„Мисля, че българския народ е достатъчно зрял, за да избере отново ГЕРБ. Това е единствената партия, която казва: „Ние искаме цялата власт за да носим отговорност при неуспех…“ (в. „Ретро“, бр.2/2013 год.)
Що за политик, що за учен и що за човек е доскорошния член на БКП и БСП, а днес на ГЕРБ, доскорошният ст.н.с. първа степен, днес професор Божидар Димитров отдавна всички знаем. Не знаехме само, че „най- добрият и сладкодумен днешен български историк“ има своя предшественик в историята ни. Светослав Сапунов, когото по-любознателните някогашни студенти, специализанти и аспиранти филолози познавахме като виден деец на национално-освободителното ни движение и поет, а след Освобождението – един от строителите на нова България и забележителен мемоарист и публицист. А всъщност Светослав Сапунов, на когото П.Р.Славейков има пълно доверие, въпреки резервираното отношение на Любен Каравелов е хафие (платен доносник) на Шнайдер ефенди, реформатора на тайната турска полиция, а нашия човек, натоварен с едничката цел: да шпионира дейците на освободителното ни движение и да докладва за тях в Стамбул. След Освобождението Светослав, но вече Миларов, е руски агент, който прави опит за покушение срещу княз Фердинанд, а по-късно и срещу Стефан Стамболов, при когото е убит министъра на финансите Христо Белчев, съпруг на видната българска поетеса и по-късно спътница в живота на Пенчо Славейков. Двойният играч Светослав Сапунов (Миларов) е обесен през 1891 год., месец след злополучния атентат на 15.03. с.г.
Та такива лични драми в българската история! От агент Телериг и Кардам и кандидат-министър от несъстоялото се правителство на БСП воглаве с доблестния поне Николай Добрев през 1997 г., през старейшина в СОС от същата партия до министър без портфейл, но вече от ГЕРБ, в състоялото се правителство на агент Буда, сиреч Бойко Борисов. И естествено: несменяем директор на НИМ, въпреки годинките за пенсия и водещ историческо предаване в най-авторитетната телевизионна медия. Но аз се питам: двоен играч ли е на днешната българска политическа сцена въпросният господин или е агент на самия себе си, сиреч типичен, по Иван Хаджийски, персонаж? Просто днешен български тарикат!
Историята един ден ще си каже своята дума, а ние да махнем презрително с ръце и да го изличим от полезрението си. А моя скромна милост, като любител историк, предпочитам да се зачитам в Марин Дринов, Васил Кънчов, Ганчо Цанов, Васил Златарски и Йордан Иванов.
Автор: Атанас Ганчев, из цикъла Пантеон на черните мерзости в българската история
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 