Апотеози на големановщината: всеки у нас иска да се види министър!

Де що доцент и професор има у нас (в тия паметни дни, когато се гласи служебният кабинет на Президента) излезе от бърлогите си, довлече се до медиите и взе да дава акъл на Президента какво да прави, като проявяват тази извънредна активност с една-единствена цел: да ги забележи г-н Президентът, да се сети за тях, да му се наврат в очите, та белким им даде едно министерство, белким се видят седнали на министерско кресло, белким се сбъднат най-потайните им сънища, а именно: да се доберат до заветната, до лелеяната, до страстно жадуваната властчица!

Ех, драги ми професоре Иречек, колко си бил прав когато си писал, че българският народ се състои от еди-колко си милиона човеци, които се делят на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри. Всеки у нас иска да се види един ден министър, големановщината у нас явно е неистребима: Бог да пази България при тая невероятна лакомия за власт!!!

Да, и най-унизителното в това навиране за власт е, че все искат да влязат във властта през задния вход, по втория начин, без избори, без да им се налага да апелират към народа, без да се борят да спечелят доверието му, ето, навират се да влязат във властта „служебно назначени“, ей-така, мечтаят за подарена власт, да уреждане във властта по нечестен начин, това е най-гнусното в тия попълзновения!

И самозваните „народните трибуни“, които се самопровъзгласиха за вождове на „страдующия протестиращ народец“ без никой да ги е упълномощавал за това, без никой да ги е избирал, а само чрез навиране и чрез по-здравите лакти, гледат да се намъкнат във властта пак по втория начин, пак без избори, пак като ги назначат, ето, навират се във властта като „граждански надзорници“, като „граждански революционни съветници“, разбирате ли до какво се свежда тая аморална лакомия за власт?!

А истинският път за добиране до властта, който е чрез апелиране до народа, убеждаване, че можеш нещо да направиш, чрез свободна борба на идеи и на програми, чрез излизане на избори, чрез побеждаване там и пр., т.е. СЪЩИНСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ПЪТ бива обявен за „опорочен“, сфащате ли сега дълбоката мотивация на сегашните „революционни копнежи“ за лесно навиране във властта благодарение на изживяваните смутни времена?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Кое от двете е мъртво в България: комунизмът или демокрацията?

И цялото интервю на Иван Костов за в-к „Отзвук“ от Смолян е интересно и заслужава да се прочете, но аз тук съм избрал някои възлови по моя преценка момента, които искам да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето ги:

А как тълкувате онзи глас от улицата: „Искаме нов модел на управление“?

Това може да е много опасен глас, в зависимост от това какъв смисъл се влага в този израз, а може да е и много положителна енергия. Ако положителната енергия е да бъдат отстранени всички дълбоки пороци на политическата система, тя да престане да бъде фасадна демокрация, зад която се прикрива срастването на политици с монополи, с мафия и с олигархия. Тогава е добре. Това е обръщението на Демократи за силна България от 1999 г. Ние сме първите, които сме заговорили за това. Тогава ни гледаха като че ли сме паднали от някъде, извънземни. Но ако се говори да се сменя политическата система, да няма партии, да няма европейска демокрация в България, това означава призив да се установи режимът на Кремъл в България. Това е някаква форма на диктатура, прикрита с демокрация, командна демокрация – с този термин я определят западните политолози. Да няма партии, да няма силни представителства на хората, улицата да взема решенията. А какви решения може да взема улицата!? Тя може да иска права, контрол, много по-силно да присъства, да ограничи политиците да не се корумпират, да изисква управление в интерес на хората, но да управлява самата улица би било хаос…

… Това, което ме впечатли – ние трябва да сме вече помъдрели с побелелите си коси, които бяхме на барикадите през 1990-та и 1996-та. И ако сме помъдрели, значи сме си простили думите, казани накриво и чутите от други. Приели сме ги за нещо, което съпътства живота. И сега се събираме за най-важното – да защитим изминатия път. Нали виждате как през цялото време ни разказват, че комунизмът бил мъртъв в България. Е, мъртъв ли е, когато улицата иска национализация и да няма европейска демокрация и когато горят българската конституция и европейските знамена!? Мъртъв ли е комунизмът!? Кого лъжеха през цялото време!? Да не се окаже мъртва демокрацията в България!? И кой е този, който има куража да каже „Не“ на това!? Нали пак сме ние!? Като сме десните – хайде да се съберем заради онова, заради което излязохме тогава, сега възкръсна пред очите ни като кафява опасност, като националкомунизъм. Кой ще го спре – тия с побелелите коси, дето сме помъдрелите. Аз за себе си мога да кажа, че имам сили…

… Каква държава оставя след себе си Бойко Борисов?

Държава в социална, политическа и икономическа криза, а я пое навлизаща в икономическа криза. И оставя много лошо наследство – вероятна бъдеща политическа дестабилизация. Такава, каквато следваше падането на Берлинската стена – 7 години нетрайно управление, чести смени на правителства, нестабилни институции, незащитена демокрация, голям грабеж…

… А фаталната грешка на Бойко Борисов е, че въобще не разчете икономическата криза, възможността тя да се мултиплицира в социална криза. И не очакваше неговата собствена безпомощност да породи политическа криза. Това е абсолютно лишено от предвидливост и компетентност управление. Не говорим за другите му качества, в които е обвиняван. Но това е фатално – не можеш да режеш ленти и да не виждаш, че зреят страшни въпроси сред хората…

… Грубата грешка на част от хората на улицата е, че като дойдат някои от тях да управляват, ще управляват по-добре от последните три правителства. Ами те нали всичките бяха нови хора. Нали НДСВ бяха нови, след това пак бяха нови и след това Бойко – и той нов. И тия, новите, какво направиха 12 години!? Къде пише на новите, че са компетентни, че са смели, че са решителни и че са непробиваеми за корупцията!? От какво точно се разбира!? Много неща трябва да се премислят. И пак в Смолян чух една мъдра мисъл – много е лесно да разбереш срещу какво си, но много голямо усилие изисква да кажеш за какво си. Хората трябва да кажат за какво са, а не срещу какво са…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.