Обява и покана

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Откривам постоянно действащ семинар „на живо“ под надслов ●Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите●

Реших да обявя постоянно действащ семинар под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ, който в рамките и под егидата на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ ще заработи в съвсем скоро време. Семинарът ще се събира два пъти в месеца в удобно за участниците в него време, като първата сбирка обявявам да е във вторник, 15 януари 2013 г., от 13.40 часа, МЯСТО: кабинет 1403 на ПГЕЕ-Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ – 26.

Заповядайте всички, които се интересувате от тия наистина горещи, направо парещи проблеми: ученици, учители, родители, граждани! На разнищването на тия толкова важни и съдбовни проблеми залага семинарът, който вече фактически открих с тази обява.

Каня неслучайно всички интересуващи се от най-горещите проблеми на образованието, възпитанието и на училищния живот учители и ученици и особено родителите: обезпокоените от случващото се с децата им родители трябва да са на първо място; ето, каня най-вече тях! Зная, че много родители четат блога ми, ето, каня ви, заповядайте на семинара ми, за да се запознаем лично! И да дискутираме ония най-сериозни проблеми, от които зависи бъдещето на децата ви! Моля ви, елате, не си позволявайте да проявявате и капчица безразличие и равнодушие, понеже наистина става дума за направо съдбовни въпроси!

Каня също така настойчиво и самите ученици, младите хора, не само от ПГЕЕ-Пловдив, а и, защо не, от други пловдивски училища: няма нищо лошо да дойдат и такива ученици, напротив, прекрасно ще е! Същото мога да кажа и за учителите. Тях, ще ми се да вярвам, изобщо не се налага да ги убеждавам в навременността и полезността на инициативата, която предлагам.

Прочее, няма значение чия е тази инициатива, нещо повече, нека да направим така, че този семинар да стане място, където всички ние, отговорните учители, родители, ученици, граждани и т.н. да споделяме болката си, проблемите си, творческите си търсения и пр. Аз лично смятам, че имаме нужда от такова едно място, нещо повече, нуждата ни от подобен тип неформално, сиреч, наистина свободно общуване и споделяне на опит, е наистина съдбовна. Представям си колко полезни ще бъдат тия семинари пък за младите колеги, не ми се говори изобщо за това, понеже то е очевидно, саморазбиращо се!

Интересно ми е да видя обаче колко хора ще дойдат в крайна сметка. Да, много ми е интересно това. Хората у нас се страхуват. Дали няма да излезе, че ние, българите, сме все още нация, съставена предимно от страхливци? И от малодушници, от подлеци, от нахалници, от самонадеяни простаци, от мерзавци, а, какво ще кажете?

На първата сбирка на семинара ще обсъдим идеята за самия семинар, ще си набележим теми и проблеми, по които да дискутираме най-напред, аз бих желал да изнеса една кратка уводна беседа, в която да очертая най-главното от всичко, което ме вълнува напоследък. Ето, горната така провокативна тема, която подхвърлих по-горе, например, е чудесна за обсъждане, защо не? Има и други, направо страхотни теми, по които загрижените родители, учители и ученици следва да говорят, ала не само на четири очи, както досега ставаше; да, за жалост, мнозинството у нас много, прекалено много се страхува, а иначе всички, обаче тихичко и споглеждайки се уплашено, така или иначе роптаем и недоволстваме; ала не бива да е така, недостойно е да е така, унизително е да е така!

Трябва да се говори съвсем открито и публично, та белким демокрацията в българското училище един ден проработи. Белким нещата се отпушат в един момент. Тази е моята идея.

За това се боря, за това работя. Струва си да се работи за това, а без борба, разбира се, новото никога няма да си пробие път. Да се надяваме, че има и други такива като мен в Пловдив, които мислят по родствен, по близък начин, ще ми се да е така, склонен съм да вярвам, че е точно така! Нека да проверим как именно е. Ето, този семинар, който обявявам днес, е прекрасен начин да се разбере как стоят нещата по този въпрос – пък и по много други. Да го сторим тогава, какво още чакаме?!

Все пак е крайно време да се разбере, че в съвременна, демократична, европейска България не бива да допускаме повече образователната ни система да продължава да е все така и все още в жестоките клещи на тоталитаризма, на антидемократизма, на самодоволния и арогантен бюрократизъм, на упадъчната ретроградност, на убийствено скучните стереотипи, на анахронистичния манталитет на миналото, на посткомунистическата абсурдност и т.н., а също и на породената в резултат от всичко това и толкова коварна анархия, на безвластието, на безотговорността и на безнаказаността.

И така, заповядайте във вторник на указаното място! Ще се радвам да се срещнем там, да си стиснем ръце и заедно да заработим за доброто, за съкровено желаното бъдеще на българското образование и училище!

Защото това всъщност е работа и битка за достойното бъдеще на нашите деца – бъдещето на нашата единствена България!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…