Щом ни управлява бивш бандит с милиционерска кличка „Буда“, ний тогава будали ли следва да се наричаме?

Разбра се, вече се знае, че нашият любим премиер по времето на Жан Виденов бил станал сътрудник на тайните служби – за да донася за т.н. „организирана престъпност“, от която произхожда той самият, в чиито среди тогава се е движил. И получил кличка, бойно име: агент „Буда“! Тоест, другояче казано, един бандит, сиреч, бъдещият ни любим премиер, е вербуван от службите, за да донася за другите бандити, с които общува, сред които се движи, които му имат доверие и го смятат за свой човек. Почва, тъй да се рече, двойна игра, която именно го изстрелва, в перспектива, до върховете на държавата.

Първо стана бодигард на Тодор Живков, а после на Симеона, а накрая един бандит оглави… МВР, именно, стана негов главен секретар! Тогава именно той и стана нашумяла медийна звезда, нещо като шоумен, нещо като Азис или като Кондю; почна денонощно да дава „ентервюта“, да се пъчи пред репортерките, които го гледаха влюбено, които почнаха да си мечтаят един ден да им даде да опипат мускулите му, и прочие, както го описва летописецът. И тогава именно кукловодите разбраха, че в туй момче има „хляб“, има бъдеще, щото умее да говори простонародно с медиите, което много се нрави на малоумния народ. И оттам именно почна шеметната кариера на агент „Буда“, която го изстреля като с катапулт до върховете на държавата! Сега вече сме единствената европейска страна, член на Европейския съюз и дори на НАТО, която се управлява от един бандит, от един мафиот! Как да не се гордее човек с тоя факт, кажете ми сега?!

Та ето, сега, в тази връзка, възникна прелюбопитният въпрос, който възникна в малко по-различна форма във Фейсбук, ала на мен ми се наложи да го преформулирам ето как:

Ние, гражданите на държавата, в която управлява бивш бандит, бивш таен сътрудник на милицията с бойно име или с кличка „Буда“, будали ли следва да се наричаме или трябва да си измислим друго, още по-подходящо име?

Този необходим въпрос формулирам тази сутрин, като идеята, разбира се, признавам си, получих от един интернетен умник, който обаче е предложи ето как:

Сега, последователите на Буда, будали ли трябва да ги наричаме или още са гербери? 🙂

На което моя милост отвърна със следните думи:

Будали, само формално погледнато, би отивало да викаме на гербоваците, но иначе те са си доста големи тарикати, а пък будалите сме ние, дето се оставяме да ни тъпчат, крадат, лъжат…

И оттук именно ми хрумна, че следва да наречем будали именно живеещите в държавата, която се управлява от бивш бандит и бивш таен сътрудник на милицията, носещ кличката „Буда“. Затуй и формулирах въпроса си по-горе, който следва да го съкратя някак, за да не е толкова дълъг, примерно ето така:

Щом сега ни управлява бивш бандит с милиционерска кличка „Буда“, ний тогава будали ли следва да се наричаме?

Виж и това: Досието „Буда“ на Бойко Борисов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.