Един мой нравствен въпрос към Явор Дачков

Току-що публикувах във Фейсбук думите, които и вие можете да прочетете по-долу. Наложи се да ги напиша тия думи, понеже, тъй да се рече, съм човек, който е по-чувствителен спрямо справедливостта, заедно с някои други морални отживелици. И тъй като у нас такива динозаври, дето държим на морала, дето не сме мерзавци, дето се гнусим от лъжата сме все по-малко, а в същото време мерзавците вилнеят, разпищолили са се и просперират, т.е. лапат яката от трапезата на безчестието, та значи на това основание дръзнах да напиша следните думи към нашия видающийся журналист Явор Дачков, който преди години беше, тъй да се рече, „костовист“, а в един момент ненадейно се преобрази и стана един от най-яросните и дръзки оплювачи на бившия български премиер-реформатор; та значи във Фейсбук написах следующото:

Ето моя въпрос към Явор Дачков, който напоследък (заедно с Кеворкян, Карбовски и пр. ентусиасти) отново се включи най-активно в мръсната пропагандна война срещу Иван Костов, за която ченгесаро-мутро-мафиотската ни олигархия явно плаща доста щедро; та ето какво запитах г-н Дачков:

Г-н Дачков, понеже издавам списание, нарича се ИДЕИ, и го издавам на собствени средства, също така издавам по същия начин и вестник, нарича се в-к ГРАЖДАНИНЪ, и понеже е криза, крайно съм затруднен финансово, затънал съм в дългове, та имам един въпрос към Вас: колко плащат за плюене на Костов в интернет и по медиите? Трябва да знаете, щото доста усърдно го практикувате. Признавам си, съм твърде затруднен финансово, и ми се ще да изкарам и аз като Вас някой и друг лев от плювни срещу Костов, няма как, ще се наложи като Вас да надмогна погнусата, да стана мерзавец, да поплюя Костов, но със спечелените пари да спася своите издания. Моля Ви, кажете ми как и колко плащат ченгетата за неуморното участие в мръсната медийна война срещу Костов, та да си направя добре сметката.

Като кажете, и други ще подкрепят плювалницата, у нас желаещи да се продадат все ще се намерят, щото някак си не е справедливо само едни и същи да печелят; ето, и г-н Кеворкян беше размразен и се размърда за да изкара некой лев, та затуй Ви питам публично, да се надяваме, че ще имате доблестта да ми отговорите на въпроса…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.