Принципно положение за преценка на това колко струват мераклиите кандидат-оправячи на нацията

Във Фейсбук написах следния коментар, който подразни мнозина, и точно по тази причина ми се чини, че има смисъл да се изведе на по-предно място и в блога: щото у нас на сладките, ала лъжливи приказки се радват, а пък за истината всеобщо твърдят, че от нея, представете си, боли:

Когато някой, който не е уредил и постигнал стабилност и благополучие в личния (частния) си живот, се захване с прекалена „жар“ да урежда общия (социалния, политическия, държавния) ни живот, т.е. захване се с политика, то в такъв случай е налице една болезнена и дори патологична екзистенциална конституция; политиката се оказва израз на сублимация, на заместване на автентичното, жизнеустойчивото при такива политически дейци. Подобен род политици нанасят обикновено ужасни страдания и злини на народите си, на човечеството. Примери колкото искаш: Ленин, Сталин, Хитлер… Че Сидеров е способен да стори какви ли не зулуми и простотии е вън от всякакво съмнение, такива политици не могат да създават, да раждат, да градят, те само рушат, вредят, развалят – и убиват…

Човек като Сидеров, който е доказал, че не може да уреди даже собствения си живот – да създаде добро семейство и пр. – няма морално право да претендира, че може да устройва и урежда общия (държавния) ни живот… е, той горе-долу уреди личния си живот благодарение на паричките, които спечели от политика, което обаче показва, че за него личното уреждане благодарение на политиката е самоцел, а всичко друго е приказки, фукни, лъжи, пози, въздух под налягане…

То е близко до ума това, което казвам: като собствения си живот не можеш да уредиш както подобава, недей тогава да имаш претенцията, че ще можеш да уредиш чуждия живот (общия, държавния живот). То уреждането на частния, на личния живот е нещо като проверка, като лакмус, като критерий. Щом се провалиш тук, това все нещо говори.

Ето защо, от друга страна погледнато, с политика трябва да се занимават предимно улегнали, зрели, доказали се в частния си живот хора, а не разни там младоци, дето още не са разгърнали потенциала си и за които още не може да се съди за какво стават и за какво не стават. За всяко нещо се иска неговото време. Това също е аксиома, която следва да съзнаваме, която следва да спазваме.

И ако не я спазваме, ако вярваме на такива, дето само се изхвърлят, че могат да ни „оправят“, а зад думите им не стоя дела, то нека тогава да имаме добрината да платим цялата цена при сигурния, при неизбежния провал на поредния ни оправяч. Ето, и Дмитрич, и Боко, и Доган, и Яне, и Седерчо, и кой ли не са все провалили се в личния (частния, семейния) си живот индивиди, а ний чакаме такива да ни оправят държавния живот. Ще дочакаме тоя момент на кукуво лято…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.