Абе ваш`та мама деба английска, кво ни се пра`ите на отворковци бе?!

Много ми хареса новият текст в сайта на Иво Беров – виж Отворено писмо до българите по повод дрязгите им с Англия – и затова бързам да споделя възхищението си с вас, читателите на моя блог, а също така и на книжното издание на блога, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето откъс от този превъзходен текст:

… Уважаеми българи, вместо да негодуваме срещу англичаните, които гонят българите (българите, представете си!) от Англия, под предлог, че са построили своята демокрация, общество и цивилизация за самите тях си, а не за нас, може би е по-добре и ние да съградим своя собствена си държава, общество и цивилизация за самите нас си? Но да ги съградим така, че да ни харесват, да се чувстваме добре и удобно с тях и да бъдем успешни чрез тях. Да ни е толкова добре в нашето си царство, че други разни народи, които не са успели да си построят хубави държави, да се натискат да идват при нас, а пък ние да ги гоним, ако им намерим нещо кусур.

Уважаеми българи, англичаните, като един задръстен и не съвсем развит народ нас са построили своята демокрация, държава, общество и култура за едно примерно осем-девет или десет века. Ние, като много по-окумуш, по-отворени и по-оправни от тях можем да свършим тая работа за едно петдесетина години само. А при съвременните технологии за по-малко даже.

Откъде да започнем ли? Може би първо трябва се откажем от първичните-простоватите си представи, присъщи за недоразвитите племена, че някой як вожд ще въведе ред, ще въздаде справедливост, ще измъкне страната ни от блатото и ще я поведе напред? Още повече, ако този иначе наистина як вожд е необразован и първично-простоват като представител на недоразвитите племена.

Можем също да се опитаме да бъдем поне толкова възпитани, образовани, учтиви, приветливи и чистоплътни, колкото Андрей Матрака се мисли за умен, колкото агент Димитър се мисли за почтен и колкото Венета Райкова се мисли за красива и обаятелна, например.

Можем да отхвърлим далаверите, мошеничествата и кьоравото като обществени и лични ценности, можем да отхвърлим простащината като образец на управление, образец на поведение и условие за успех, може да решим да печелим чрез знания и почтен труд, може да…

Ама всъщност май много работи ни се натрупаха? А и много време ще ни отнемат всичките тия работи. Едно двайсетина, ако не и петдесетина години най-малко. По-добре да не си даваме толкова зор. Не си заслужава просто.

По-лесно е да направим друго. Нещо, което съвсем малко време ще ни отнеме. Месец най-много.

Да натирим тия десетина или стотина английски пенсионери, всъщност единствените май добронамерено настроени към нас англичани, да ги натирим обратно в Англия като отмъщение за накърненото ни достойнство и доказателство за националното ни величие.

Да поръчаме на Божидар Димитров да разказва по телевизорите колко сме по-велики от англичаните и как докато ние сме заравяли тракийски съкровища в земята, те са се катерили по дърветата.

Да поръчаме на разните водещи по сутрешните блокове, или въобще на разните водещи по телевизорите, на разните там черни и руси патки (или бяха златки?) да защитават българщината от попълзновенията на англичанщината, а също поръчаме на външния министър да не се прави да тапа ами да му удари на англичаните една нота, или каквото там му се викаше, а пък ние съвкупно да окнем:

„Абе ваш`та мама деба английска, кво се пра`ите на отворковци бе, наш`та държава е три, четири, ако не и пет века по-стара от ваш`та мама, тоест държава, а пък наш`та култура е два, три, ако не и четири пъти по-културна, от английската, бе ваш`та култура, тоест мама такава!?“.

С уважение: Иво Беров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Сблъсъкът ми с един щатен гербовашки интернетен агитатор, типичен представител на милиционеро-социалистическото, пардон, „мислене“

Този агитатор се нарича Georgi Stankov и е представител на типичния милиционеро-социалистически стил на „мислене“, с извинение казано, щото такива да се оригват звучно могат, ала да мислят, това съвсем не им се удава! Та ето какво си казахме снощи и тая заран, на мен ми е интересен този милиционеро-социалистически манталитет, който въпросният агитатор-пропагандист без капчица смущение демонстрира; излишно е да казвам, че този недоучил пропагандист на ГЕРБ пише „обикновено“ ето как: „обикновенно“, по което се познава претендиращия да е интелигентен милиционер:

Georgi Stankov каза: Политическите престъпници са скрити в три землянки – на Позитано, в Драгалевци и в Сараите. Тъй като въздухът им свършва, те се опитват с атентати да пробият кордона и да превземат ПАК мандрата. Но мисията е невъзвожна. Остават в историческото небитие като археологически динозаври.

Ангел Грънчаров каза: Платеният гербовашки интернетен агитатор Г.Станков продължава да бълва милиционерските си пропагандни клишета! 🙂 Барем смятате ли, драги ми сержант Станков, че някой Ви се връзва на изцепките в стил Боко Мутрата?! Смятате ли, че има чак толкова малоумни българи, които да се вържат на приказките Ви?! Вий, милиционерите, явно имате доста ниско мнение за народа, ако си мислите, че някой Ви се връзва. А най-симпатични сте с това как тъпанарски се преструвате, че уж сте някакви „опоненти“ на комунистите докато на всички е ясно, че играете в един отбор, подавате си услужливо топката, мислейки си, че народът ни се състои от малоумници, които ви вярват!

Georgi Stankov каза: Драги ми Ангелчо, преди години Партията майка те изпратила на учение във Великият Съветски Съюз. Както обикновенно тя е заложила на ограничени умствено хора с цел по-лесното им превръщане в еничари. За по-голяма легитимност сред обществото тя често ги прави професори (но кухи), философи (но дървени), политици (но крадци), журналя (манипулатори) и т.н. Всички такива като теб обаче са доказателство за народната мъдрост – от всяко ДЪРВО, свирка не става! Само пищялка!!

Ангел Грънчаров каза: Милиционерска духовитост! 🙂 Смях! 🙂 Вий, милиционерите и мутрите, сте много „ентелектуално издигнати“, нема що! 🙂 Изтънчени сте даже! 🙂 Погледни кумира ви Боко! Пращи от духовност, горкият! 🙂 Доживяхме, мили хора, такова чудо: милиционери да ни учат на разум и на мъдрост!

Georgi Stankov каза: За да те учи някой на нещо,драги ми Фредолинчо, трябва да има база, почва на която евентуално да покълне семето. Но във вакуум нищо не се ражда… Нормално е глупакът да се мисли за много умен, той за това е и глупак. Той никога не може да се погледне отстрани, защото блиндираната каска му пречи. Остава му само истерично да се хили.

Ангел Грънчаров каза: Таваришч милиционер, моя милост е просветен и културен деец с 30 години стаж; Ваша милост е просто един милиционер. Тъй че да ми говорите на мен в тоя стил наистина е крайно смехотворно! Знам, че ненавиждате генетически интелигентните хора, няма как, обречени сте да е така – по причина на това, че Майката-природа жестоко ви е ощетила…

Georgi Stankov каза: Ангелчо, усещам неистовите ти напъни, да съставиш що годе смислено изречение и да формулираш някаква теза. Ама то само с напъни не става бе човече! За какви гени и каква интелигентност бълнуваш,като всеки вижда канските ти мъки да съчениш нещо смислово? Това, че си пратен да учиш в СССР за философ, ама съвсем не значи, че нещо е станало от кривият дънер. Той просто е кух. Поне запомни едно – не споменавай на хората, че си философ и демократ – младите ще намразят науката, а възрастните – демокрацията!

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Знам, трудно е, направо невъзможно е крещящо неинтелигентен човек, горещ фен на Боко Мутрата и на народната милиция, да схваща изказванията на един интелигентен човек, камо ли пък на един философ. Ний двамата живеем в различни галактики, затова е така. Всичко, що аз кажа и напиша, ще ти изглежда „безсмислено“, няма как да е иначе, напълно те разбирам и ти съчувствам даже. Природата така е отредила. Когато Боко каже някаква простотия, сърцето ти радостно трепва, благодарение на свързващото ви душевно родство душата ти почва да ликува, прекрасно чувство на съпричастност те обзема; Боко гениално изрази всичко това с думите: „Аз съм прост и вие сте прости, затова така хубаво се разбираме!“. А мен си осъден да не ме разбереш, тъй че не се и коси, ще ти мине един ден! Аз съм написал и издал 20-тина книги, които ти никога няма да можеш да прочетеш и няма да можеш да разбереш… но това, дето един милиционеро-комунист, последовател на Боко Мутрата, не може да разбере, на това основание съвсем не значи, че са безсмислени! 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Що е „костовист“ – в гледната точка на едно високомерно копеле, арогантен тип, носител на предателското “буржоазно-елитарно” мислене

Философът Мартин Табаков, чието име знам отдавна, още отпреди 1989-та година, е написал в блога си The Bastille чудесен текст, който току-що прочетох по препоръка на приятел от Фейсбук; заглавието на този текст е: ДСБ не е партия, а манталитет. Чувствам се длъжен да споделя удоволствието от четенето на такъв един смислен, богат на смисъл текст с други хора, и затова го препоръчвам на читателите на своя блог. За читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ избирам тук началото на препоръчвания текст, а който желае, може да прочете целото в първоизточника:

Следващите редове изпълзяват откъм кюшето на стаята. И са писани от представител на малцинство, въпреки че е българин по ген. Авторът им усеща в ребрата си дискомфортния напън на пушкалото, държано в ръце от мнозинството, въпреки че и то е съставено от българи по ген. С една дума, наказаният е консерватор. Бог да се смили над душата му.

Няма нищо лошо в директния подход. Той е… десебарски.

Самата ДСБ не е партия. Партията по презумпция трябва да акумулира вот и да артикулира интересите на гласуващите за нея. ДСБ не акумулира вота, който заслужава. И ДСБ не може да опосреди интересите на българския избирател, понеже това ще означава да върви против благото на самия този избирател. А последното, разбира се, не се проумява в общество, чиято гражданска и политическа култура са далеч по-скормни, отколкото е самочувствието му.

ДСБ не е българска партия. Ако беше, щеше да има блудкав поглед, да смърди на ракия (долнопробна, дядова) и да си тананика чалга на екзотичен диалект. Както и да се движи небръсната, с разколебана от нечистоплътна съвест походка и раздърпани гащи.

Дискомфортът от присъствието на костовист, независимо дали на мероприятие с идеална цел или на опашката в магазина, е очевиден. Да си за “Костов” означава колкото политически консерватизъм, толкова и определена нравствена система, чиито императиви, уви, са трудни за преглъщане от целокупното общество. Защото конвенционалният българин удовлетворява себе си прозаично – запълва си стомаха с Цаца, чеша сексуалния си нагон с Цици, слуша Цеца и гласува за Цецки и Цецковци. Това е един Ц-живот. И, разбира се, българинът най-обича да Цъ-ка с език, недоволен от всичко и всички, без да забелязва, че самият той е Цървул.

За ДСБ не гласуват българи. Българите предпочитат да се абонират за кръчмите и популярните жълти вестници и въобще за социалната порнография. И организации като ДСБ се виждат суховати, залухарски, скучни на всички онези, които се будят по обед с махрмурлук и заспиват вечер между топлите тела на платените прелюбодейки.

Нашенецът е готов на недоволство и бунт само когато сервитьорка, с обидно трътлест задник, го Цака в сметката. Затова и когато инициативи и послания, отхвърлящи конформизма и зовящи за действие, излязат на бял свят, биват потъпквани от копита. Копита, чиито синини се разпознават лесно по гърба и на без това тъмносиньото ДСБ.

ДСБ, в която не работят българи за България. Защото десебарите не крещят “Булгар, Булгар”, почесвайки се мъжествено по преливащата “дискретно” изпод яката на ризите им космясала гръд. А самата България костовистите тормозят, понеже настояват за критични, макар и животоспасяващи операции, като реформи, било в администрацията или в сектора по здравеопазване. Въобще костовистът ръчка, бута, напъва милата си родина, която не иска и не може да се събуди от удобния си покой, в който грижливо я приспива една азиатска страна с европейски амбиции и тоталитарен подход.

Затова ДСБ е манталитет. ДСБ е повече психологически портрет, отколкото българска партия, в която българи работят за България. Десебарът е интелигентен човек, което си е неудобство в страната ни и минус в CV-то. Това неминуемо го прави неразпознаваем сред обществената вакханалия. Или ако все пак изпъква, то това изпъкване дразни възприятието на редовия нашенец, който се опиянява от съблазъните на безметежното съществуване и физическа инерция. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.