Буда Борисов е мистично божество на мизерията, нищетата и самозапалването

Свидетели на Бокова:

БОКОВИЗЪМ – боковизмът е мистико-политическо-религиозно движение на божеството БУДА БОРИСОВ. Буда Борисов е мистично божество на мизерията, нищетата и самозапалването. Буда Борисов бил пратен на земята от самия него си за да разпространи своята свещена простота. Тя се изразявала в това да си съвършено прост – за да приемеш собствената си простота на битието.

Святата земя на която решил да се появи БУДА БОРИСОВ била една малка страна на име България. Именно там БУДА БОРИСОВ е решил да омърси земята със съпътстващите го три ценности – мизерия, нищета и глад. Последователите на това мазохистично движение се наричат БОКОВИСТИ, те отразяват простотата на техния ВОЖД.

Буда Борисов се появява в материалния свят в средата на миналия век изхождайки от самия себе си. През младите си години се посвещава главно в РЕКЕТЬОРОВИЗЪМ, който завладява страната по онова време. Става последовател и ученик на майстор Т’ОШО, от който взема доста умения за по-нататък в живота си.

След като вече е изчерпал учителя си през 90-те се изкачва в йерархията на РЕКЕТЬОРОВИЗАМЪТ и следва период на забвение и промяна известен още като “ТЪМНИТЕ ГОДИНИ”. Тогава БУДА БОРИСОВ минава в легалност и решава да пробие във властта. За целта отново намира учител и този път става ученик на завърналия се от странство майстора Сак’Ку’бур’Готски.

Благодарение на който се “ПРОЧИСТВА” и изцяло минава в легалност и влиза във властта. В този период БУДА БОРИСОВ измита евентуалните си врагове на бъдещия си път за да може в началото на новия век основавайки собствена Религия с името ГЕРБ (на която последователите се наричат БОКОВИСТИ) да превземе властта.

През 2009 в очакване на новия месия спасител на Българския народ, БУДА БОРИСОВ взима властта изцяло. Без никакво съмнение че това е самия спасител, народът му се посвещава в неговото движение и очаква от него да ги принесе в рая. Настъпват години на неочаквани грабежи и полицейщина, в която обикновения човек е изцяло репресиран за сметка на избраните от самия него “Божества”, който се сдобиват с голям брой материални блага.

Малко след несъстоялия се край на света през 2012 г., предвиден от маите, още няколко месеца преди да свърши първия период на всевластие, БУДА БОРИСОВ подава оставка след неочакван масов кръвопроливен протест известен още и като “нощта на дългите палки”, пробуден от недоволството на излъганите последователи.

Към момента въпреки неговите съмнителни свръхсили БУДА БОРИСОВ е на системи, а най близкия му фанатик Цецьобелс продължава да твърди, че това е безспорния спасител на България. Неговата религия довежда до невиждан култ към божеството БУДА БОРИСОВ, който завършва с масов глад, със самозапалвания и национален крах. Историци са на мнение, че този период от Българската история ще остане известен като “Боковата зима” или “Голямата Бокопресия”.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Главният въпрос на идващите избори: ще успеем ли да си отвоюваме страната от мафията?

Комунистическата мафия и олигархия никога няма да прости на Костов онова, което той направи за България: откъсна я от прегръдките на руската имперска мечка и я запрати в орбитата на западните свободолюбиви и проспериращи народи! Луди пари похарчи тая мафия за да води пропагандна оплювателска война срещу Костов по медиите, медийни мерзавци като Кеворкян, Тошо Тошев и пр. направиха доста добри пари за участието си в тази война.

На зомбирания от толкова лъжи народ мафията представи и натрапи какви ли не „спасители“ и „оправячи“ като Симеон, Гоце, Дмитрич, Доган, Воленчо, Боко, Янета разни и пр. Е, и сега главната им грижа е: да не би народът в мнозинството си да прозре истината и отново да се върне при автентичните десни и сини политици, което единствени могат да преобразят България в една модерна и просперираща страна с доволен, неунизен, достойно живеещ народ. Този е главният проблем и главната грижа на олигархията ни в тия избори.

Битката и този път е: дали пак ще успеем да си отвоюваме страната от мафията, както го направихме в 1997 година, или отново ще харизаме България на комунистическата руско-българска и ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия, както мнозинството от българите го допусна в 2001-ва, 2005-та и 2009-та година.

Из Костов: Единствено сините са вадили България от кризи!:

– Лесно ли прощавате?

– Това, което е направено лично срещу мен самия, прощавам лесно. Склонен съм да простя и грешките, които са направени по отношение на политическата ми работа. В такъв случай обаче не мога да върна доверието на този или тези, на които трябва да се прости. Ако говорим конкретно, синият човек тръгна на протести преди 24 години, искайки прости неща – да няма комунизъм, да живее като европеец – проста мечта. Точно тоя син човек по-късно направи партията на Симеон Сакскобургготски, след това направи партията на Бойко Борисов. Ако ние сега не си дадем сметка докъде я докарахме с всички тези неправилни избори, няма да можем да намерим и правилното продължение за себе си. Защото по време на Бойковото управление самият Бойко Борисов, който те избраха, определи тяхното дело за най-големия провал на прехода, а самия преход за криминален. Т.е. получи се затваряне на кръга – те, които тласнаха България към Европа, те са провалът. А Тодор Живков е реабилитираният. През наглед невинния флирт с комунистическата носталгия ето какво се чу и се видя на улицата – изгаряне на конституцията, изгаряне на европейското знаме, искания за национализация, народен съд. Т.е. отново възкръсна това, срещу което ние сме били против от самото начало и което всички вкупом твърдяха, че е погребано. Как е погребано, като се оказа посткомунистическо съзнание на значителни маси от хора. какво общо има народният съд с европейска страна с представителна демокрация?! Може да простим на тия хора, които са търсили по-добър европейски живот след 800 дни. Сега обаче трябва да зададем истинските въпроси и да видим на кого можем да се доверим. Въпросът не е само да си прощаваме, трябва и да се доверим, да се опрем на нещо. Аз например на Бойко Борисов не мога да се опра. Най-вече заради реабилитацията на Тодор Живков, защото това означава човек, загубил посоките. Ако не можеш да различаваш кое е добро и кое зло – как водиш държавата?

– Дразните ли се, когато ви упрекват за грешки по време на управлението на ОДС? Биха ли могли нещата да се случат по различен, по-добър начин?

– На тази везна, на която се мерят тези неща, от едната едните слагат това, което считат за грешки и провали, от другата всеки слага резултатите. Какво казва Бойко: Ето ви магистрали, направих ви магистрали, построих спортна зала! Да, провалих се, блъснах ви в стената, докарах страната до социална и политическа криза, но ето ви магистрали. Ако започна самохвално като Бойко да трупам това, което съм направил в управлението си, да напомням резултатите, съм сигурен, че ще нервирам страшно много хора. Ето, започвам: Откъснал съм България от руската орбита – не съм пуснал руски войски да кацнат на 60 км от София и да направят плацдарм. По този начин съм извоювал правото България да е член на НАТО и на Европейския съюз, т.е. откъснал съм страната от една орбита и съм я пратил в друга. Българският лев, който пипате в момента, който толкова липсва напоследък, е създаден от нас след въвеждането на валутния борд след една хилядократна инфлация. Стабилните банки, стабилният бюджет, фискалната дисциплина, са от онова време. Административната реформа, политическите кабинети, началото на здравната реформа, личният лекар, реформата в образованието в началните й стъпки, независимостта на университетите – всичко е от онова време. Така че аз има какво да сложа на везните. И ако това не е разбираемо за хората – 4 пъти се е вдигнала средната заплата и 3.5 пъти средната пенсия за 4 години по време на нашето управление. Никой не е вдигал 4 пъти средна заплата! Забравени неща!

КРАТЪК КОМЕНТАР: Да, десните избиратели са умни и мислещи хора, които е невъзможно да бъдат излъгани, но има и още една подробност: те са също така добри, нравствени, неопорочени хора, които залагат на честния начин на проспериране, лично и обществено; това всъщност според мен е главното; и ако тия автентично десни избиратели у нас са, както твърдят „социолозите“, твърде малко, правете си сметка тогава каква е ситуацията с преобладаващия морал у нас…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Кукото Воленчо успя от един нищо и никакъв национализъм да вземе пари колкото за цял интернационализъм!

Кукото Сидеров все по-яко напира да ползва държавата като своя бащиния – зер, нали се чувства за нещо като „фюрер на революционния народ“, ерго, държавата му принадлежала; затуй вече няколко пъти се опитва да влезе на заседание на Министерския съвет, устройва сеирища с пазвантите на МС, напира да влезе вътре та да види как управляват държавата „му“.

Питам се в тази връзка: абе толкова ли е зле психиатричното обслужване в нашето свидно Отечество, че няма кой да натика тоя луд там, гдето му е мястото?!

Из Приказка за хитрия Волен, Иван Кулеков

… Но в развитието на Волен винаги съм вярвал. Волен укрепи вярата ми в човека. Помните ли откъде започна това момче? Ако сравним неговия път с този на Бил Гейтс и Стив Джобс, може да се каже, че и Волен тръгна към върховете на успеха от един гараж – някакви цигани, които изпращаше на Сапун, и някакви турци, от които освобождаваше България през 1878-ма. Неговият път мина през битката му срещу Холокоста и световния еврейски заговор; през уличните представления, в които пресъздаваше събирателен образ на Хитлер и Левски; през мазните му борби срещу някакъв тип, наречен от него Мухобойко; през противниците на Мухобойко, и пак през Мухобойко.

От скапан гараж, украсен с голи каки и собствените му голи снимки (с очила, с чаша, с член, с пура), Волен изгради от национализма многоетажен бизнес център с разностранна дейност – вестник, телевизия, недвижими имоти, банкова дейност, офшорни фирми, заварен син и психиатричен кабинет. И тъкмо да започне изграждането на камбанарията на бизнес центъра със специално отлятата за целта Фюрер Камбана, мазилката на национализма взе да се руши, покривът протече, тоалетните чинии преляха и по стълбите стана много хлъзгаво.

Тогава Волен, който може и да не е умен, но е хитър, реши: докато всичко не се е разпаднало окончателно, да го продаде на руснаците. Каза им, че единствено неговият бизнес център е в състояние да отдели България от Европа и да я върне в скута на Съветския съюз; гарантира им аецове и маецове; обеща им, че ще ги извика да освободят България от американско робство; закле се в победата на социализма. С други думи, от един нищо и никакъв национализъм взе пари колкото за цял интернационализъм.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Относно лъжата за 33 милиарда активи на тодорживкова България

(По статия на Иво Беров):

Това, че България е имала 20 милиарда активи го измисли първо лудият прокурор Филчев. Измисли го и го обяви, за да уязви човека, когото си бе нарочил за личен враг. Та всички да заключат, че личният му враг приватизирал не за 20 милиарда, както е трябвало, а за жълти стотинки. Но се оказа, че човека, когото Филчев си беше нарочил за личен враг е личен враг на още много хора. На изключително много. На цялата бивша комунистическа върхушка, на настоящата социалистическа върхушка, на герберистката върхушка, на част от седесарската върхушка и на една доста широка част от широките народни маси.

И глупостта се понесе над съвкупното ни отечество. Локумът започна да се разтяга. Отначало плахо. Простолюдието не беше съвсем изперкало и все още бе в състояние да смисли, че ако комунистическа България би имала подобни активи, то социализЪма нивга не би рухнал толкова позорно и сладурестият тошов внук Малък Тошко щеше да води социалистическата ни рОдина към светли бъднини, вместо да мандахерца череслата си пред Народната библиотека, ръсейки ухилено пролетните храсти с отпадъците на бирения си кеф (виж снимката).

По-късно небивалицата с 20-те милиарда активи беше подхваната от прочутата със своеобразията си почти съвсем нормална журналистка Маргарита Михнева. Тя притури към 20 милиарда още два, защото където двайсет там и двайсет и два (журналистически похват). Нейната притурка обаче избледня пред тази на прочутия с приказния си размах народен юнак Бойко Борисов (16 пъти ще поскъпне тока, ако не построим Белене!), който без никакви притеснения и затруднения вдигна двайсетте милиарда на лудия прокурор Филчев и на почти нормалната журналистка Михнева на 30 (тридесет) милиарда.

„Според международните финансови институции преди раздържавяването България е имала 30 милиарда активи” – каза той. Тъй рече Бойко. Борисов.

Тъй рече Бойко Борисов пред разни русоляви по възгледи и по външност моми, решили да прикрият кухото си битие и още по-кухото си съзнание по-скоро с блясъците, мазилата и показността на журналистиката, нежели с блясъците, мазилата и показността на сродните ней манекенски и магистрални поминъци. Тъй рече той.

Тъй рече Бойко Борисов и пред разни всякакви нахъсени, напористи, безогледни, безхаберни и бездарни корпоративни кучки и корпоративни кучета, натоварени от корпоративните си стопаните си да обслужват съответните учреждения (най-вече Корпоративно-Търговска Банка) под прикритието на журналисти и водещи и да лаят срещу враговете им (примерно Прокопиев).

И вече по-късно министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов (вече бивш) добави още три милиарда към тия 30 на Бойко. И станаха 33 милиарда активи. Откъде ги взе тия още три милиарда активи и какво ти разбира Цецо Тъпецо от икономика са съвсем излишни въпроси. След като началникът е казал 30, защо Цецо да не каже 33?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Руски блогърстващ наглец демонстрира имперско презрение към българите и ни нарича „глупаци“!

В блога ПОЗИЦИЯ попаднах на любопитен текст (преведен от писание на руски блогър за събитията в България от последните два месеца), който ми се струва, че е добре да бъде прочетен от колкото се може повече хора; да видите как тоя руски наглец ни се подиграва и ни нарича „глупаци“, представя ни като съвсем малоумни, да почувствате също така и омразата, която блика от думите на този престарал се в изразяването на истинското отношение на овладените от имперско самочувствие „братушки“ към нас, българите. Ето въпросния текст в превод на български, иска ми се да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; за което благодаря много на преводача, на собственика на блога ПОЗИЦИЯ Александър Лютов; впрочем, прочетете и неговата позиция по случая в блога му, заслужава си да се узнае какво той мисли:

Болгары дали жару, Блогът на Алексей Рощин.

Забавни събития стават в България! Отначало на референдум (!) те гласуваха против развитието на атомните централи и за закриване на наличните АЕЦ (N.B. май колегата блогър тук нещо се бърка или информацията, до която имат достъп, е такава [бележката е моя, А.Л.). А след това, когато „неочаквано” цените на електроенергията в страната рязко се качиха, те устроиха мини-революция, непрекъснати „протестни маршове” – и принудиха правителството да подаде оставка.

Тоест глупаците се надяват, че следващото правителство ще им направи електроенергията по-евтина. От какво?? Трябваше по-рано да мислят, на референдума. Впрочем, там интересното беше не толкова, че хората гласуваха против АЕЦ, там беше още по-весело: на референдума просто никой не отиде.

За всеки славянофоб цялата тази история, разбира се, е повод той да каже „на славяните не е нужна демокрация, на тях е нужна желязна ръка” – просто защото тези хора сами не могат да се оправят. Но аз по никакъв начин не подкрепям това твърдение. Да, българите се проявиха като глупаци – възможно е, защото по-голямата част от тях са глупаци. Днес. И какво от това? След толкова години социализъм трудно е да останат с ума си.

Затова ще поседят сега без ток и без правителство – току-виж тихичко ще започнат да поумняват. Грешките учат – както правилно казва руският народ. По-добре, разбира се, да се учиш от чуждите грешки. Но за повечето хора това е недостъпно, затова да се учат някак. Така че този референдум като демократичен акт е принесъл полза на българите, като е показал цялата дълбочина на тяхната глупост, дал им е шанс.

Аз винаги съм казвал: демокрация е нужна на Русия не защото ние като народ сме толкова умни и веднага ще устроим тук земен рай. Напротив, възможно е да сме по-тъпи и от българите и да започнем да правим демократически такива несериозни неща, че въпросите за българските АЕЦ да се окажат детска лудория.

А сега ние като повити болни лежим и гледаме в на съседа къщата, как той се опитва да проходи, пада смешно и си троши носа. Може първо да му се посмеем, но после може и да му завиждаме.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)