Пламен Горанов е българският Ян Палах: даваме ли си сметка за какво ни зове неговата смърт?

Какъв лъчезарен човек! Истина е, че Бог прибира при себе си най-добрите свои чада. (Toly Uzunova)

През Август 1968 войски на СССР, НРБългария, ГДР, ПНР, УНР нахлуват в Чехословакия за да смачкат либерализиращите реформи на правителството на Александър Дубчек, известно като Пражка пролет. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах във Факултета на Университетската болница Чарлз, той се е самозапалил, протестирайки срещу деморализацията на чешките граждани, причинена от окупацията:

„Не беше толкова в опозиция на Съветската окупация, а в деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това, което всеки вече знае, всички благоприлични хора бяха на прага да правят още компромиси.“

Погребението на Палах довежда до масови протести срещу окупацията и месец по-късно (25 февруари 1969 г.) друг студент, Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през Април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава.

Какво означава актът на Палах за вас лично? Какво е неговото наследство?

– Това е съпротива срещу злото. Отхвърляне на провала. Вяра в силата на индивида дори с цената на живота му. Човечеството има нужда от подобни постъпки, дори и да не ги проумява веднага. (Номинираната за „Оскар“ полска режисьорка Агнешка Холанд, създателка на филма „Горящият храст“, който разказва за ключов момент от историята на Чехия, досега пренебрегван от чешкото кино.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Умря Чавес: Бог успя с лекота да развърже тежкия политически възел на Венецуела

Умрял е Чавес, венецуелският комунистически диктатор. Някакъв комунистически урод по този повод е написал:

Още един готин пич си замина. Американците си пръскат задниците от кеф в момента. Преди няколко часа е починал Уго Чавес. Почивай в мир!

Моя милост реши да напише по този повод следния коментар:

Е, всички ще умрем един ден, но понякога е удивително това как Бог успява с лекота да развърже политически възли, които ние, хората, не само че не умеем да развържем, но и затягаме все повече и повече… Е, поне Венецуела ще си отдъхне от заминаването в отвъдното на нейния диктатор…

По повод на моите думи някакъв поклонник на Чавес пише дълга тирада, която тук няма как да цитирам, изпъстрена е с лудешки лозунги против „новия световен ред“, срещу който се бил борел и горкият Чавес; отвърнах му ето как:

Г-н А. Д., не е зле да се прегледате, тресе Ви тежка форма на конспирационна антиимпериалистическа параноя, водеща до пълна неадекватност – за което свидетелстват изказвания от рода на „Светла му памет на Уго! Дай боже и ние да имаме много такива българи в управлението на държавата ни – загрижени за нейното бъдеще и подкрепяни така както венецуелския народ подкрепяше Чавес!“. Извинете, г-н Димитров, Вие комунист ли сте?! Щото то също е тежка диагноза…

И на друго място добавих следната констатация:

Комунистите наистина са неспасяем случай, наистина са съвсем непоправими уроди: в деня за национален траур за саможертвата на Пламен Горанов жалят не за него, а ронят горчиви сълзи по… Уго Чавес, егати извратеността!!!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Принципно положение за преценка на това колко струват мераклиите кандидат-оправячи на нацията

Във Фейсбук написах следния коментар, който подразни мнозина, и точно по тази причина ми се чини, че има смисъл да се изведе на по-предно място и в блога: щото у нас на сладките, ала лъжливи приказки се радват, а пък за истината всеобщо твърдят, че от нея, представете си, боли:

Когато някой, който не е уредил и постигнал стабилност и благополучие в личния (частния) си живот, се захване с прекалена „жар“ да урежда общия (социалния, политическия, държавния) ни живот, т.е. захване се с политика, то в такъв случай е налице една болезнена и дори патологична екзистенциална конституция; политиката се оказва израз на сублимация, на заместване на автентичното, жизнеустойчивото при такива политически дейци. Подобен род политици нанасят обикновено ужасни страдания и злини на народите си, на човечеството. Примери колкото искаш: Ленин, Сталин, Хитлер… Че Сидеров е способен да стори какви ли не зулуми и простотии е вън от всякакво съмнение, такива политици не могат да създават, да раждат, да градят, те само рушат, вредят, развалят – и убиват…

Човек като Сидеров, който е доказал, че не може да уреди даже собствения си живот – да създаде добро семейство и пр. – няма морално право да претендира, че може да устройва и урежда общия (държавния) ни живот… е, той горе-долу уреди личния си живот благодарение на паричките, които спечели от политика, което обаче показва, че за него личното уреждане благодарение на политиката е самоцел, а всичко друго е приказки, фукни, лъжи, пози, въздух под налягане…

То е близко до ума това, което казвам: като собствения си живот не можеш да уредиш както подобава, недей тогава да имаш претенцията, че ще можеш да уредиш чуждия живот (общия, държавния живот). То уреждането на частния, на личния живот е нещо като проверка, като лакмус, като критерий. Щом се провалиш тук, това все нещо говори.

Ето защо, от друга страна погледнато, с политика трябва да се занимават предимно улегнали, зрели, доказали се в частния си живот хора, а не разни там младоци, дето още не са разгърнали потенциала си и за които още не може да се съди за какво стават и за какво не стават. За всяко нещо се иска неговото време. Това също е аксиома, която следва да съзнаваме, която следва да спазваме.

И ако не я спазваме, ако вярваме на такива, дето само се изхвърлят, че могат да ни „оправят“, а зад думите им не стоя дела, то нека тогава да имаме добрината да платим цялата цена при сигурния, при неизбежния провал на поредния ни оправяч. Ето, и Дмитрич, и Боко, и Доган, и Яне, и Седерчо, и кой ли не са все провалили се в личния (частния, семейния) си живот индивиди, а ний чакаме такива да ни оправят държавния живот. Ще дочакаме тоя момент на кукуво лято…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.