Фундаментална констатация, касаеща нашия пъклен и гибелен национален характер

Предложих, подхвърлих ей-така, за да изследвам реакциите на интернетните мерзавци и на вечно бодрата наивност и глупост, подхвърлих следното: предложих Иван Костов за служебен премиер, поисках президентът да го назначи за такъв, щото е доказал, че умее да извежда страната от тежки кризи, правил го е в още по-тежки условия от сегашните; получи се крайно интересна реакция, който иска, може да я види на страницата ми във Фейсбук; стана каквото очаквах, и Сульо, и Пульо скочиха и се възмутиха, а пък дежурните мрънкала мълниеносно взеха да повтарят мантрите за това, че видите ли, Костов бил продал милото ни Кремиковци само за 1 долар, бил съсипал „Балкан“ и прочие, и так далее; в тази връзка ми се наложи да напиша там следната по-глобална, бих казал дори фундаментална констатация, касаеща нашия пъклен и гибелен национален характер:

Ето затова ний, българите, скоро няма да се оправим и да замязаме на народ: щото повечето от нас са хем прости, хем нагли, хем не щат да чуят разумна приказка, в резултат на което сме се разделили на стотици групички и враждуваме сякаш не сме един народ, а сме най-люти врагове. Ако на мен някой можеше да ми каже, че, да речем, че Гоце (давам тая драстичен пример неслучайно) може да изведе страната от кризата, но не просто да ми го каже, а да можеше да ми даде някакви разумни основания за това, аз щях да съумея да потисна крещящата си антипатия и в името на България и на народа щях да подкрепя предложението му. Щото всички партизански страсти и емоции трябва да отстъпят пред действителния, коренен интерес на страната и народа.

Но ето, виждате, след като имаме само един политик, доказал, че може да извежда страната от тежки кризи, значително по-тежки от настоящата, и го е доказал бляскаво, на дело, с постижения, с това, че е турил страната на здрава основа, толкова здрава, че ето, след него три некадърни правителства управляваха и пак не можаха всичко да съсипят (сегашното положение е значително по-различно от хаоса и лудницата, в която ни натика Жан Виденов), та значи ето, имаме този политик, но мнозинството крещи като обезумяло, обзето от глупави страсти: „Сакън, не го щем, предпочитаме да измрем като риби на сухо, но само Костов не щем!“ и го крещят не защото знаят защо го правят, а само защото са обзети от тъпи емоции, които им бяха присадени от ченгесарската пропаганда срещу Костов. Щото Костов, като капак на всичко, доказа, че може и мафията да пречупи и да я постави на колене, умее да съхрани държавата за нацията, т.е. да я отвоюва от мафията, ето защо и тази руско-българска и ченгесаро-кагебистка мафия така люто го ненавижда, че продължава да дава луди пари за очернянето на Костов по медиите. Това е истината, който милее за България, я разбира, а който гледа да угоди на своята лична неприязън и ограниченост, той се включва доброволно към хора на оплювачите, това е: морална, умствена и човешка низост, крещящо малодушие и унизителна нечистоплътност е главният проблем на българите. Казвал съм го много пъти, писал съм го, и ще продължа да го повтарям докато колкото се може хора не го осъзнаят поне малко, или поне не заподозрат, че може и вярно да говоря, независимо колкото приказките ми не харесват комай на никой, а, напротив, са дразнещи кажи-речи за всички…

Ний навремето, заради идиотски и тъп партизанлък, и Левски сме оставили да погине на бесилото, и Стамболова сме оставили да убият и после да се погаврят даже с гроба му, а за малко и със съсечения му и обезобразен мъртвешки труп, и кой ли не още кадърен българин сме оставили да бъде смазан и поруган; да, такива сме, това сме правили, това продължаваме и да правим без да ни трепне окото, сиреч, изобщо не поумняваме и продължаваме да затъваме в маниащината си! Разделили сме се ни стотици лагери и водим тежка окопна война един с друг, докато страната продължава да затъва в благото, и сме готови, за да докажем тържеството на своята тъпотия и ограниченост, Българията да закопаем, само и само ний да излезем прави, а пък другите да бъдат „опровергани“!

Ето, тоя прословут нашенски инат и тая колосална тъпотия е нещото, което ни съсипва като нация и ни зачертава бъдещето. Това имах да ви кажа, казах ви го, за да ми олекне малко на душата, мизерни, бедни, унизени, но и вечно немислещи мои мрънкащи сънародници и сънароднички…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…