Хей, хора, не се поддавайте на игричките на безскрупулните политически въжеиграчи-използвачи!

На няколко пъти съвсем случайно попадам на изяви на бясно подмазващия се на народа (по телевизора) Волен Сидеров, който, както си личи, е озверял от мисълта, че тоя път няма да попадне в Парламента – и затова е готов на най-чутовни подвизи на подлизурстването, белким по-малоумните отново го натикат в Парламента, където да си блаженства още 4 годинки.

Такова мазнене, такива „мили очички“, такива изхвърляния, такова фалене на народа, такова показно, но затова пък толкова по-фалшиво демонстриране на някаква „съпричастност“ с бедите на „многострадалния ни беден народ“, когото „грабят наши и чужди врази“ аз не съм предполагал, че изобщо е възможно; тоя подлизурко и безсрамен лъжльо е способен на всичко, само и само да се натика в Парламентеца, където, както знаем, заради едни или други предателства, той успя да натрупа доста добри парици – продава се на кого ли не, на всеки, който добре плаща, „народният трибун“ е готов да се продаде и да услужи. Същото, абсолютно същото може да се каже и за политическата курва Яне Янев.

Ако такива като наглеца Сидеров и подлеца Янев са ни „народните трибуни“, дето се правят едва ли не на нов Левски (те били „чисти“ и „честни“ едва ли не като самия Апостол на свободата!!!), и ако пък има и наивници, които да им се вързват на приказките, то такъв народ тогава съвсем не заслужава по-добра участ от тази жалка участ, която има…

Ей, хора, старайте се да използвате сетивата си, отпушете душите си, за да надушвате лъжльовците, дето ви правят на хептен малоумни, не се поддавайте на лъжите им, на сладките им фалшиви приказки, опитвайте се да разграничите въжеиграчите от свестните и нравствени политици (има и такива, само дето не ви се мазнят така нагло!), моля ви, мои съграждани, не бъдете чак толкова наивни, че да допускате да ви използват точно такива – и да бъдете нещо като асансьор, с който да се възвисяват във властта безскрупулни политически въжеиграчи и използвачи като Янето и Воленча!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s