Темата на следващата сбирка на семинара за образованието и възпитанието на младите

ЗАБЕЛЕЖКА: От само себе си се разбира, че 31 януари е в четвъртък, не във вторник, допусната е грешка в обявата…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Цветни фотографии на Истанбул от края на ХІХ век

Цветни фотографии на Истанбул от края на ХІХ век.

За поредната грозна излагация на г-н Премиеро

Чета коментар на г-жа Зелма Алмалех на тема Борисов отново не уважи гражданите по това, което всички видяхме снощи в новините: как се държа Б.Борисов веднага след като гласува на референдума, с какви „премъдри“ мисли и съображения благоволи да ни осени и пр.; нали го чухте? Няма как, наложи се да реагирам, ето какво написах във Фейсбук (текста в курсив), а по долу можете да прочетете и началото на визирания коментар:

С тия свои изявления Боко направи голям гаф и наистина показа, че не е никакъв демократ, че изобщо няма нищо общо с дясното, че не уважава народа си, че е крайно арогантен простак, който изобщо не може да вдене и най-елементарните нравствени неща, свързани с нормалното политическо поведение. Резил и срам за България е, че такова чудо-невиждано – че такава мутра! – вече трета година е Премиер на България! Бойко всеки ден, с всяка своя дума, се самоубива политически и нравствено, което пък показва, че Бог го е осъдил на гибел, щом му е отнел и последните искрици разсъдък…

Тази вечер и не за първи път премиерът Бойко Борисов доказа, че нито обича народа си, нито че е десен. А просто е един популист. Първите му думи след като гласува в 12-ия час бяха, че е щастлив за победата на Джокович на Аустрелиан Оупън и че хората вероятно са гледали мача на „Челси“.

Само за справка – отборът на Роман Абрамович игра с третодивизионния „Брендфорд“ за английската ФаКъп. Мачът ще се преиграва, защото завърши с равенство. Изключително вълнуващо особено като се има предвид, че днешният референдум е първият в България след демократичните промени в страната. Не, че България в цялата си 135 годишна Нова история след Освобождението има традиции в допитването до народа. Именно за това да започнеш с Джокович в такъв момент е най-малкото дълбоко неинтелигентно и неуважително към собствения ти народ. Не че се случва за първи път, но все пак, човек, особено премиер трябва да се развива и то не надолу и да уважава и народа и опонента си.

Съжалявам за това, че господин Костов много активно по едно време се включи, а това веднага доведе до отлив на много хора от ГЕРБ. Това каза премиерът Бойко Борисов. „На мен ми се обадиха хиляди хора от нашата партия, които казаха: добре, казваш „не“, ама и Костов казва „не“, с него не искаме да гласуваме. И като видяхте какви хора беше извадил по рекламите, тези хора до вчера са ни плюли нас. Как да излязат хората да гласуват заедно с тях? Това е Борисовият абсурд – няма кауза, няма последователност. А махленска реакция – и какъв десен е Борисов?! (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.