„Мисля, че българския народ е достатъчно зрял, за да избере отново ГЕРБ. Това е единствената партия, която казва: „Ние искаме цялата власт за да носим отговорност при неуспех…“ (в. „Ретро“, бр.2/2013 год.)
Що за политик, що за учен и що за човек е доскорошния член на БКП и БСП, а днес на ГЕРБ, доскорошният ст.н.с. първа степен, днес професор Божидар Димитров отдавна всички знаем. Не знаехме само, че „най- добрият и сладкодумен днешен български историк“ има своя предшественик в историята ни. Светослав Сапунов, когото по-любознателните някогашни студенти, специализанти и аспиранти филолози познавахме като виден деец на национално-освободителното ни движение и поет, а след Освобождението – един от строителите на нова България и забележителен мемоарист и публицист. А всъщност Светослав Сапунов, на когото П.Р.Славейков има пълно доверие, въпреки резервираното отношение на Любен Каравелов е хафие (платен доносник) на Шнайдер ефенди, реформатора на тайната турска полиция, а нашия човек, натоварен с едничката цел: да шпионира дейците на освободителното ни движение и да докладва за тях в Стамбул. След Освобождението Светослав, но вече Миларов, е руски агент, който прави опит за покушение срещу княз Фердинанд, а по-късно и срещу Стефан Стамболов, при когото е убит министъра на финансите Христо Белчев, съпруг на видната българска поетеса и по-късно спътница в живота на Пенчо Славейков. Двойният играч Светослав Сапунов (Миларов) е обесен през 1891 год., месец след злополучния атентат на 15.03. с.г.
Та такива лични драми в българската история! От агент Телериг и Кардам и кандидат-министър от несъстоялото се правителство на БСП воглаве с доблестния поне Николай Добрев през 1997 г., през старейшина в СОС от същата партия до министър без портфейл, но вече от ГЕРБ, в състоялото се правителство на агент Буда, сиреч Бойко Борисов. И естествено: несменяем директор на НИМ, въпреки годинките за пенсия и водещ историческо предаване в най-авторитетната телевизионна медия. Но аз се питам: двоен играч ли е на днешната българска политическа сцена въпросният господин или е агент на самия себе си, сиреч типичен, по Иван Хаджийски, персонаж? Просто днешен български тарикат!
Историята един ден ще си каже своята дума, а ние да махнем презрително с ръце и да го изличим от полезрението си. А моя скромна милост, като любител историк, предпочитам да се зачитам в Марин Дринов, Васил Кънчов, Ганчо Цанов, Васил Златарски и Йордан Иванов.
Автор: Атанас Ганчев, из цикъла Пантеон на черните мерзости в българската история