Не съм „костовист“, българофил съм, затова казвам: България пак има нужда от Костов!

Минко Танев пише нещо, което споделям:

Ще го кажа за n-ти път: Няма разлика между комунистите от БСП и комунистите от ГЕРБ! Те са еднакво вредни за страната! Няма как тези две партии да бъдат алтернатива една на друга – имат общ корен, общо минало, общи криминални принципи, обща идентичност и обективно доказано еднаква несъстоятелност в управлението! Няма значение дали ще е „батко и братко“ или „Цецо и кумецо“! Наглостта на едните може да се сравнява единствено с наглостта на другите.

България има нужда от доказано можещи, компетентни, смели десни управляващи. България има нужда от Костов!

Lidiya Faust пише следното, с което съм изцяло съгласен, понеже е една много мъдра констатация:

Като се разрових да видя кои са тия дето толкова ненавиждат този човек Костов, ми просветна. ДС и КГБ мразят Костов; Гоце мрази Костов; Комунистите мразят Костов; За Доган Костов е Врагът; Царят измами Костов; Волен съска срещу Костов; Янето лае срещу Костов; Кошлуков мрази Костов; Явор Дачков храчи по Костов; Стефан Гамизов лае по Костов; Мафията ръмжи срещу Костов; Ченгетата слагат капани на Костов; Пресата на Тошо хули Костов; Кеворкян очерня Костов; Божидар Димитров мрази Костов; Баба ми не обича Костов; Дядо ти фъфли срещу Костов; Питах един циганин, и той мрази Костов. И Бойко НЕНАВИЖДА Костов, защото Костов е това, което Бойко иска да бъде, а осъзнава че не може! Всички по-горе мразят Костов.

Досега обаче не ми се е случвало да срещна човек, който да мрази Костов, и той да не се окаже мутра, комунист, ченге, бивш номенклатурен тунеядец или изкуфял глупак…

Затова: Да живее Костов!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.