През Август 1968 войски на СССР, НРБългария, ГДР, ПНР, УНР нахлуват в Чехословакия за да смачкат либерализиращите реформи на правителството на Александър Дубчек, известно като Пражка пролет. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах във Факултета на Университетската болница Чарлз, той се е самозапалил, протестирайки срещу деморализацията на чешките граждани, причинена от окупацията:
„Не беше толкова в опозиция на Съветската окупация, а в деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това, което всеки вече знае, всички благоприлични хора бяха на прага да правят още компромиси.“
Погребението на Палах довежда до масови протести срещу окупацията и месец по-късно (25 февруари 1969 г.) друг студент, Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през Април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава.
Какво означава актът на Палах за вас лично? Какво е неговото наследство?
– Това е съпротива срещу злото. Отхвърляне на провала. Вяра в силата на индивида дори с цената на живота му. Човечеството има нужда от подобни постъпки, дори и да не ги проумява веднага. (Номинираната за „Оскар“ полска режисьорка Агнешка Холанд, създателка на филма „Горящият храст“, който разказва за ключов момент от историята на Чехия, досега пренебрегван от чешкото кино.)
