Издъни се олигархичният ченгесарско-мафиотски управленски модел на посткомунизъм, не се е издънила демокрацията ни!

Ето и нещо от Фейсбук; Йорданка Георгиева разказва най-пресен виц:

Телефонно обаждане в радио Ереван:

– Абе искаме да попитаме колко разбира Томислав Дончев от финанси, че го сложиха „Министър на Финансите“???

От радиото помислили и отговорили:

– Ами точно колкото и Бойко разбира от управление на държава…

Ето още един мой коментар във Фейсбук:

В такъв емоционален момент хората се поддават на какви ли не емоции; ето, примерно, Daniel Denev какво е написал, на което се наложи непременно да реагирам, понеже се увлича в крещяща форма на политическо немислене, а това за зрял човек и гражданин е недопустимо; та той пише ето какво:

Партиите са зло! Да избираш измежду две злини не е избор на добро! Представителната демокрация се издъни! Време е за смяна на модела, не смяна на партия с друга. При еднакви начални условия за решаване на една задача и след 100-тния напън за решение, същото няма да е различно. Искам всички ние заедно да подменим началното условие на задачата за себе си. Нека избираме между свестни и цървули!!! Време е за радикална промяна!!!

Ангел Грънчаров каза: Не споделям! Общи приказки без смисъл. Абракадабра. Трябва хубаво да се мисли преди човек да дръзне да се изказва по такива сложни теми. Иначе се излага…

Един само аргумент, помислете поне малко: Това, което имаме у нас, не е демокрация, а олигархия от посткомунистически тип. Значи логично е да се допусне, че се е „продънила“ не демокрацията, която при това даже я нямаме, а е близко до ума, че се е издънил олигархичният ченгесарско-мафиотски управленски модел на посткомунизъм. Сфащате ли за какво става дума? Сфащате ли къде ви е грешката?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.