Съветът е консултативен орган към служебното правителство за сътрудничество при вземане на решения, формиране на позиции, становища и приемане на инициативи от служебното правителство за развитие и провеждане на публичните политики в полза на българските граждани при спазване на принципите на публичност и прозрачност.
„Общественият съвет към бъдещото служебно правителство… „, така пише в информацията на Президентството за неговото свикване днес, в 14.00 часа.
Значи излиза, че българско правителство, пък макар и служебно, ще се управлява от нелегитимен и антиконституционен „съвет“, зародиш на един нов подем СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ в нашата многострадална, в нашата изстрадала от толкова много комунизъм страна!
Бравос, Плевнелиев, бравос, личи си, че и ти си продукт на мутренската представа за „демокрация“, няма що, показа си колко струваш…
И тия „членове на обществения съвет“ на правителството кому ще се отчитат за съветите си, от които пък ще зависим ний, управляваните?! От никой, нали така?! Е, какво излиза тогава?! Ний охлокрация ли ще правим, или все пак държим да сме демокрация?! Охлократична олигархия – ето как се предлага да „усъвършенстваме“ демокрацията си, натам вървят работите, ще сложим охлократична „вратовръзка“ – от тия „вратовръзки“, дето се използват за бесило, клуповете, възлите от въже, с които бесят! – за украшение на олигархично-мафиотския ни държавен строй, дотук я докарахме вече…
СПРАВКА: Охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт) буквално значи власт на тълпата, но не трябва да се бърка с демокрацията. Обикновено се приема за изродена форма на демокрацията. За охлокрацията е характерно, че народът често мени предпочитанията си, повлиян от демагогия. Охлокрацията е характерна за преходни и кризисни периоди.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 