Взе ли да ви просветва най-сетне смисълът на т.н. „спонтанна революция на страдующите народни низини“?

Не знам защо, но сякаш никой не забелязва следната причинно-следствена връзка на събитията:

„Генералната репетиция“ на сегашния „взрив на народния гняв“ бяха пак също така „спонтанно организираните“ едновременни протести в 14 български града, с които „народът“ пожела да бъдат забранени проучванията за шистов газ, т.е. да бъдат стопирани кардинално всички опити да разберем с какви природни богатства разполагаме (понеже иначе ний сме доста богата държава де, няма що, ще се излагаме да се интересуваме от някакви си там подземни природни богатства!). Тогава Боко мигновено се подчини на „народа“, въведе мораториумът, а някои сили, служещи на руското енергийно робство на българите, самодоволно зачакаха своя час.

А сега се опитайте да проследите по-внимателно мисълта ми. Този чакан от петата колона на Русия у нас час дойде ето как:

Проведе се т.н. „референдум“ за строежа на нова руска ядрена централа на българска територия. Комунистите, откровени отколешни предатели на българския национален интерес и предани слуги на руския имперски интерес убеждаваха простодушния народ така: „Искате ли евтин ток? Е, щом искате, гласувайте да построим нова руска ядрена централа и ще имате евтин ток!“. Е, това, че тази централа ще ни струва „некакви си там“ 22 милиарда еврА, сиреч, само някакви си там 44 милиарда лева, които ще трябваше все пак да ги плащаме с „евтиния“ беленски ток, никой не се замисли за такава една незначителна подробност. Боко, разбира се, се скри като мишок на референдума и не призова хората си да гласуват твърдо против руската ядрена централа.

Стана каквото стана: оказа се, че този Парламент ще трябваше да реши въпроса за ЯЕЦ „Белене“. Мина малко време, за да не стане работа съвсем съшита с бели конци, и тогава чиновниците на изправената пред фалит заради беленски харчове НЕК (Национална електрическа компания) организираха аферата с двойно и с тройно скочилите, пак също така „неизвестно как“ и „спонтанно“ сметки за тока на подивялото от бедност природонаселение. И се отпочнаха „спонтанните протести“. Те може и да са били спонтанни, но тази „спонтанност“ в един момент взе да придобива все по-ясно и съзнателно, умишлено организиран характер. Както и да е. А ето сега изводът, заради който пиша всичко това:

Сега и БСП, и ГЕРБ дезертират и не щат да правят правителство в този Парламент, т.е. горещия картоф със строителството на ЯЕЦ „Белене“ ще го прехвърлят на следващия. В мътната вода на „революционните събития“ няма как, ще бъде лесно да бъде убеден „народът“ в „несъмнената полза“ от строеж на ЯЕЦ „Белене“, по следната схема:

Искате ли евтин ток? Омръзна ли ви да плащате скъп и прескъп ток? Стана ли ви най-сетне мило руското енергийно робство? А, ще плачете вий за „евтинията“ на руското ядрено робство! Ще молите вий пак да ви турим руския енергиен ярем, щом искате евтин ток! Ще си платите вий своите увлечения по тая „западна измишльотина“ свободата – и произтичаща от нея демокрация! Ще ви дадем ний един Европейски съюз! Ще видите вий един Европейски съюз! Айде скачайте обратно тук, в душегубката на Азиопа! (Руската антикомунистка Валерия Новодворская нарича континента, в който господства имперското колониално съзнание на Русия АЗИОПА!).

Това е положението. Взе ли да ви просветва смисълът на нынешната „спонтанна революция на страдующите народни низини“? Която има при това един добре познат лозунг „Цялата власт на гражданските комитети!“, сиреч, „Вся власть советам!“. Или, другояче казано: „Долу тази проклета хидра: демокрацията!“. Почнахте ли да разгадавате, почна ли да ви се нарежда целия пъзел най-сетне? Ами помислете още малко де!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s