Един мой нравствен въпрос към Явор Дачков

Току-що публикувах във Фейсбук думите, които и вие можете да прочетете по-долу. Наложи се да ги напиша тия думи, понеже, тъй да се рече, съм човек, който е по-чувствителен спрямо справедливостта, заедно с някои други морални отживелици. И тъй като у нас такива динозаври, дето държим на морала, дето не сме мерзавци, дето се гнусим от лъжата сме все по-малко, а в същото време мерзавците вилнеят, разпищолили са се и просперират, т.е. лапат яката от трапезата на безчестието, та значи на това основание дръзнах да напиша следните думи към нашия видающийся журналист Явор Дачков, който преди години беше, тъй да се рече, „костовист“, а в един момент ненадейно се преобрази и стана един от най-яросните и дръзки оплювачи на бившия български премиер-реформатор; та значи във Фейсбук написах следующото:

Ето моя въпрос към Явор Дачков, който напоследък (заедно с Кеворкян, Карбовски и пр. ентусиасти) отново се включи най-активно в мръсната пропагандна война срещу Иван Костов, за която ченгесаро-мутро-мафиотската ни олигархия явно плаща доста щедро; та ето какво запитах г-н Дачков:

Г-н Дачков, понеже издавам списание, нарича се ИДЕИ, и го издавам на собствени средства, също така издавам по същия начин и вестник, нарича се в-к ГРАЖДАНИНЪ, и понеже е криза, крайно съм затруднен финансово, затънал съм в дългове, та имам един въпрос към Вас: колко плащат за плюене на Костов в интернет и по медиите? Трябва да знаете, щото доста усърдно го практикувате. Признавам си, съм твърде затруднен финансово, и ми се ще да изкарам и аз като Вас някой и друг лев от плювни срещу Костов, няма как, ще се наложи като Вас да надмогна погнусата, да стана мерзавец, да поплюя Костов, но със спечелените пари да спася своите издания. Моля Ви, кажете ми как и колко плащат ченгетата за неуморното участие в мръсната медийна война срещу Костов, та да си направя добре сметката.

Като кажете, и други ще подкрепят плювалницата, у нас желаещи да се продадат все ще се намерят, щото някак си не е справедливо само едни и същи да печелят; ето, и г-н Кеворкян беше размразен и се размърда за да изкара некой лев, та затуй Ви питам публично, да се надяваме, че ще имате доблестта да ми отговорите на въпроса…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Едно мнение за “Един мой нравствен въпрос към Явор Дачков

  1. Лично стиснах здраво десницата на много уважавания тогава от мен заради проникновеността си г-н Явор Дачков след речта му пред събрание на ДСБ във Варна.Не ще да е било преди 2004-2005-та година.
    Как след този скъп ми спомен уважавалият Иван Костов за да държи реч пред
    неговите поддържници и защо се извърна на 180 градуса срещу него: опитах да си
    обясня и да си отговоря, заедно със случая “ д-р Николай Василев“, подобно обърнал подкрепата си за своя уж непоклатим довчера съидейник, съратник и започнал да го критикува, наистина не така плювално, неуважително и толкова явно
    неистинно както Явор Дачков в публичните си изявления.
    Краткият ми отговор на този въпрос:
    Причината и в двата случая са неизвинимите липси в образованието, но и в
    нравствените основи и на двамата споменати бивши съратници, съидейници и поддържници на Иван Костов.
    Нито един от които не успя да ме убеди с доводите си, че Иван Костов е безнравствена личност, т.е., че е управлявал през мандата си безнравствено българите.За икономическите основания на критиките им срещу него какво друго, освен, че са смехотворно неверни и лаически, може да се каже…
    Тогава как и защо са си позволили двамата господа и особено първият да стигат
    до такова крещящо неоснователно отрицание на Иван Костов и неговата бивша и настояща роля в политическия живот на страната ни.
    За мен причината е в недопустимото, а то е и неоснователно огромно самомнение
    и егоизъм на двамата, които не са им позволили да издържат на сравнението личността на Костов с тяхната и са ги подтикнали да тръгнат по пагубния, изкривен от завистта път на неистината, на самозаблудата , че и на оклеветяването, за да низвергват неговата, вместо да признаят ограничеността на собствената си
    личност и да се кротнат в обективността, която би им донесло въпросното задължително за техния умствен потенциал признание.

    23.01.2013г. Владимир Трашов
    Лично стиснах здраво десницата на много уважавания тогава от мен заради проникновеността си г-н Явор Дачков след речта му пред събрание на ДСБ във Варна.Не ще да е било преди 2004-2005-та година.
    Как след този скъп ми спомен уважавалият Иван Костов за да държи реч пред
    неговите поддържници и защо се извърна на 180 градуса срещу него: опитах да си
    обясня и да си отговоря, заедно със случая “ д-р Николай Василев“, подобно обърнал подкрепата си за своя уж непоклатим довчера съидейник, съратник и започнал да го критикува, наистина не така плювално, неуважително и толкова явно
    неистинно както Явор Дачков в публичните си изявления.
    Краткият ми отговор на този въпрос:
    Причината и в двата случая са неизвинимите липси в образованието, но и в
    нравствените основи и на двамата споменати бивши съратници, съидейници и поддържници на Иван Костов.
    Нито един от които не успя да ме убеди с доводите си, че Иван Костов е безнравствена личност, т.е., че е управлявал през мандата си безнравствено българите.За икономическите основания на критиките им срещу него какво друго, освен, че са смехотворно неверни и лаически, може да се каже…
    Тогава как и защо са си позволили двамата господа и особено първият да стигат
    до такова крещящо неоснователно отрицание на Иван Костов и неговата бивша и настояща роля в политическия живот на страната ни.
    За мен причината е в недопустимото, а то е и неоснователно огромно самомнение
    и егоизъм на двамата, които не са им позволили да издържат на сравнението личността на Костов с тяхната и са ги подтикнали да тръгнат по пагубния, изкривен от завистта път на неистината, на самозаблудата , че и на оклеветяването, за да низвергват неговата, вместо да признаят ограничеността на собствената си
    личност и да се кротнат в обективността, която би им донесло въпросното задължително за техния умствен потенциал признание.

    23.01.2013г. Владимир Трашов
    Лично стиснах здраво десницата на много уважавания тогава от мен заради проникновеността си г-н Явор Дачков след речта му пред събрание на ДСБ във Варна.Не ще да е било преди 2004-2005-та година.
    Как след този скъп ми спомен уважавалият Иван Костов за да държи реч пред
    неговите поддържници и защо се извърна на 180 градуса срещу него: опитах да си
    обясня и да си отговоря, заедно със случая “ д-р Николай Василев“, подобно обърнал подкрепата си за своя уж непоклатим довчера съидейник, съратник и започнал да го критикува, наистина не така плювално, неуважително и толкова явно
    неистинно както Явор Дачков в публичните си изявления.
    Краткият ми отговор на този въпрос:
    Причината и в двата случая са неизвинимите липси в образованието, но и в
    нравствените основи и на двамата споменати бивши съратници, съидейници и поддържници на Иван Костов.
    Нито един от които не успя да ме убеди с доводите си, че Иван Костов е безнравствена личност, т.е., че е управлявал през мандата си безнравствено българите.За икономическите основания на критиките им срещу него какво друго, освен, че са смехотворно неверни и лаически, може да се каже…
    Тогава как и защо са си позволили двамата господа и особено първият да стигат
    до такова крещящо неоснователно отрицание на Иван Костов и неговата бивша и настояща роля в политическия живот на страната ни.
    За мен причината е в недопустимото, а то е и неоснователно огромно самомнение
    и егоизъм на двамата, които не са им позволили да издържат на сравнението личността на Костов с тяхната и са ги подтикнали да тръгнат по пагубния, изкривен от завистта път на неистината, на самозаблудата , че и на оклеветяването, за да низвергват неговата, вместо да признаят ограничеността на собствената си
    личност и да се кротнат в обективността, която би им донесло въпросното задължително за техния умствен потенциал признание.

    23.01.2013г. Владимир Трашов
    Лично стиснах здраво десницата на много уважавания тогава от мен заради проникновеността си г-н Явор Дачков след речта му пред събрание на ДСБ във Варна.Не ще да е било преди 2004-2005-та година.
    Как след този скъп ми спомен уважавалият Иван Костов за да държи реч пред
    неговите поддържници и защо се извърна на 180 градуса срещу него: опитах да си
    обясня и да си отговоря, заедно със случая “ д-р Николай Василев“, подобно обърнал подкрепата си за своя уж непоклатим довчера съидейник, съратник и започнал да го критикува, наистина не така плювално, неуважително и толкова явно
    неистинно както Явор Дачков в публичните си изявления.
    Краткият ми отговор на този въпрос:
    Причината и в двата случая са неизвинимите липси в образованието, но и в
    нравствените основи и на двамата споменати бивши съратници, съидейници и поддържници на Иван Костов.
    Нито един от които не успя да ме убеди с доводите си, че Иван Костов е безнравствена личност, т.е., че е управлявал през мандата си безнравствено българите.За икономическите основания на критиките им срещу него какво друго, освен, че са смехотворно неверни и лаически, може да се каже…
    Тогава как и защо са си позволили двамата господа и особено първият да стигат
    до такова крещящо неоснователно отрицание на Иван Костов и неговата бивша и настояща роля в политическия живот на страната ни.
    За мен причината е в недопустимото, а то е и неоснователно огромно самомнение
    и егоизъм на двамата, които не са им позволили да издържат на сравнението личността на Костов с тяхната и са ги подтикнали да тръгнат по пагубния, изкривен от завистта път на неистината, на самозаблудата , че и на оклеветяването, за да низвергват неговата, вместо да признаят ограничеността на собствената си
    личност и да се кротнат в обективността, която би им донесло въпросното задължително за техния умствен потенциал признание.

    23.01.2013г. Владимир Трашов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s