Хей, хора, не се поддавайте на игричките на безскрупулните политически въжеиграчи-използвачи!

На няколко пъти съвсем случайно попадам на изяви на бясно подмазващия се на народа (по телевизора) Волен Сидеров, който, както си личи, е озверял от мисълта, че тоя път няма да попадне в Парламента – и затова е готов на най-чутовни подвизи на подлизурстването, белким по-малоумните отново го натикат в Парламента, където да си блаженства още 4 годинки.

Такова мазнене, такива „мили очички“, такива изхвърляния, такова фалене на народа, такова показно, но затова пък толкова по-фалшиво демонстриране на някаква „съпричастност“ с бедите на „многострадалния ни беден народ“, когото „грабят наши и чужди врази“ аз не съм предполагал, че изобщо е възможно; тоя подлизурко и безсрамен лъжльо е способен на всичко, само и само да се натика в Парламентеца, където, както знаем, заради едни или други предателства, той успя да натрупа доста добри парици – продава се на кого ли не, на всеки, който добре плаща, „народният трибун“ е готов да се продаде и да услужи. Същото, абсолютно същото може да се каже и за политическата курва Яне Янев.

Ако такива като наглеца Сидеров и подлеца Янев са ни „народните трибуни“, дето се правят едва ли не на нов Левски (те били „чисти“ и „честни“ едва ли не като самия Апостол на свободата!!!), и ако пък има и наивници, които да им се вързват на приказките, то такъв народ тогава съвсем не заслужава по-добра участ от тази жалка участ, която има…

Ей, хора, старайте се да използвате сетивата си, отпушете душите си, за да надушвате лъжльовците, дето ви правят на хептен малоумни, не се поддавайте на лъжите им, на сладките им фалшиви приказки, опитвайте се да разграничите въжеиграчите от свестните и нравствени политици (има и такива, само дето не ви се мазнят така нагло!), моля ви, мои съграждани, не бъдете чак толкова наивни, че да допускате да ви използват точно такива – и да бъдете нещо като асансьор, с който да се възвисяват във властта безскрупулни политически въжеиграчи и използвачи като Янето и Воленча!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Становището на експерт: как клиентът може да има свободен избор на токоразпределителен концесионер?

Искам да споделя моето мнение от позицията на електроинженер експерт по въпроса. Световна средностатистическа цена на електроенергията в български лева е 0.14 лева или 14 стотинки на киловатчас (без ДДС). С нашето ДДС от 20% става 16.8 ст. Възможни са вариации нагоре и надолу свързани с тарифите: върхова, дневна и нощна, които би трябвало да са в границите на 10-15%. ЕРП могат и да си въведат вътрешни вариации в зависимост от сезона, но пак в подобни граници. Останалото си е чист грабеж!

Къде обаче е истинският проблем у нас. Абсурдно е да се говори за национализация, което пък означава хипермонополизиране на услугата. Тоест предлагане на решение на проблема чрез неговото… уголемяване! Отново комунягите използват демамагогия със спомените от едно време, когато цената беше поносима, но никой не казва, че беше дотирана от държавата. Плащахме си масрафа по друг начин. Например с ниски заплати не стигащи и за екскурзия до Гърция. То и затова толкова трудно ни разрешаваха отиване в чужбина! Или например чакайки цял живот ред за панелка или трабант (Лада само за “другари”). Много така и не ги и дочакаха никога!

Истината е, че концесионирането на енергоразпределението у нас е направено по абсурден начин. Има ли поне един у нас консуматор, който, ако не е доволен от неговия концесионер да се прехвърли на друг? Няма и няма как да има. Защото “демонополизацията” се свежда до райониране и всеки от концесионерите си е абсолютен феодал и дерибейства в неговия си район също, както болярите ни от времето отпреди турското “присъствие”. Мислите ли че нещата стават по този начин и в останалия свят, и само у нас не сме случили на концесионери?

Нищо подобно, същите са били проблемите и в САЩ и навсякъде, но е било доста по-отдавна. Даже в САЩ преди доста години са правели електропреносни системи в паралел и са използвали – и затова и досега ги имат толкова развити и усъвършенствани, така наречените автоматични превключватели, на Английски ATS – Automatic Transfer Switch. Това обаче е много скъпо и свързано с много мед или алуминий за дублиране на оразпределителните мрежи.

Но вече от доста отдавна (15-20 години) има съвременно и относително много евтино техническо решение на проблема. Даже вече в САЩ и на Запад не се говори за токоразпределителни системи или мрежи (в мн.ч), а за единна мрежа или както там се казва “the grid”. Цялата “тайна” се състои в електромера. Сега вече това са модерни компютъризирани измервателни и регистриращи прибори, които комуникират с енергийната преносна система и получават непрекъснато цените на всеки един концесионер в момента. И цялата им задача е да превключат отчитането на отделен регистър, посветен на дадения концесионер. Регистрите, както някои се сещат, са не по-малко от осем, но без никакъв особен проблем или кой знае како оскъпяване могат да са и 16, 32 или дори 64!

Което означава, че и концесионерите могат да бъдат съответната бройка. При това забележете, че всеки от тях прекрасно знае какво ще направи компютърът в електромера на потребителя ако много вземе да надува цената си! Печалбата да си делят там помежду си в зависимост от дяловото си участие и потреблението, регистрирано от всеки от тях!

Ами това е! Да го имат за сведение протестиращите: за да разберат къде и срещу кого да насочат протестите си – ако искат да има ефект и да не бъдат водени за носа. Поздрави!

POSTED BY GB

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.