Мафиотът Боко обвини… мафията, че го била натопила, че е мафиот!

Да, наистина, не друг, а самият прочут мафиот Боко обвини… мафията, че го била натопила, че е мафиот! Той, разбира се, не бил никакъв мафиот, а само изглеждал на такъв, но ето, проклетите мафиоти, с които е дружил цял живот, били проявили свинщината да го нарекат „мафиот“, милият! Мафията, забележете, била натопила тоя светец и го обвинила в мафиотщина, представяте ли си каква наглост появили тия пусти мафиоти?! Той, Боко, не ги знае изобщо какви са тия мафиоти, а те да земат, та да омърсят така грозно нашето невинно ангелче!!!

Много гротесково-тъпо и убийствено смехотворно прозвуча това баш в неговите уста, направо се получава превъзходен логически парадокс, вариация на прочутия парадокс за лъжеца; тук ще прозвучи така: „Един мафиот казва: мафията ме натопи, че съм мафиот, какъв съм в такъв случай – и аз не знам вече що съм?!“ (Класическата форма на парадокса е: „Един лъжльо казва: аз лъжа!“, „Един критянин – те, критяните, се били прочули в древността с лъжливостта си! – казва: аз лъжа!“). Боковото обаче е връх на наглостта и дебилщина, предназначена да предизвика възхита главно у хептен дебилизираната част от нацията, от природопопулацията ни…

Не знам защо, но в тази връзка се сещам за един виц. Някакъв бракониер, видно, трябва да е бил доста як той крадльо, бил хванат от горския как мъкне на рамото си убит глиган; и тогава бракониерът, няма как, благоволил да се произнесе ето как; изобразил изненада на лицето си и рекъл: „Я, какво прави пък тоя глиган на рамото ми?! Егати, наистина, що дири туй прасе на рамото ми, ето това не мога да разбера?! Откъде се взе тоя проклет глиган, че кацнал на рамото ми, а аз да не го забележа до тоя момент?!“. Нещо такова казал. Така и Боко: „Я, проклетата мафия взе, че ме нарече мафиот, натопи ме, че съм бил мафиот, а аз даже не знам що е това мафиот, може ли някой да ми обясни що означава да си мафиот?!“

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Едно мнение за “Мафиотът Боко обвини… мафията, че го била натопила, че е мафиот!

  1. По това ще познаем дали следващото правителство ще е по-различно от сегашното: дали ще предаде Боко на прокуратурата

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s