Пламен Горанов е българският Ян Палах: даваме ли си сметка за какво ни зове неговата смърт?

Какъв лъчезарен човек! Истина е, че Бог прибира при себе си най-добрите свои чада. (Toly Uzunova)

През Август 1968 войски на СССР, НРБългария, ГДР, ПНР, УНР нахлуват в Чехословакия за да смачкат либерализиращите реформи на правителството на Александър Дубчек, известно като Пражка пролет. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах във Факултета на Университетската болница Чарлз, той се е самозапалил, протестирайки срещу деморализацията на чешките граждани, причинена от окупацията:

„Не беше толкова в опозиция на Съветската окупация, а в деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това, което всеки вече знае, всички благоприлични хора бяха на прага да правят още компромиси.“

Погребението на Палах довежда до масови протести срещу окупацията и месец по-късно (25 февруари 1969 г.) друг студент, Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през Април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава.

Какво означава актът на Палах за вас лично? Какво е неговото наследство?

– Това е съпротива срещу злото. Отхвърляне на провала. Вяра в силата на индивида дори с цената на живота му. Човечеството има нужда от подобни постъпки, дори и да не ги проумява веднага. (Номинираната за „Оскар“ полска режисьорка Агнешка Холанд, създателка на филма „Горящият храст“, който разказва за ключов момент от историята на Чехия, досега пренебрегван от чешкото кино.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s