Още смазващи аргументи да се гласува с твърдо НЕ! на референдума за строеж на още една руска ядрена централа на българска територия

Търговия на дребно с едрия труп на АЕЦ “Белене”

Автор: ИВО ИНДЖЕВ

В следващия цитат от интервю на кмета на Белене Петър Дулев за руската агенция ИТАР-ТАСС, който препечатвам от един сайт (не го споменавам само, за да не изглежда, че се заяждам за една пропусната буква) има правописна грешка в думата „градове”, но оставям на читателите да преценят, дали пък тя не правилна:

“След посещението на много гадове, участието в разяснителни кампании, организирането на различни форуми по този проблем, имам впечатлението, че референдумът ще бъде положителен. Убеден съм, че българските граждани ще проявят здрав смисъл и ща гласуват за развитието на ядрената енергетика”.

Есенцията в позицията на Петър Дулев, който говори по един въпрос от национално и международно значение от камбанарията на местния патриотизъм, се свежда до ползите от нова ядрена централа в Белене за неговите съграждани и доста съселяни наоколо. Именно върху това акцентира той в интервюто си за руската агенция.

Ако приемем за верни аргументите му, колко щяла да е полезна централата за региона (вероятно колкото е онази в Козлодуй за най-бедния регион в България и Европа след толкова години ядрено благоденствие на българския Северозапад), остава все пак големият въпрос: защо пък само Белене и селата, които ще излъчат изкопчии за строежа, да получат тази привилегия?

При положение, че всички българи ще има да изплащат огромната инвестиция десетилетия наред, справедливо ли е цялата нация да спонсорира такава диспропорция?

И най-минималистичните прогнозни цени за стойността на обекта, подхвърляни за успокоение на публиката, говорят все пак за много милиарди, вложени в нещо, за което не само няма належаща нужда в момента при наличните огромни излишъци от произвежданата и сега електроенергия в България (което опровергава лъжите от преди 10 години, когато реанимираха трупа на проекта „Белене”, че без него през 2012 г. сме щели да живеем на свещи!), но няма и никаква гаранция за възвръщаемост в рамките на живота на зрелите хора в днешна България. Няма ли тогава, ако действително задачата е да се създават работни места, да е по-справедливо тази общонационална финансова саможертва в името на бъдещите поколения и тяхната трудова заетост да бъде разпределена пропорционално навсякъде в страната, вместо да бъде съсредоточена само в зоната на бившия концлагер край Дунава?

И добре ли е за всички останали създадени междувременно мощности в електропроизводството да угаснат (изхвърляйки на улицата стотици хиляди хора, заети във въгледобива и съответните централи), за да грейне Белене над всички (вкл. и АЕЦ „Козлодуй”, която бълва излишъци и без това към днешна дата)?

Освен това, как смятате: дали руснаците ще наемат местни селяни да сглобяват оборудването им или ще си доведат своите подизпълнители със съответния персонал, като и, разбира се, специалистите си, които да ръководят производствения процес, когато се стигне до него? Ще има да учат руски език измамените местни патриоти, на които ще бъде отредено мястото на онези келнери, с чиято съдба ни плашат тъкмо инициаторите на референдума!…

Ядреният ентусиазъм нямаше да е опасен като обикновен изблик на местния егоизъм, ако не беше обаче част от общата пропагандна тактика за постигане на стратегическата цел на кукловодите: колкото повече пари се разпределят на едно място от привилегированата каста в рамките на изключително затвореното общество на ядреното лоби, толкова повече може да се открадне пред очите ни, без да можем да контролираме и да регистрираме измамата с фокуса на тези „илюзионисти”. За тази цел на фокусниците им е нужно подставено лице в публиката, което да поканят на сцената да играе ролята на хипнотизирания гражданин. Такива кандидати, както знаем, има много.

Най-тъжното е, че мнозина се досещат, че става дума за една голяма измама (нали се доказа вече, че просто няма луди да си дадат парите като стратегически инвеститор за такова „нещо” като АЕЦ „Белене”!), но все пак се надяват да похапнат нещичко покрай голямата корупционна трапеза, за която местни глашатаи канят хорицата с тигана, който слагат преди да са уловили рибата в беленския гьол.

Надеждата, както е известно, не иска да мре лесно и тъкмо на това разчитат амбулантните търговци, които търгуват с нея.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s