Макар и късно, но все пак Боко се е сетил, че умните хора не са за пренебрегване. От друга страна обаче съвсем не е сигурно, че точно председателят на БАН и Ректорът са чак толкова умни, щот нали знаем как у нас се расте в научната йерархия, това поне знаете ли го? Та тоя, дето е дорасъл до върха, съвсем не е задължително да е пример за образцов интелект, камо ли пък, особено, на завиден морал. Както и да е. Ето сега главното от една дискусийка по този въпрос, която откривам тази сутрин във Фейсбук; първо давам своя коментар, а после и най-важното по моя преценка от нея:
Трябвало било в началото Боко да се заобиколи с умни хора, за да управлява добре – твърдят интернетни мъдреци. Да, ама как ще стане този фокус: прост човек да се заобиколи с умни хора? Не върви някак. Как прост човек може да разпознае и да се възхити на умен човек? Няма как. От древността още е изказан непоклатимият онтологически принцип: подобното се привлича от подобно, а противопожностите се отблъскват непримиримо.
И стана тя каквато стана – заобиколи се наш Боко с такива като него: прости, нахални, безсрамни самозванци, „специалисти по всичко“, недоучили, страшна напаст! Е, и резултатът е налице: съсипаха каквото можаха, унищожиха една трета част от бизнеса, окрадоха каквото успяха, бандитстваха, контрабандстваха, правеха простотия след простотия, нали знаете: всеки прави това, което умее.
Изводът ли какъв е? Ами сетете се сами най-сетне, драги ми реотани. Поне това можете да откриете: че простият и нахален управник е същинско бедствие за държавата и страната. Това поне може да осъзнаете в един момент. То е близко до акъла, ала някои нашенски тикви бавно узряват, затова явно им е нужно още време…
Това написах там. А ето и онова, което ме впечатли от написаното от други хора, публикувам го, за да стигне и до читателите на вестник ГРАЖДАНИНЪ, чиито нов брой предстои да излезе утре:
Angelina Georgieva: Интересна теза, но „Късно е либе за китка“!! Костов искаше да помага, но на див петел като Бойко помага ли се? И какво стана? Съсипа държавата!
Dobri Bovilow: Интересен въпрос е какво би било общество, в което хората не си съперничеха за власт, а си помагаха едни други, вкл. помагаха на тоя дето управлява, а не както е сега – всячески да му пречат, от алчност да го заменят. Това се отнася не само до сега управляващите, които самите те дойдоха, обяздили алчост и разруха спрямо предните, в името на това да се издигнат. Но в САЩ след изборите, които Маккейн загуби, той каза за Обама позитивни неща – и че трябва да му се помага. Саркози във Франция подкрепи Оланд, защото разбираше колко трудности му предстоят.
Та какво ли би било, ако в обществото си помагахме?
Как можем да помогнем на Бойко (това не отменя възможността да го сменим на избори)? Според мен, на Бойко липсват 2 основни неща – интелект и смелост. Интелектът може да се натрупа – като го посъветваме да чете книги и да се образова. При всяко пътуване в джипа до поредната лента, нека отваря книга. Смелостта по-трудно се създава. Но тя може да се компенсира чрез резерви. Нека Бойко натрупа 1 милиард евро държавен резерв, като ограничи харченето. Парите са универсална подкрепа срещу всякакви трудности. Дори да има проблеми, ако имаш под ръка пари, можеш да се оправиш. Това ще те направи и по-смел.
Друг полезен съвет за Бойко е да се заобиколи с умни хора. Това е нещо, което той не прави, а прави точно обратното. Глупавият може и да не се провали, ако има достатъчно ум да осъзнае немощта си, и да привлече умни. Тодор Живков го беше направил. Накрая разбира се, част от тези умници го предадоха. Но обективен факт е, че във властта имаше умни хора, които някак крепяха системата. А такава абсурдна система се крепи трудно. И до ден днешен, българската ДС, е най-успешно справилата се в цяла Източна Европа. Следователно ДС не е била съставена от глупаци, следователно Тодор Живков е успял да привлече умни хора.
Та, ако трябва да сме позитивни, нека посъветваме нашия лидер да се образова, и да уважи тези, които вече са го направили. Дори в БАН има умни хора, не са всички паразити. Могат да се изнамерят, и да се привлекат около вожда. Ще е добре за страната.
Ако нямаме политически резерви, един умен човек е и Костов. Може да помогне. Доган също не е глупав. Орешарски става, Данчо Ментата също е умен.
Обществото може да върви по-добре, ако си помагаме…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 