Начинът на управление на българския дон Корлеоне в политиката, т.е. на дон Буда Български

Извадки, подбрани места от новата статия на Иво Беров в неговия сайт ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА:

… Убеждението, че човек от подземния свят може да измъкне страната от блатото на подземията за да я изведен към светли простори и сияйни далнини може да възникне само в България. Като убеждението, че само слепият може да каже на слепците накъде да вървят, защото знае на какъв хал са и разбира мъката им.

И че простият човек, а също и простакът (това са различни понятия, което не означава, че простият човек не може да бъде простак, напротив, много може даже), а също и невежият ще помогнат на простите и невежите простаци, защото са от техния дол дренки и защото азинус азинум фрикат (магаре магаре търка, както са казвали древните).

„Ми той, значи, като идва от подземния свят по-добре познава престъпниците и по-добре знае как да се справи с тях!”…

Ами да, има познания по въпроса. Само че това са познанията на човека от престъпния свят. Това не са познанията на държавник и политик. И съвсем естествено това, което пречи на човека от престъпния свят да се справи с престъпността са тъкмо тези две неща. Държавата и политиката.

Държавата с нейните основни служби. Основни институции, тоест. Народното събрание, разбира се, му пречи. Мъкнат се там разни тутманици, получават бадева пари, а пък и някои от тях дори не от неговото мнозинство на всичкото отгоре на всичко. А и тия от неговото мнозинство понякога не знаят как да гласуват и какво да говорят, та трябва да изрично да им се казва.

Съдът, разбира се, също пречи. Вместо тутакси да осъди тия, дето Бойко е посочил като престъпници и да ги изпозатвори по затворите, иска разни доказателства, следва разни правила, оправдава се с разни простотии и въобще – „той ги хваща, те го пускат”.

Независимите журналисти, разбира се му пречат. Затова им намери цаката и ги разбишка. Независимите прокурори също пречат. Добре, че не останаха такива. И независимите производители също. И независимите граждани също. И въобще демокрацията. А също и мат`ряла. Всичко това е пречка.

Ако не беше България, Бойко щеше да оправи България, разбира се…

Ако престъпникът не може да се нагоди към държавата, то пък държавата може да се нагоди към престъпника.

И тя се нагажда.

Няма независими прокурори, няма независим президент, няма независими медии, няма независими производители, няма независими граждани.

Или поне много малко останаха.

Спасителят е разчушкал всички досадни пречки пред своите магистрални деяния.

Държавата му се е нагодила.

А после се чуди, че я наричат корумпирана и мафиотска.

Държавата де…

А иначе той действа. Така както си знае.

Не налага антимонополното законодателство, не разчита на конкуренцията, на състезанията и правилата, те, правилата само му пречат, не упражнява задължителния държавен надзор (освен ако някой не му се опъне), той направи друго.

Той се среща с Вальо, така както е виждал, че стават тия неща по любимите му филми – така както дон Корлеоне се среща с дон Таталия и както Дон Буда се среща с вербовчика, който досега го е прикривал, но сега е изпаднал в немилост и проси служба в охранителната му филма и му казва, примерно следното:

„Като дон на дон ти думам (а може и като вербуван на вербовчик) – не са хубави тия работи с петрола. Вдигаш много цените, мат`ряла се дразни. Давай го малко по-яваш, пък после ще оправим нещата, твоето не се загуби.”

Това, значи е политиката, това концепциите, вижданията тоест, това са разбиранията, това са схващанията, това са адетите, това са правилата, това е подходът. Мат`ряла зяпа и целува ръка.

Ако не успеят да се разберат като дон с дон, като вербуван с вербовчик, като охранител с охраняван, има и друго.

„Вие много вдигате тока, мат`ряла се бунтува, или сваляйте цените, или ще ви наритам и ще ви заместя с други разпределители, няма сега да изгубя изборите заради вас!”

Ама държавен надзор, ама антимонополно законодателство, ама конкуренция, ама правила, ама бизнес среда – това са празни приказки, бош лаф, така работа не се върши.

„Като дон на дон ти казвам” – така се върши работа. И мат`ряла целува ръка…

„Като дон на дон ти казвам, вземи го купи това предприятие, или поне част от него, да дадем заплати на мат`ряла, да закърпим нещата до изборите, а пък после аз ще се отплатя. Давам дума.”

Така се върши работа.

А не с някакви си там приватизационни планове, намерения, конкурси, политики и тинтири минтири.

И мат`ряла целува ръка. Женицата, изгубила работата си и посъветвана от върховния началник да си продаде пръстените е доволна. Свенливо-щастливо склонява посивяла главица върху мощното рамо на дон Буда. Върху мощния му корем, тоест. Защото е дребничка и главата й до там стига само.

Така Дон Буда оправи нещата. До изборите. След изборите пак ще измисли нещо. Нали затова е дон.

А държавата се нагажда. Склонява глава към мощния му корем.

А някой нейни служби и служители и по-надолу…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.