безотговорността и на безнаказаността.
И така, заповядайте във вторник на указаното място! Ще се радвам да се срещнем там, да си стиснем ръце и заедно да заработим за доброто, за съкровено желаното бъдеще на българското образование и училище!
Защото това всъщност е работа и битка за достойното бъдеще на нашите деца – бъдещето на нашата единствена България!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
